Жените имат водеща роля в борбата с COVID-19. Не само, защото 91% от медицинските сестри, 74% от здравните работници и 62% от фармацевтите са жени*. Повече от половината деца по света в момента са затворени вкъщи и не могат да посещават училищата и детските градини. Това означава, че огромна част от майките по цял свят в момента се опитват да бъдат домашни учителки, да поемат битовите и останалите грижи за децата, и в същото време да продължат служебните си задължения дистанционно.
Това е огромна промяна в ежедневието на много семейства и в някои случаи преобръща по неочакван начин половите роли и стереотипи – нещо, което може да се окаже безпрецедентно за последното столетие.
Според ново проучване на Матиас Доепке и Джейн Олмстед-Ръмзи от Northwestern University, Тайтън Алън от University of California, San Diego и Михаел Тертилт от University of Mannheim, кризата с COVID-19 може да генерира промени в джендър нормите, които да дефинират новото „нормално“ за следващите десетилетия. По същия начин, по който Втората световна война промени тези роли, като вкара много повече жени в пазара на труда, така COVID-19 създава вълна от мъже, които поемат грижите вкъщи, докато жените им съставляват мнозинството от професионално заетите на първа линия.
И въпреки, че жените поемат в момента най-голямата тежест от кризата, породена от пандемията, все пак в дългосрочен план може да се окаже, че има добри новини. Защото може за първи път да започнем да възприемаме като нормално мъже да поемат ролите на грижещите се.
През януари тази година в САЩ например жените, заети в пазара на труда са повече от мъжете. Те по-често са завършили колеж. Но в същото време мъжете все още са по-високо платени като часова ставка и като абсолютно заплащане. Освен това жените все още поемат по-голямата част от неприятната домакинска работа, както и по-голямата част от грижата за децата.
Как се променя това?
Въпреки, че в момента на пандемията бащите, които си остават вкъщи, стават все повече, това далеч още не е норма. Но в някои семейства има промяна и напредък – мъжете допринасят повече в грижите за домакинството и са готови да отстъпят от статуса си на тези, които „печелят хляба“ на семейството. Това може да се окаже определящо за професионалния успех на техните партньорки.
Джесика Валенти го обяснява по следния начин: “Днес мъжете правят много повече, отколкото своите предшественици. Бащите прекарват около 8 часа седмично в грижи за децата, което е три пъти повече, отколкото са го правили бащите през 1965 г. Но „мъжете правят повече“, не е равно на „мъжете правят достатъчно“. Въпреки напредъка, майките все още прекарват близо два пъти повече време в грижите за децата, или 14 часа седмично.“
Изследователите предполагат, че сега това може да се промени
Икономическият спад, причинен от разпространението на COVID-19 създава съществени затруднения по отношение на равенството на половете, както по време на почти спряната икономика, така и след това – в процеса на възстановяване, коментират изследователите.
„Извън непосредствената криза сега, има обаче противоположни сили, които определено може да се окаже, че предоставят възможности за равенство между мъжете и жените на трудовия пазар. На първо място – бизнесите неимоверно бързо възприемат гъвкави форми за наемане на служители, коeто е твърде възможно да продължи. Второ – вече има много бащи, които сега поемат основната грижа за децата. Това може да доведе до преосмисляне на социалните норми, които в момента предпоставят изкривеното разпределение на разделението на труда в домашната работа и грижите за децата“.
„В много от случаите джендър идеологията залага на парите“, коментира Кристин Смит, гост изследовател и професор в Университета в Дортмут, чиято докторска дисертация е върху тази тема. „Истината е, че нашите социални роли са много по-могъщи по отношение на вземането на решения, отколкото по отношение на парите“, допълва тя.
Въпрос на време е да се превърне в норма това мъжете като минимум да поемат наравно с жените домашните задължения и отговорностите по грижите за децата.
Да, жените са в светлината на прожекторите по време на тази криза. Ставаме свидетели например как държавите, чиито лидери са жени, се справят по-добре с овладяването на пандемията. Струва си да отбележим, че по време на финансовата криза през 2008 г. банките, управлявани от жени, също се справиха по-добре и излязоха от рецесията с по-добри финансови резултати.
Може би кризата още не е започнала да революционизира начина, по който възприемаме и се отнасяме към домашните задължения, но пък хвърли светлина върху съществуващите неравенства и стресиращите фактори, които все още съществуват в домовете ни.
*Данните са за САЩ, но статистиката за България и останалите европейски страни се предполага, че е доста подобна.
Статията е по материали във Forbes
Снимка: pixel
