Български фонд за жените се солидаризира с Призива на Алианс за защита от насилие, основано на пола, на когото е член, за незабавно предприемане на действия от страна на институциите за борба с насилието над жени
Ние, представителите на активни неправителствени организации, които работят по проблемите на борбата срещу насилието във всичките му форми и проявления, срещу насилието над жените, децата и всички пострадали; представители на едни от най-големите организации от цялата страна, обединени в Алианс за защита от насилие, основано на пола, и с подкрепата на наши партньори и поддръжници от цялата страна, сме безкрайно разгневени, разтревожени и раочаровани от липсата на ефективна работа на институциите по този проблем, с размери на епидемия и казваме:
ДОСТАТЪЧНО! НУЛЕВА толерантност срещу насилието! НЕ на насилието над Жени!
Изправяме се срещу БЕЗДЕЙСТВИЕТО и срещу НЕжеланието от страна на отговорните институции и техните представители, да се приемат необходимите законодателни промени за най-строго преследване и наказване на извършителите на насилие! И искаме:
Да се ратифицира незабавно Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция)!
Конкретен и пореден повод за нашите искания за действие от страна на държавата и нейните институции, е жестокото убийство на 18 август 2017 г. в кв. „ Лагера” на жената и майка на две деца от нейния съпруг пред очите на безброй свидетели и като предизвикателство срещу цялото общество. Това е пореден случай на предумишлено убийство на жена, на ФЕМИЦИД, който представлява буквално предизвестена публична екзекуция на жена и е крещящ израз на бездействието на държавата. Тази екзекуция е извършена със знанието на държавните органи, които са били сезирани многократно от виковете на жената за помощ. Въпреки всички оплаквания и индикации за голямата опасност, която личността на извършителя представлява, държавните органи не са съобразили този риск и той не е бил задържан. Нещо повече, ужасното престъпление е извършено с огнестрелно оръжие, до което извършителят е имал безпрепятствено достъп.
За подобни случаи на висок риск, които са немалко, сме алармирали нееднократно компетентните институции в София и цялата страна. Постоянно, навсякъде и по различни начини настояваме за предприемане на мерки за най-стриктно изпълнение на закона и за задържане на насилниците, които не го спазват, за задължителното насочване към специализирани програми за извършители, но често срещаме отпор от институциите. Това се наблюдава особено в последно време, когато процедурата на Закона за защита от домашното насилие не се следва от съда, не се дава незабавна и адекватна стабилна защита на пострадалите лица и техните деца. Освен това, при нарушение на заповедите за ограничение, най-често насилникът не бива арестуван, както изисква и Наказателния кодекс и той се движи свободно, безнаказано тормозейки жертвата си. Ако нарушителят на заповед за защита от домашно насилие все пак е задържан и разследван, то много рядко се стига до обвинителен акт, а още по- малко до присъда. Наказанието за нарушение на заповед е много леко и неефективно. Тези нарушения на закона от страна на самата държава са системни и тези пропуски често са фатални за сигурността и здравето на жертвите, а в случаи като този дори водят до летален изход.
С допускането и толерантността към актовете на насилие между партньорите, се допуска и засилва и насилието над и между децата, които при всички случаи са свидетели и потърпевши на това насилие. Това със сигурност е така в трагичния случай, който споменахме и вследствие на който, две деца остават без майка, брутално убита от баща им. Вместо да защитават пострадалите от насилие партньори във връзката, заедно с децата им, държавните институции като съд и социални служби често вменяват вина за случилото се насилие на майката. Пострадалите и децата минават през безкрайни процедури, социални доклади и експертизи, като в крайна сметка насилникът се измъква без заповед за защита и безнаказан продължава да тормози жената и детето. В много случаи, съдът не издава заповед за защита в полза на децата, свидетели на насилие и това е повод насилникът да продължи да тормози, преследва и причаква жертвата, да търси контакти с нея и с децата. Несанкционираният насилник се заканва на жертвата, обвинява я в извършването на престъпления, а институциите допълнително тормозят нея и детето с безкрайни разпити, настоявания да съобщава адреса си във всеки момент (дори при настаняване в кризисен център!) и безумни експертизи. Всички тези действия и бездействия на държавните органи, са на практика активно насочени срещу жертвата и срещу интересите на децата, като създават огромен риск за живота и здравето им. Често насилниците са опасни и упорити, с гранични личностови разстойства и с криминални наклонности. Всичко това представлява висок риск, който следва да се отчита и при всички случаи да се предполага.
Бруталното убийство на жената в София на 18 август е поредното станало възможно и поради липса на надеждна наказателна защита на жертвите на домашно насилие и на други сериозни форми на насилие над жените. И досега, въпреки упоритите и системни настоявания от наша страна, както и от други граждански организации, въпреки всички препоръки на международни органи по правата на човека, въпреки практиката по дела заведени пред тези органи – всички сочещи необходимостта да се предвиди строго преследване и наказване на извършителите, държавата не е предприела никакви мерки за това. Не е криминализирано домашното насилие, не са криминализирани сериозни случаи на преследване и тормоз на жертвите, не са предвидени квалифицирани състави на престъпленията убийство и нанасяне на телесна повреда в контекста на домашно насилие, особено срещу съпрузи и партньори или бивши такива. Средните и леките телесни повреди срещу съпрузи и близки роднини все още се преследват от самите пострадали по тяхна тъжба. При данни за такива деяния органите на полицията нямат задължение да разследват и прокуратурата не преследва извършителите. Цялата тежест да инициират процеса в определен срок, да преследват и докажат престъплението в такива случаи се пада на пострадалите от насилие лица, поради което те най-често не завеждат дела или, ако случайно заведат, ги оттеглят и под натиска и заплахите на извършителите. Убедени сме, че такива случаи на ненаказано физическо насилие и на заплахи е имало и в случая с убитата жена в София, че насилникът като опасен и с криминални наклонности е бил окуражаван от тази липса на законови санкции и по този начин се е стигнало до трагичния разстрел на убитата Елена.
Считаме, че поредната жертва на жестоко убийство от съпруг или партньор не е била достатъчно и навременно защитена и поради това, че е жена и насилието срещу нея не е било третирано с цялата сериозност, която такива актове изискват. Това е често срещано отношение и една от причините за бездействието на представителите на властта, въпреки сигналите на жените. С това, представителите на институциите стават съучастници с насилника и допринасят за неговата безнаказаност.
Междувременно, по време на съгласуването на този призив, само през тези няколко дни, бяха извършени и други актове на убийства на жени от техните партньори, като жестокото убийство на млада жена в Монтанско село, за което бе съобщено на 20 август 2017 година.
Спешната необходимост за гарантиране на сигурността на всеки човек е на дневен ред не само във връзка със зачестилите терористични актове в Европа, и особено на последния трагичен епизод в Барселона. Ние настояваме за гарантиране и на сигурността на гражданите във всички ситуации, включително на ситуации на терор в контекста на партньорската връзка. Настояваме за отчитане на връзката между всички форми на насилие и навременна оценка и отчитане на риска от страна на държавните органи, настояваме за спешно вземане на мерки за възпиране и ограничаване на правата на извършителите на насилие.
Ние, представителите на най-голямата формална мрежа от неправителствени организации, работещи в областта на превенцията и защитата от насилие, винаги сме съдействали на институциите на национално ниво, и по места, за иницииране и приемане на законодателство срещу насилието, за социални услуги за пострадалите. Предлагали сме проекти за закони – за Закон за защита от домашното насилие, за промени в него, за промени в законите за достъп до огнестрелни оръжия и т.н. От края на 90-те години и многократно от 2000 година насам, сме настоявали за строго инкриминиране и преследване на всички форми на насилие над жените, като сме предлагали на правителства и парламенти конкретни изменения в Наказателния кодекс. Участвахме активно и в разработване на конкретни предложения за законодателни промени, особено в наказателното право, за съответствие на българското законодателство с Истанбулската конвенция. Конкретните предложения за промени са предадени на Министерство на правосъдието в края на м. януари 2017 година, но все още не са представени и не са били обсъждани за внасяне в парламента. А междувременно стават жестоки убийства, престъпници се движат безнаказано и заплашват и тероризират жени и деца, както и други техни близки. При всичките ни дългогодишни и постоянни усилия, не можем да допуснем, че досега направеното изглежда напразно, когато не можем да спасим човешки живот.
Настояваме за действие на институциите на всички нива- национално, регионално и местно за осигуряване на свобода и сигурност за всеки от нас. Не е достатъчно да сме солидарни в оплакването и почитането на жертвите на тези ужасни престъпления. Настояваме за:
Гарантиране на свободата от насилие и сигурността на всички граждани, като се започне процес за незабавна ратификация на Истанбулската конвенция. Паралелно да се приемат най- спешните законодателни промени в наказателното законодателство за най- строго преследване и наказване на насилниците.
Следва да се инкриминира „преследването“ като поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което има като последица насаждане на чувство на страх у него, което включва следенето на друго лице, включително появяване на местоработата му или на други посещавани от него места. Да се инкриминира системното упражняване на психическо насилие. Да се допълнят квалифицираните състави на убийството и телесните повреди, отново с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето на лицата, като в тези квалифицирани състави да бъдат включени случаи на насилствени действия срещу бивши или настоящи съпрузи или партньори. Да се гарантира достъпа до съд на жертвите на домашно насилие, като в НК се въведе правилото, че всички форми на домашно насилие, водещи до по-сериозно засягане на телесната неприкосновеност, да се преследват ex officio, а не по тъжба на пострадалия. Да се засили наказателната отговорност за нарушаване на заповед за защита от домашно насилие, като се предвидят по-високи санкции, особено за извършителите, които имат по няколко заповеди и/ или нарушения на заповеди.
Настояваме за свързването на всички действия на правителството, сега насочени формално към предстоящото Европредседателство, с конкретните приоритети за защита правата и свободите на гражданите и на първо място правото на сигурност, достъп до правосъдие и равенство. Това са и приоритети на тези европейски процеси. Настояваме за конкретни действия и резултати, а не само за формални, бюрократични и протоколни срещи и събития, като средствата – човешки и финансов ресурс, бъдат приоритетно насочени към борба с насилието над жените.
Предлагаме своето участие в срещи за спешно обсъждане на проблема с насилието над жени с представители на институциите на всички нива за необходимите промени в законодателство и практика, като бъдем припознати като най-важни партньори. Колкото по-скоро, вие, уважаеми властимащи и представители на институции, предприемете действия за борба с насилието над жени, толкова повече животи ще бъдат спасени. Дотогава, с вашето бездействие, оставате съучастници на насилниците в извършването на техните престъпления.
*Пълния текст на Призива за действие на Алианс за защита от насилие, основано на пола (без редакция), както и информация за самия Алианс и организациите-членове и повече за Истанбулската конвенция, можете да видите тук – Призив за действие_Алианс за защита от насилие, основано на пола.
