Хората асоциират равенството между половете с различни неща. За едни то е сериозна тема, която не следва да се дискутира без солидна аргументация, други го възприемат с насмешка. Някои изследват присъствието му в тесния си социален кръг, други – в статистика и доклади в глобален мащаб. А има и хора, които ще кажат, че подобна абстракция изобщо не съществува.
Като всяко друго нещо, равенството между половете е въпрос на гледна точка. В сцена от известна българска продукция млада и преуспяла жена взима микрофона от певицата в пиано бар и заявява на всеослушание, че напуска мъжа си, защото той така и не разбрал за целия им брак, че „истинският мъж трябва да се грижи за жена си“. Ако питате някого, цяло чудо е, че дамата е изтърпяла двайсет години преди да се реши на тази стъпка. Ако питате друг, щом толкова се е нуждаела от грижи, да беше си наела психолог или шофьор. Мъжът й, в крайна сметка, не е длъжен да е нищо от това.
Професията на геодезиста се изразява в измерване и картографиране на земята. Моя близка приятелка я практикува вече десет години. В случаен разговор преди време разбрах, че за този период тя никога не е стигала до терен. Занимавала се е с работата в офиса, оформяла е документи, обработвала е данни, но не се е случвало самата тя да направи измерванията. И до сегашния момент нямам твърдо убеждение какво точно означава това. Може би мъжете в колектива спестяват на нея и останалите жени работата при лоши метеорологични условия? Дъждът, студа, жегата и всичко останало. Или се съмняват, че крехката женска физика може да се справи с влошените условия на труд? При всички случаи, спорно е каква е адекватната реакция в подобна ситуация. Ако питате приятелката ми, тя е благодарна, че през лятото й е хладно, а през зимата – топло. Ако питате друг, няма логика един професионалист да спре да упражнява основна част от дейността си, защото е от женски пол.
Всяка жена е точно толкова еманципирана, колкото иска да бъде. Ако възприема, че мъжът до нея следва да се грижи за нея, тя ще бъде права. Ако държи да се справя сама с всички аспекти на живота си, също ще е направила оправдан личен избор. Дамите, които искат да бъдат офис-геодезисти, могат да бъдат такива, щом обществото го позволява. И вероятно ще бъдат признателни на колегите си джентълмени. Но не бива да е изненада за никого, ако много жени възприемат като обидна практиката жените в професията да не практикуват на терен.
Оставам с убеждението, че там, където действително има равенство между половете, темата дори не се дискутира. Просто е прието, че жената, точно както и мъжа, може да следва разнообразни линии на поведение и в това да няма нищо странно. Самото вглъбяване във въпроси като „може ли или не може жената да бъде геодезист на терен?“ вече я поставят в неравностойно положение. Защото никой не пита може ли и трябва ли мъжът да прави така или иначе?
Равенството между половете може да бъде преекспонирано, пренебрегвано, а може и дори да не съществува. То е точно такова, каквото ние го създаваме. Субективно възприятие. Положението по средата между „много мило, че ми плати сметката“ и „кой си ти, че да го правиш“. Граница, която сами определяме за себе си, но която сама определя нас и цялото ни общество.
Автор: Мариела Богданова – студентка по „Право“ в СУ „Св.Климент Охридски“ с изявена страст към писането.
Снимка: Watson.ch
***Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg. Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
