Мартин изглежда точно така, както и всеки друг баща с детето си в парка – удобни дрехи и стар чифт маратонки за по-голяма проходимост през калните алеи. Разликата между него и повечето мъже наоколо е, че Мартин не се грижи за детето си за час или два дневно, а „на пълен работен ден“. Кодексът на труда му дава това право, като предвижда, че бащата може да използва вместо майката отпуска за остатъка до 410 дни, след навършване на 6-месечна възраст на детето. Бащите, които избират този вариант, се ползват от закрила при уволнение през периода, а времето, през което са в отпуск, се признава за трудов стаж.
Целта на днешната ми разходка в столичния парк „Борисова градина“ е именно тази – да намеря някой като него, един от бащите в „майчинство”. Всъщност, това не ми се удава лесно. Няма нужда да изчислявам колко бащи, бутащи колички срещам и да сравнявам броя им с този на майките, правещи същото. Статистиката безспорно е в полза на жените, въпреки тенденциите от последните години все повече мъже да се ползват от законово дадената им възможност да излязат в платен отпуск по бащинство.
След точно 14 мъже, които през смях ме уверяват, че „не, не са в отпуск по бащинство“, сякаш само мисълта ги развеселява, най-накрая намирам моя човек. Кръщавам го Мартин Иванов (не иска истинското му име „да се чува наляво и надясно“), а дъщеричката му на година и два месеца – Ивана.
На въпроса ми как минава един негов ден, Мартин отговаря с чувство за хумор: „Много по-тежко, отколкото като ходех на работа. Ставам сутрин, приготвям закуска на дъщерята, излизаме да я разходя, наглеждам я докато си играе“. Питам го защо това да е по-трудно от класически работен ден. „Очите ми са на четири през цялото време, не е лесно. Онзи ден я изпуснах за две минути и, виж как лошо си удари коляното. Добре че беше малкият дявол“. После чука на дърво по пейката.
Разговорът върви съвсем естествено, почти толкова естествено, колкото Ивана щапука около една локва. Питам го как му се отразяват новите му отговорности, чувства ли се удовлетворен на края на деня. Мартин обяснява, че първоначално идеята не е била той да ползва платения отпуск след раждането на Ивана, но този вариант се оказал по-рентабилен за семейството. Освен това жена му била в особен момент на кариерата си, който не предполагал да отсъства за дълго. Сега обаче изобщо не съжалявал, че обстоятелствата са се наредили така, нямал нищо против размяната на класическите роли. И добавя през смях: „Много съм доволен, явно и мъжете ставаме за тази работа“.
Докато ние с баща й си говорим, Ивана започва да недоволства, че стоим на едно място. Знам, че минутите ми за разговор са преброени, и задавам въпроса, който най-живо ме интересува – как го възприемат роднините, съседите, непознатите… Обратно на очакваното, оказва се, че Мартин е имал проблеми с най-близките си хора. Майка му била върло против това той да излезе в отпуск, за да се грижи за детето. Той обаче не й се сърди, а я оправдава: „Хората в селата и малките градове ги е страх да не ги одумват. Майка ми се притеснява, че ще ми излезе име, а жена ми ще я обвиняват, че е лош родител“. После категорично отсича, че това не го интересува, още преди да съм го питала. Що се отнася до непознатите, с тях нямал никакъв проблем. Редовно му се усмихвали на пътя, особено жените. Спомня си, че възрастна дама от съседния вход го похвалила на всеослушание в кварталния магазин.
Накрая Мартин си тръгва с малката Ивана, за да продължат с живота си, който толкова ме интересува. Изпращам ги с поглед. У мен остава топлото чувство, че мъжете могат и да не бъдат от Марс, а жените – от Венера. И да бъдат просто от София, в името на това да отгледат едно дете.
Авторката Мариела Богданова е студентка по „Право“ в СУ „Св.Климент Охридски“ и има изявена страст към писането.
Снимка: Young Love Media
*** Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите, в партньорство с Offnews.bg. Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
