Още от Средновековието на хората с наднормено тегло се е гледало с недобро око. Според християнската религия един от седемте смъртни грехове е чревоугодието и това, разбира се, означава че щом качваш килограми, значи не спазваш това предписание и нарушаваш обществените норми. От друга страна въздържанието се смята за добродетел. Точно и затова на дебелия човек се е гледало като на грозен и неприятен – човек, който не може да се контролира. Хората от това време смятали, че външността е отражение на душата и по тази логика, дебелите хора не можели да притежават качества. Те били мързеливи, без достойнство, без красота, правещи лошо впечатление, да си кажем направо – същества, недостойни за уважение.
С времето обаче цялата тази критика, негативизъм и осъждане на по-пълните хора се пренася изцяло към женския пол. Освен многобройните други стереотипи, към които трябва да се придържа една жена, тя най-вече трябва да бъде слаба и красива!
Бидейки с проблемно тегло, това моментално променя начина, по който останалите хора приемат жената. В очите на другите жени, тя вижда съжаление, подигравка и надменно поведение. В лицето на мъжете, нейните килограми поставят една преграда, своеобразна граница, дори стена. Тя вече губи облика си на жена в мъжките очи.
И така след като е наложен стереотипът за слабата жена, което я прави красива, женствена и искана, то тогава една жена с наднормено тегло не може да бъде истинска и няма право да бъде пожелавана, няма дори възможността с красива прическа и секси рокля да привлече мъжкото внимание. Единственият ѝ шанс (за реализация) е в професионален план, като и там нещата стоят по по-различен начин.
По-пищната дама сравнително по-трудно успява да се наложи, да спечели уважение и симпатии. Много повече усилия са необходими, за да се сдобие с висок статус в обществото и да привлече внимание и одобрение. Въпреки, че нещата имат и друга страна. Да, както казах по-горе, нужно е много повече, за да се издигне една не толкова привлекателна жена, но когато това стане, в повечето случаи нейното мнение е от много по-голямо значение, отколкото е това на красивата ѝ колежка – висока, слаба и с талия на модел!
Това ме навежда към въпроса, къде се разминава всичко? Защо външният вид и интелектът не си пасват (винаги взаимно се изключват от уравнението за успех)? Не бих могла да отговоря. И точно тези проклети норми, стереотипи, разбирания, критерии, претенции и т.н., наложени в обществото, озлобяват и нараняват хората. И ние го виждаме навсякъде – в телевизия, навън в парка, на светофара, в метрото! Обидите, критиките, неуважението, омразата и завистта!
Наскоро чух разговор между две приятелки на възраст около 16-17г. Говореха си за момче, типично. Едното момиче беше много разстроено. Явно момчето, което тя харесваше, не изпитваше същите чувства към нея. Приятелката й се опитваше да я успокои, но в такива моменти всички знаем, че няма лек. Накрая момичето каза нещо, което не ми излезе от главата дълго време: „Когато отслабна, той ще ме хареса!“. Не се стърпях и я погледнах. В гласът й имаше такава тъга, трепереше нервно, сякаш се опитваше да пребори напиращите сълзи. Въпреки, че не я познавах и съвсем случайно ми се падна да стоя близо до нея, да чуя историята й, стана ми ужасно мъчно да чуя нещо такова.
Та се питам колко килограма са нужни за да те обикнат? Около петдесет? Или може би шестдесет? А ако си седемдесет, едва ли! В коя категория си, когато преминеш границата на „допустимите“ килограми? Казвам допустими, но може би трябва да използвам „забранени“. Категория №1. „Да“, № 2 „Може би“, № 3 „Не“. Достойна ли си за любов, ако външният ти вид не съвпада с наложеният стереотип?
Всички момичета преживяваме този глупав период, в който си мислим, че когато отстраним излишните килограми и се превърнем в мечтаната визия, всички проблеми ще ни се решат и животът ни ще потръгне по-добре. Но, така ли е наистина?
Не! Разбира се, че не! Трудно е да преживяваш нещо такова. Да се бориш с външният си вид, да не се харесваш, да не се обичаш. Виждам го всеки ден – хората правят невероятни неща, за да могат да се скрият или просто да избягат от това, което са. Това чувства и момичето, което седи до теб в автобуса с късата, синя, направена на гребен коса, тъмните широки дрехи, черният грим и пиърсинга на носа или жената в аптеката, която носи зимни дрехи, дори и през лятото и т.н.
Но тук не става въпрос колко килограма имаш в повече или в по-малко, става въпрос за теб и за това, какво ти мислиш за себе си. Никой няма да те обикне, ако ти сам не се обичаш! Въпреки това, какво казва обществото, какво се рекламира по телевизията или какво пише в списанията, всъщност няма никакво значение. И както прочетох наскоро в една статия, написана от Сузи Орбах със заглавие „Бързо напомняне … Килограмите са феминистки въпрос“,тя казва:
„При много жени непреодолимото желание за хранене и това да си с наднормено тегло се е превърнало в начин за това да не се „пласират на пазара“ и да не ги възприемат за идеални жени. С други думи, това, което килограмите говоря за теб е „Гледай си работата“. Те изразяват протеста срещу безсилието на една жена!“
*Цветелина Минчева е последна година студентка по „История“ в СУ „Св.Климент Охридски“.
Снимка: Huffington Post
***Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg. Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
