През 1910 година Копенхаген е домакин на Международната конференция на жените социалистки. Тогава Клара Цеткин предлага денят Осми март да е ден на жената. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на мъжете. През 1914 година се отбелязва и в България. През 2010 се навършват 100 години от зараждането на идеята за честването на деня на жената – ден на международната солидарност на жените от цял свят в борбата им за мир, демокрация и равноправие.
Повечето хора в България вярват, че мъжете и жените са равнопоставени и че на практика проблема за половото равноправие отдавна е решен. България има ясна политика по равнопоставеност на половете. Благодарение усилията на гражданския сектор имаме Закон за защита от дискриминация /2003/, Закон за борба с домашното насилие/2005/, Закон срещу трафика на хора /2003/. Принципът за равнопоставеност на половете е залегнал в Кодекса на труда, Семейният кодекс, Социалноосигурителния кодекс, Националната стратегия за демографско развитие и Националния план за действие по заетостта. Въпреки това стереотипни нагласи, налагани векове наред и патриархални модели продължават да битуват в обществото ни и днес.
Все още съществуват редица нерешени проблеми пред социалната и икономическата равнопоставеност на жените – те са по-голямата част от безработните, средното им заплащане е по-ниско от средното на мъжете. Все още не е преодоляна неравнопоставеността на жените и мъжете в управлението и в икономиката на страната. За съжаление продължаваме да сме свидетели на случаи на насилие срещу жени и, което е дори по-страшно на трафик на жени.
Благодарение на хората, които работят за постигането на реална равнопоставеност на мъжете и жените промените ще настъпят – просто трябва малко време и много усилия. В България има безкрайно много всеотдайни жени и мъже, които се борят за равното участие на жените и мъжете във всички сфери на живота. Използваме предстоящия празник, за да поздравим всички достойни българки, работещи за постигането на реална промяна в областта правата на жените.
