В България има нужда от политическа и културна промяна в отношението към малцинствените групи, както и от засилена правна защита от дискриминация и престъпления от омраза. В страната се отчитат и високи равнища на насилие срещу жени и домашно насилие. Това са част от изводите в доклада за България на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Дуня Миятович.
Заедно с екипа си тя е посетила страната ни между 25 и 29 ноември 2019 г. и е провела срещи с българските власти, омбудсмана, председателя и членове на Комисията за защита от дискриминация, журналисти, правозащитници и други представители на гражданското общество.
Насилие над жени и домашно насилие
В частта от документа, която разглежда домашното насилие, се обръща на внимание на факта, че в България няма механизъм за „системно събиране на данни за насилие над жени и домашно насилие, което затруднява установяването на специфичните белези на тези явления“.
Миятович припомня, че по започналите обществени дебати във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция „се пропагандира дезинформация относно обхвата и целите на Конвенцията и на повърхността са изплували дълбоко вкоренени стереотипи за ролите на половете в обществото“. Начинът, по който е пропагандирана дезинформацията е сравнен с този заради, който бе замразено и приемането на Закона за социалните услуги в началото на 2020 г. и Националната стратегия за детето преди това.
Комисар Миятович изразява загриженост от факта, че дебатите около Истанбулската конвенция са ескалирали до тревожни тенденции, представляващи сериозна заплаха за правата на жените, децата и ЛГБТИ хората. „Продължаващите атаки срещу НПО, оттеглянето от страна на правителството на Стратегията за закрила на детето и отлагането на влизането в сила на новия Закон за социалните услуги са сред най-печалните примери на тези тенденции“, заявява тя. „Властите трябва да променят курса си. Те трябва да се борят с вредните наративи, да подобрят законодателството и да повишат осведомеността на обществото относно нуждата от по-голяма закрила на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие. Особено внимание следва да се обърне на насърчаването на равенството между жените и мъжете„, казва още комисарят.
Друг проблем, предизвикващ загриженост, е, че услугите за жертви на домашно насилие са недостатъчни и не покриват адекватно всички региони в България. Ето защо комисарят призовава властите да увеличат броя на кризисните центрове и на другите социални услуги, необходими за жертвите на домашно насилие. В допълнение тя препоръчва набор от мерки, които да подпомогнат усилията на властите в борбата им срещу насилието над жени и домашното насилие. „Необходими са по-силна подкрепа за НПО и правозащитниците, работещи в тази сфера, и системно събиране на данни за всички форми на насилие срещу жени, основано на пола. Властите трябва да наложат възпиращи санкции на извършителите, да гарантират на жертвите достъп до безплатна правна помощ и лесно достъпни мерки за закрила, както и да им предоставят ефективни правни средства за защита„.
Расизъм, дискриминация и език на омразата
В доклада си Миятович „с тревога“ отбелязва „ширещата се нетолерантност, демонстрирана срещу малцинствени групи в България, засягаща особено ромите; мюсюлманите; мигрантите и лицата, търсещи убежище; лицата, самоопределящи се като етнически македонци; и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и интерсексуалните (ЛГБТИ) хора“.
Според заключението това отношение е изразено включително и в преобладаващото негативно медийно отразяване на малцинствата, които често са свързвани с престъпността или се представят като опасни. Споменава се също и, че подобни тези са изказвани и от „високопоставени длъжностни лица“.
Документът обръща внимание на увеличилата се враждебност, включваща престъпления от омраза, насочени срещу представителите на малцинствата и техните общности. Изразена е и загриженост във връзка с увеличаването на екстремистките проявления като оскверняването на мемориали на Холокоста, расистки лозунги и поздрави, изпълнявани от българските футболни запалянковци и други. Като добра стъпка се счита наложената забрана за провеждането на „Луков марш“ в София.
Препоръките в доклада са затова да бъде демонстрирана „нулева търпимост“ от страна на властите към езика на омразата. Като важно е посочена и нуждата да се гарантира, че служителите от изпълнителната власт и съдебната система „адекватно и системно са обучавани да разпознават и ефективно разследват“ престъпленията, извършени по расистки подбуди.
Свободата на медиите
Както и в предишни доклади, комисарят отчита като основни предизвикателства пред плурализма и свободата на медиите в България. Обръща се особено внимание на „концентрацията на собственост върху медиите и липсата на прозрачност в това отношение“.
„По всичко личи, че повечето медии в България са в ръцете на няколко влиятелни субекти, които контролират и друг бизнес или участват в политиката“, се казва в констатациите на Съвета на Европа.
Миятович изразява тревога от големия брой сигнали за „повсеместно политическо влияние върху медиите“. Отчетени са и проявите на насилие и други посегателства срещу журналисти, като безпокойство предизвикват и очернящи кампании и сплашване на журналисти. Даден е пример с арестуването и задържането на репортер от разследващия сайт Биволъ заедно с негов колега от Румъния през есента на 2018 г., по време на журналистическо разследване.
Като проблем е отчетен и фактът, че България все още не е декриминализирала обидата и клеветата. Като пример е посочено делото, заведено от Стоян Мавродиев срещу „Капитал“ и журналиста от изданието Росен Босев. На властите е препоръчано да обмислят въвеждането на правила, които да бъдат насочени към „предотвратяване на придобиването на значителна медийна мощ от страната на отделни субекти на целия национален медиен пазар или в конкретни медийни сектори“. „Комисарят смята за необходимо въвеждането на прозрачно и недискриминационно регулиране на начина, по който правителството разпределя държавната реклама и публичните средства между медиите, заедно с ясни правила за отчетност на ведомствата, разпределящи средствата, и на получателите на финансиране“, пише още в доклада.
Пълният доклад можете да видите тук
Снимка: EPA, Patrick Seeger
