Насилието над жени има тенденцията да се увеличава по време на всеки вид криза, включително епидемии. Особено уязвими са жените, които са разселени, бежанки или живеят в райони, засегнати от конфликти. Значителен е и ефектът от насилието върху здравето на жените и техните деца.
Това се казва в препоръки на Световната здравна организация, разпространени на 25 март тази година във връзка с пандемията от коронавирус (COVID-19) и опасенията за ръст на домашното насилие в следствие на мерките, въведени за ограничаване на разпространението на инфекцията.
Данните, с които разполагаме за момента са недостатъчни, но след избухването на COVID-19, Китай, Великобритания и САЩ докладват за увеличен брой на случаите на насилие, причинено от интимен партньор. Тъй като се въвеждат мерки за социално дистанциране и хората се насърчават да стоят у дома, рискът за насилие от интимен партньор вероятно ще се увеличи. Вероятността жените в насилствени отношения и техните деца да бъдат изложени на насилие се увеличава драстично, тъй като членовете на семейството прекарват повече време в тесен контакт и семействата са изправени пред потенциални икономически загуби или загуба на работа.
По време на пандемията жените понасят основната тежест от домашните задължения в семейството. Затварянето на училищата допълнително утежнява ситуацията и повишава нивата на стрес. Прекъсването на работните взаимоотношения, включително за жени (голяма част от които са неформални работници със заплата), ще намали достъпа до продукти и услуги от първа необходимост и ще увеличи стреса върху семействата, с потенциал да изостри конфликтите и насилието.
Насилниците могат да използват мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, за оправдание да упражняват власт и контрол върху своите партньори, както и да да намалят допълнително достъпа им до услуги, помощ и психосоциална подкрепа.
Тъй като здравните системи са подложени на огромен стрес, за да отговорят на натоварването от COVID-19, достъпът до жизненоважни услуги за сексуално и репродуктивно здраве, включително за жени, подложени на насилие, вероятно ще стане по-ограничен. Възможно е други услуги, като горещи линии, кризисни центрове, приюти, правна помощ и услуги за защита, също да намалеят. Това допълнително ще намали намирането на източници за помощ, до които имат достъп жените, страдащи от домашно насилие.
Здравните системи играят важна роля за това услугите за жени, преживели насилие, да останат безопасни и достъпни по време на епидемията от COVID-19. Осъзнаваме, че COVID-19 представлява огромна тежест за здравните системи и здравните работници, но все пак има неща, които могат да помогнат за смекчаването на ефекта на насилието върху жените и децата през това време:
Всички органи и институции, участващи в реакцията срещу COVID-19, трябва да се запознаят и да разпространяват информация за потенциалните ефекти върху жените, подложени на домашно насилие и техните деца, които ще бъдат във физическа изолация и ще останат вкъщи по време на действие на мерките за справяне с пандемията.
Голяма част от здравните работници са жени. Възможно е те да бъдат изложени на риск от насилие в своите домове или на работното си място. Насилието на работното място е сериозен проблем, който може да се изостри заради стреса, на който са подложени здравните системи. Ръководителите на лечебните заведения и техните административни служители трябва да съставят планове за работа и безопасност на техните служители. Възможно е тези, които се борят с COVID-19 на първата линия да изпитат стигматизация, изолация и да бъдат социално изключени. Нужно е да има план за осигуряване на психосоциална подкрепа, стимули, които не са базирани на степента на ефективност, допълнителни помощи за транспорт и подкрепа за отглеждането и грижите за децата.
Какво може да помогне за справянето с насилието срещу жени по време на борбата с COVID-19?
Правителствата и политиците трябва да включат основни услуги за справяне с насилието срещу жени в плановете си за готовност и реакция срещу COVID-19. Да осигурят ресурси, които да бъдат достъпни в контекста на мерките за социално дистанциране.
Здравните заведения трябва да имат подготвена информация за услугите, предлагани на местно ниво (например горещи линии, приюти, кризисни центрове, консултации) за преживелите домашно насилие, включително с тяхното работно време, контакти, дали се предлагат дистанционно, както и да организират установяване на връзки за насочване помежду им.
Здравните работници трябва да са запознати с рисковете и последиците за здравето от домашното насилие. Те могат да помогнат на жените, които споделят за преживяно насилие, предлагайки подкрепа на първа линия и подходящо медицинско лечение. Подкрепата на първия линия включва: съпричастно изслушане без да бъдат съдени, разпитване за нужди и притеснения, валидизиране на преживяванията и чувствата на жертвата, взимане на мерки за осигуряване на сигурността на пострадалите чрез свързването им с места, които могат да им осигурят подкрепа.
Организациите за хуманитарна помощ трябва да включват услуги за жени, подложени на насилие и техните деца в своите планове за реагиране на COVID-19 и да събират данни за докладваните случаи на домашно насилие.
Членовете на общността трябва да бъдат осведомени за увеличения риск от насилие над жени по време на пандемията и необходимостта да поддържат връзка и да подкрепят жени, подложени на насилие. Да имат информация за това кои места предоставят помощ за преживелите насилие. Важно е да сме сигурни, че е безопасно да се свържем с жените, когато насилникът присъства в дома.
Жените, които са подложени на насилие, може да потърсят подкрепа от приятели и семейството си, да потърсят подкрепа на гореща линия или в местните служби за жени, преживели насилие. Също така може да им е полезно да имат план за безопасност в случай, че насилието ескалира. Това включва да имат съсед, приятел или роднина, които да им предложат убежище и към които да се обърнат, в случай, че трябва да напуснат дома си незабавно.
Снимка:United States Mission GenevaviaFlickr:World Health Organization Headquarters and Flag/Creative Commons 2.0
