Не е лесно, когато се раждаш в семейство, което е в очакване на първородния син. Не е лесно, когато в училище се подиграват на сълзите ти, наричайки те „лигла“. Не е лесно, когато борбата за мечтаното място в желания университет е „безмилостно жестока“; където всяка стотна е от значение с немислимо по-висок бал, отколкото е за другата половина от кандидат-студентите. Не е лесно, когато те гледат с насмешка в опита ти да кандидатстваш за работа, потенциално избирана от мъже и търсеща мъжко попълнение. Не е лесно да смениш крушката/тапетите/ според някои, защото „това не е женска работа“. Както и много други работи не са „женски“. Не е лесно и когато получаваш по-ниски доходи, скептичен поглед, когато си шофьор(ка). Не е лесно, когато счупиш токче, размажеш спирала от нерви, трепериш от яд, защото си била „жена! свръх емоционална“. Не е лесно и когато те пращат в кухнята, защото „там ти е мястото“. Не е лесно, когато си недооценена, неразбрана, поставяна в шаблони, граници и клишета.
Но струва си да си жена само за да докажеш, че не лесните неща са най-сладките в живота, защото всички премеждия пред една жена, в който и момент от линията на времето да погледнем, са я направили по-силна, по-издръжлива, по-красива.
Красиво е, когато се бориш, когато свалиш обувката със счупеното токче и не спираш, а продължаваш дори и боса. Красиво е, когато въпреки високия алпийски бал за влизане в университет, успяваш да изкачиш този връх. Красиво е, когато емоционалността всъщност не те прави слаба, а това, което си (защото емоции не се делят по пол, а по характери). Красиво е, когато приемаш с усмивка всички подигравателни нотки в гласа, всички скептични погледи и взимаш онзи завой не по-зле от някой „истински“ шофьор. Да не говорим колко е красиво, когато станеш опора за някого, както и той за теб без да делите задълженията на „женски“ и „мъжки“, когато се подкрепяте и издържате фразата, че „зад всеки успял мъж стои една жена…“, като я допълвате с „която е уважавана, разбирана и оценявана и на свой ред успяла“. Красиво е, когато си готова да дадеш живот, когато чуеш първия плач и видиш първата усмивка на най-ценното ти. Красиво е, когато забравяш за собствената болка в името на нещо, което ще изпълни живота ти и ще промени света ти. Красиво е всяко ранно утро, в което приготвяш закуска, слагаш новата спирала и отиваш на работа, уви, може би не чисто „женска“, но твоята работа, твоята мечтана работа. Красиво е и когато уморена, но и доволна от деня се прибираш и заварваш хармонията и уюта, постигнати не само заради твоя „женски усет“, но и поради хиляди други причини, които не са свързани с шетане, готвене, пране и простиране, а с отношение, разбиране, отдаване.
Ако успееш да вникнеш в тези думи ще разбереш, че не е лесно да си жена, но е красиво. И си заслужава.
Автор: Нели Велчева – студентка по „Българска филология“ в СУ „Св.Климент Охридски“.
Снимка: Shutterstock
***Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg. Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
