Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Министерство на правосъдието законопроект за изменения в Наказателния кодекс. Тя предлага да се отмени изцяло разпоредбата на чл. 161, ал. 2, съгласно която средна телесна повреда и умишлено заразяване с венерическа болест, причинени между съпрузи, не се разследват от Прокуратурата, освен ако пострадалият не подаде изрично оплакване. Тази мярка, писана през 1968 г., е предназначена да запази и укрепи семейството като основна единица на обществото и да защити „светостта“ на брака.
През 2020 г., обаче, тя не само че е морално остаряла, но и води до правонарушения. Български фонд за жените предложи тези промени още през януари 2020 г., в своя алтернативен доклад пред Комитета на ООН за премахване на дискриминацията спрямо жените. В сегашното си състояние, Наказателният кодекс третира различно омъжени и неомъжени жени, като поставя в по-благоприятна позиция неомъжените, от които не се изисква да подадат специално искане за образуване на наказателно производство срещу техния партньор, в случай на тези две престъпления.
В действителност, обсъжданата разпоредба касае много сериозни посегателства срещу телесната неприкосновеност. Средни телесни повреди са, например, счупване на челюст или избиване на зъби; обезобразяване на лицето; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина; трайно отслабване на зрението или слуха и др.
Ако законодателните промените бъдат приети, това ще даде повече правомощия на Прокуратурата да се намесва в семейните отношения и, съответно, да защити повече пострадали жени – и тези, които имат брак.
Наказателно производство за средна телесна повреда нанесена на омъжена жена ще може да се образува, например, въз основа на сигнал подаден от приятел/съсед; въз основа на съобщение в медиите; при служебно научена информация в хода на дело за развод и т.н. – нещо, което в момента не е възможно.“
„Ангажирах се с домашното насилие, защото това е много сериозен проблем в България. Статистиката за миналата година показа, че поне две жени на месец са загубили живота си, а само в рамките на двата месеца на карантина, 8 жени са убити от партньорите си у дома“, каза омбудсманът. По думите й домашното насилие трябва да бъде спряно чрез превенция и наказване по силата на НК, защото негови жертви могат да станат не само жените, но и мъже, родители, деца, без значение на техния социален статус или образование. „За мен изключително тревожна тенденция е, че на горещата телефонна линия за жертви на насилие вкъщи се обаждат деца, които са травмирани от насилието срещу техните родители и също се превръщат в жертви“, посочи Ковачева.
Сред останалите промени, които тя предлага в НК и в Закона за защита от домашно насилие е отпадането на системния характер, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие. Според сега действащото законодателство, жертвата трябва да е подала три сигнала и те да са регистрирани, за да получи насилникът по-тежко наказание. „Една жена може да бъде убита или да й бъде нанесена тежка телесна повреда още от първия път. Няма нужда да чакаме три последователно регистрирани акта на домашно насилие“, аргументира позицията си омбудсманът.
Ковачева настоява още в Закона за защита от домашното насилие да бъдат включени дефиниции на психическото и икономическото насилие, защото иначе разпоредбите в чл. 93 т. 31 от НК ще останат само „кухи разпоредби“. Омбудсманът праедлага и промени в дефиницията на преследването като форма на психическо насилие, за да може тя да стане работеща, а и да постигне превантивен ефект.
Снимка: Пресцентър на Омбудсмана
