Повечето жени имат менструална история. Нещо от сорта на – дойде ми неочаквано и без да разбера имах огромно петно на задника, което всички видяха. Или – когато си купувах превръзки, продавачът в магазина направи тъп коментар, всички на опашката го чуха и бях адски сконфузена. Тези истории звучат много познато на повечето жени и имат нещо общо помежду си – свързани са с мензис и със срам.
Защо, когато менструацията стане по някакъв начин видима в публичното пространасто, в повечето случаи първата реакция е срам? Нали това все пак е естествена месечна функция в женското тяло?
Тъй като по медиите вече редовно се говори за мензис, най-вече в контекста на реклами, представящи щастливи, танцуващи жени, повечето хора смятат, че никой не го е срам от цикъла и отдавна сме над старите порядки и табута. Това за жалост не е точно така.
Всъщност в медиите менструацията е представена с едно странно и нереално лице, затвърждаващо стереотипите. От една страна рекламите на превръзки и тампони акцентират върху това, че малкият менструален теч върху дрехите е равен на апокалипсис. От друга, ПМС се използва за претекст жените да бъдат гротескно представени като вещици, контролирани от хормоните си. Това, въпреки че може да е представено хумористично, е сериозен проблем, имайки предвид, че все още има хора, които вярват, че жените са неспособни да взимат отговорни решения и да заемат водещи позиции, заради променливостта на настроенията си.
Относно корена на стигмата над менструацията има множество спекулации. Някои от тях се фокусират върху религиозния аспект. В Стария Завет например има цяла част, посветена на телесните течности и менструацията: „Оная жена, която има течение, и течението от тялото й е кръв, да бъде нечиста седем дена; и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта.” (Левит 15) В Корана пише: „Стойте далече от жените по време на месечния им цикъл, не ги доближавайте, докато не са чисти отново“ (2:222). В Хиндуизма за менструиращата жена има множество ограничения, някои от които са, че не може да взима участие в религиозни обреди и да влиза в храмове.
Доколко всъщност менструалното табу е вкоренено в културната и социална реалност, разбираме след прочит на извадка от първата Латинска енциклопедия от 73 г. сл. Хр.:
„Контактът с [менструална кръв] прави свежото вино кисело, зърното, докоснало се до нея става безплодно, издънките умират, семената в градините изсъхват, плодът на дърветата пада, острието на стоманата се затъпява, а слоновата кост губи блясъка си; пчелните кошери умират, дори бронзът и желязото хващат ръжда, а ужасна миризма изпълва въздуха; да я вкусят, кара кучетата да се побъркат и ухапванията им са заразни с нелечима отрова.“ (1)
Но от къде идва всичко това? Произходът, а и самата функция на негативното менструално табу, са неясни. Според Фройд, става въпрос за страх от кръвта (2). Алън Корт твърди, че табуто е започнало отчасти, тъй като ранните хора открили, че менструалната кръв била мръсна (или, както е написал през 1963 г., има „депресиращ ефект върху органичните материали“) (3). Антропологът Шърли Линденбаум теоретизира през 1972 г., че табуто е форма на естествен контрол на населението, ограничавайки сексуалния контакт със стигмата на „замърсяване“ (4). През 2000 г. историкът Робърт С. МакЕлвайн формулира термина „не-менструален синдром“, за да опише репродуктивната завист, която е накарала мъжете да заклеймят менструацията и да доминират социално жените като „психологическа компенсация за това, което хората не могат да направят биологично“ (5).
Тези теории са обвързани с историческия контекст, в който са възникнали, и не е трудно да се види, че повечето от тях се базират на негативно възприятие за менструацията. Това се доказва и от факта, че токсичността на менструалната кръв е опровергана едва в края на 50-те години на XX век (6). Едва през 1974 г. за първи път различни изследвания говорят за менструацията като това, което всъщност е – част от репродуктивния процес при жените.
Фактът, че традиционно мензисът се разглежда като “женски проблем” и следователно като нещо, за което е по-добре да не се говори публично, има много последствия. Най-фрапиращото може би е менструалната бедност.
За един цикъл една жена харчи между 7 и 12 лв. на месец. Всеки месец. Всяка менструираща жена или момиче.
За някои тази сума е без значение, за други обаче тя се превръща в истинско финансово предизвикателство. Вследствие, има жени, които, вместо да използват разпространените методи като превръзки и тампони, се налага да прибягват до подръчни материали – тоалетна хартия или парцали, които след това перат и използват отново. Това, освен че е унизително, води със себе си и сериозен риск от гинекологични усложнения като обриви, инфекции или дори репродуктивни проблеми.
Жените и момичетата, живеещи в домове за временно настаняване или домове за сираци, разчитат главно на дарения, но много често те не включват менструални продукти. Причината е главно, че дарителите не знаят за тази нужда. А те не знаят, защото менструацията е нещо, за което не се говори.
Обвивайки мензиза в булото на мълчанието, не правим услуга никому. Дори сами за себе си да смятаме, че сме над социалните порядки и табута, не тематизирайки мензиса, като част от ежедневието ни, затвърждаваме модела на мълчание.
Какво можем да направим?
Естествено, включването на менструални продукти в дарителските акции е едно чудесно начало. Никоя жена или момиче не бива да бъде изправена пред въпроса – храна или превръзки. Но подаряването на няколко пакета превръзки е подобно на слагане на лейкопласт върху откъснат пръст. Ще попие малко кръв, но скоро ще го хвърлиш в кофата и ще си останеш с кървящ крайник. Проблемът с липсата на достъпни менструални продукти трябва да се третира в зародиша му – а именно – липсата на адекватен избор от продукти за многократна употреба и срамът, свързан с излагането на менструацията в публичното пространство.
Децата трябва да бъдат обучавани адекватно, без затвърждаване на модела на табуизиране. Ако имате дъщеря, говорете с нея, започнете да споделяте, само така тя ще разбере, че случващото се е нормално. Включете и мъжете от семейството в това. Ако имате син, кажете му, че мензисът не е срамен и подигравките относно менструалния теч могат да имат по-дълбоки последствия от малко смях на чужд гръб. Единствено, включвайки мъжете в дискурса, можем да разчупим наложения модел на мълчание и срам.
В крайна сметка, репродуктивното здраве засяга всички, независимо от пол и възгледи. Неприемливо е да приемаме едни аспекти от него, а други да третираме като срамни недъзи, които да трябва да крием.
Проектът „Менархия – за правото да менструираме достойно“ е подкрепен финансово и морално от Български фонд за жените и цели повдигането на социалната чувствителност към теми като менструалното табу и менструалната бедност. Вижте повече на https://www.facebook.com/menarchybg/.
(1) Murphy TM. Pliny the Elder’s Natural history: the Empire in the encyclopedia. Courier Corporation; 2004.
(2) Erwin E, editor. The Freud encyclopedia: Theory, therapy, and culture. Taylor & Francis; 2002.
(3) Coult, Allan D. 1963a Unconscious inference and cultural origins. American Anthropologist 65:32–35.
(4) Lindenbaum S. Sorcerers, ghosts, and polluting women: An analysis of religious belief and population control. Ethnology. 1972 Jul 1;11(3):241–53.
(5) McElvaine RS. Eve’s seed: Biology, the sexes, and the course of history. Schaum’s Outline Series; 2001.
(6) Backe J. Befleckte Weiblichkeit–Spuren tradierter Menstruationsmythen in der Werbung für Produkte der weiblichen Intimhygiene. Gynäkologisch-geburtshilfliche Rundschau. 1997; 37(1):30–8.
Автор: Ирина Ганчева
Снимка: youthkiawaaz.com
Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
