Докато различни организации в международен и национален план говорят за равенството на половете и се опитват да извоюват равни възможности за жените спрямо мъжете, докато успехът от решението за ратифицирането на Истанбуската конвенция се чу съвсем бегло, в България един стряскащ социален феномен продължава не само да се повтаря, а и да се утвърждава. Става дума за феноменът “мис”. И тук не става дума за познатите по цял свят формати, на които “мис България” участва в “мис Свят”.
Нормално е в условията на икономическа и социална криза, промяна на конституционния строй и тежко сътресение за България след 1989 г. различни социални явления от ниските слоеве на едно общество да избуяват, а покрай тях и съмнителни и странни конкурси с неособено прикрито истинско значение. Проблемът обаче е, че 27! години след началото на т.нар. “преход” движението за равни права на жените, зачитане на тяхното достойнство и чест не само, че не обхваща една огромна част от жените в България, ами и те сами смятат това за ненужно, непрестижно и некасаещо ги.
През 2015-16 година сме свидетели на странни и потресаващи конкурси с крещящи имена като например : “Мис Силикон”, “Мис Джуки”, “Мис Дупе”, а най-отското и “Мис малко коте”. Участничките в тези тип конкурси след това биват канени в различни телевизионни формати и занимават зрителите включително и в прайм тайма. Разбира се, всеки е свободен да участва в каквито иска конкурси, където да мери сили в определена категория въз основа на свои лични качества. Големият проблем е, че “качествата” в този тип конкурси се определят, а понякога и се изчерпват до това какви корекции има въпросната дама, колко пластични операции и колко неестествено, провокативно, глуповато и еднопластово ѝ се налага да изглежда, за да може да се включи. Докато в световен план все повече се опитват да представят участничките и в друга светлина, представяйки техния талант, езикови познания, лични разсъждения и образование, то в този тип конкурси подобни прояви биха били смехотворни. Понякога, след самия конкурс, има журналисти, които именно, за да се присмеят на тези момичета, задават нелепи въпроси като например “кога България се присъдениява към ЕС”, “кой е написал “На Прощаване” или “Колко е корен квадратен от 16”. Проведени под формата на забавление, тези конкурси имат изключително негативен ефект върху идеята за чест и достойнство на жените и техните равни права с мъжете. Не че няма подобни конкурси и за мъже, но те определено не са толкова популярни и броят им е значително по-малък. Всъщност, опасността от тези конкурси е именно, че получават толкова голяма гласност и често привличат млади, незрели, често и непълнолетни момичета, които са подведени от идеята за бляскаво бъдеще, известност и високи доходи.
В цял свят, разбира се, професията модел е престижна и има невероятни и будещи възхищение жени, реализирали се в модната индустрия. Освен това, особено в последните години благодарение на социалните медии една млада жена може да бъде модел, блогър, влогър и да изкарва прехраната си именно благодарение на тялото си и физическите си данни. В случая обаче, проблемът с тези конкурси е, че те утвърждават стандарти за красота, често почти непостижими и неестествени, като свръх голям и силиконов бюст, татуриани вежди, изкуствени устни, коси, нокти, ботокс и т.н. Повечето световни модни агенции имат политика да не ангажират модели, които имат корекции по себе си. И докато тези конкурси може би биха могли да бъдат обясними преди 20 години, то към днешна дата са изключително тревожно явление и поставят въпроса, не само защо жените и мъжете все още не са равнопоставени, но и ако жените сами не искат да се еманципират и да бъдат познавани, уважавани и харесвани, заради собствените си дадености и качества, как може да обясним на едно малко момиче, че има смисъл да отстоява правата си?
Идеята на тази статия не е да обиди или засегне участничките или организаторите на тези конкурси. Вината не е и тяхна, те запълват една ниша, вакуум в обществото, а младите момичета са накарани наистина да повярват, че голотата означава красота, а глуповатостта е секси.
Важно е обаче, този проблем да не се подминава, а да се търсят начини за утвърждаване на жени, които са спечелили конкурс за преводачи, например, да се насочва вниманието върху млади български писателки, спортистки, актриси или да се дава повече гласност на състезания за предприемачество като Entrepregirl или За жените в науката, алтернативно даване гласност на конкурси като “мис Българска Роза”, “мис Народна носия”, а защо не организирането и на “мис Правопис”.
Едно общество трябва да има граници на уважение и на търпимост и да реагира, когато те се преминават, а именно този тип конкурси, които дори не се доближават до международните и общи стандарти за красота са твърде недостойни и унизителни и не бива да се поощряват, дори и под формата на подигравка.
Снимка: www.keepcalmstudio.com
***
Симона Велева е докторант по право в СУ “Св. Климент Охридски” в катедрата по конституционно право. От години работи активно в сферата на правата на човека и е била заета в различни неправителствени организации. Най-напред е била президент на ЕЛСА България (Европейската асоциация на студентите юристи), където е организирала различни семинари и конференции на национално и международно ниво на теми, свързани с правата на човека и по-специално с правата на жените и правата на детето. ЕЛСА е най-голямата асоциация на студенти по право в света, като има над 35 000 члена в 42 страни. Съосновател и част от екипа и на проект “ПраВодач” – https://pravodach.com. При него студенти по право и действащи юристи влизат в класната стая на ученици от 10-12 клас веднъж месечно и си говорят с тях за техните основни права като граждани и хора. Паралелно проектът има и самостоятелна рубрика в онлайн медията banitza.net, където Симона публикува статии, свързани с гражданските права.
***
Този текст изразява личното мнение на неговия автор и не представлява непременно позицията на Български фонд за жените. Не носим отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство. Текстовете са публикувани с минимална редакторска намеса.
