През октомври 2009г. организацията Оксфам, която се бори с глада по света и Европейското Женско Лоби (ЕЖЛ) проведоха изследване с цел проучване и анализ на скритото влияние на настоящата икономическа рецесия върху бедността на жените в страните от Европейския съюз.
Изследването проследява моментното състояние на жените, изпаднали в бедност, като засилва това, което вече се знае за съществуващато социално изключване на много жени. Също така доказва, че влиянието на рецесията задълбочава неравнопоставеността на жените. Въпреки това, директното и индиректно влияние на кризата върху жените остава невидимо за по-голяма част от обществото и е наложителен по-задълбочен анализ.
Докладът документира данни за: несигурните работни условия, нарастващата дискриминация на пазара на труда, която води и до промяна към нерагламентирани условия на труд; нарастващи нива на бедност; ограничен достъп до услуги, зачестяване случаите на домашно насилие, комбинирано с орязване на базовите услуги.
Основни заключения от изследването:
Бедността зависи от социалния пол – джендър. Бедността се отразява различно на мъжете и на жените. Това се дължи на техните различни социални роли и отговорности, както и на задълженията на правителствата в ЕС. И мъжете и жените загубват работата си и съответно доходите си, но това кой какво губи зависи от структурата на икономиката и степента до която политиките отчитат различните нужди на двата пола.
Влиянието на бедността върху жените е по-малко видимо, защото жените са по-малко склонни, отколкото мъжете да се регистрират като безработни. Жените са също така по-склонни да работят на половин работен ден и в ниско платени сектори на икономиката.
Влиянието на рецесията е значително и вредно като за мъжете, така и за жените, които живеят в бедност. Докладът проследява влиянието на жените като цяло и в частност на жените от особено уязвими групи, които се изправят пред многобройни пречки. Това са групите на много младите и възрастни жени, на мигрантките и етническите малцинства, на нискокфалифицираните, тези, които работят на временни договори, самотните майки, жените от селските райони, жените над 45 години и жените с увреждания.
Приоритетите на правителствените действия са често основани на норми, които дават субсидии с предимство на строителната и автомобилната индустрия, където работят повече мъже пред сектори като текстилната индустрия или продажбите, където са заети повече жени.
Намаляването на публичните разходи винаги ще има по-голямо и непропорционално влияние върху жените, тъй като повече жени са заети в публичния сектор отколкото мъже. Така например, в ЕС, където 80 % от строителните работници са мъже, 78 % от здравните и социални работници са жени и над 60 % от учителите в началните и основни училища са жени.
Твърде вероятно е влиянието на кризата върху жените да стане още по-остро, тъй като тенденцията да се намаляват разходите за публични услуги като детски градини, здравни центрове, пряко засяга жените, които работят в тях и тези, които ползват услугите им.
Основни препоръки
Правителствените и обществени институции трябва да направят оценка на влиянието на кризата от джендър перспектива и да предприемат последващи действия, най-вече, защото жените ще са в по-голяма степен засегнати от бъдещото планирано орязване на бюджета за обществени услуги.
Тряба да бъдат предприети и действия, които да подготвят бедните жени за евентуален предстоящ икономически шок.
Джендър базирани индикатори за преодоляване на бедността и популяризиране на социалното включване трябва да бъдат идентифицирани, приети и следени от Европейската комисия и в съответствие с доклада „Жени и бедност” от 2007 г.
Трябва да се засили мониторинга на влиянието на кризата върху двата пола в бедните общности. Като например, почти няма изследвания, които да проследяват влиянието на рецесията на равнище общност/домакинство (на неформалните модели на грижа, на семейния живот и домашното насилие, на финасовите придобивки като спестявания и пенсии; на дълговете на домакинствата за жилище; или пък на разходите и възможностите за ползване на детски градини).
Данни за влиянието на променящите се условия на заетост и ефекта от това върху повишената уязвимост на жените от изпадане в бедност и социална изолация, трябва да бъдат събрани и анализирани.
Измерване влиянието, което променящите се условия на договора и условията за достъп до социална протекция оказват върху мъжете и жените, е нужно, за да се изследва степента, в която пола влияе върху това.
Джендър бюджетиране трябва да бъде прието като стандартен подход за определяне разходите за мъжете и жените в плановете за икономическо възстановяване и други публични бюджетни процедури.
Трябва да се осигури участието на жените в процеса на вземане на решения, които се отнасят до планирането, прилагането и контролирането на стимулиращите мерки за възстановяване на икономиката.
Специфични препоръки:
Дискриминация срещу жените: Съответните държавни органи от страните – членки трябва да съберат данни за броя на жените, които са изразили оплакване на база на сексуална дискриминация на работното място от началото на рецесията през 2008г и също така, да се предприеме анализ на възникващите в момента подобни случаи.
Мигрантки и жени от етнически малцинства: Имиграционни и интеграционни политики трябва да бъдат изработени, за да се преодолеят структурните пречки пред пълното участи на жените мигрантки на пазара на труда, за да не бъдат те ограничвани да работят почасова или несигурна рабора без никакви трудови или почти никакви работни права.
Насилие срещу жени: Непрекъснат и систематичен мониторинг трябва да бъде установен, за да се измери връзката между бедността и насилието срещу жени. Особено що се отнася до уязвимите групи жени.
Соцални придобивки: Трябва да бъдат установени стандарти, отчитащи пола във всички страни-членки, за да бъдат адресирани конкретните нужди на жените, мъжете и децата, изправени пред бедност и социална изолация.
Достъп до услуги: Влияние, което оказва съкращаването на разходите за обществени услуги, върху мъжете и жените трябва да бъде измерено.
Целия доклад можете да намерите тук:
