Посолството на Конфедерация Швейцария в България стана партньор на Български фонд за жените и подкрепи финансово проект, който е час от серията инициативи за отбелязване на 8 март – Международния ден на жените. След провеждането на Конкурс за проекти, посветени на 8 март, който БФЖ анонсира през януари 2021 г., получихме рекорден брой кандидатури – 112 смели идеи и от тях бяха селектирани 20-те най-добри, за да отбележим Историческия месец на жените и политическите, икономически, научни и културни постижения на жените в България и по света.
Сред тези инициативи са: развитие на женското предприемачество; подкрепа и социална ангажираност на жени с ментални увреждания; разработване и представяне на интерактивни материали, разкриващи предизвикателствата и правата на жените от различни епохи пред 120 учители и младежки работници от цяла България; промоция на Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН, сред които е и равнопоставеността на половете, чрез поредица от онлайн куизове за младежи; взаимопомощ между жени, пострадали от домашно насилие; мястото на жените в науката и STEM, историите на жените фермерки и био-производителки.
Ние от Български фонд за жените се обърнахме към Нейно Превъзходителство Мюриел Берсе Коен, посланичката на Швейцария у нас с молба да ни даде кратко интервю, в което да ни разкаже защо Посолството реши да подкрепи инициативата на БФЖ и събитията, които се проведоха в цялата страна, както и да представи опита на своята страна по отношение на правата на жените и политиките за равенство между половете, както и да обсъдим съвременните предизвикателства в тези области. Ето и нейните отговори на нашите въпроси:
Ваше Превъзходителство, най-напред искаме да Ви благодарим от името на Български фонд за жените и от името на бенефициентите в нашата програма и Конкурса за проекти, за подкрепата, предоставена от Посолството на Швейцария в България! Какво Ви накара да застенете зад каузата и Конкурса на Български фонд за жените?
Промоцията на човешките права е приоритет във външната политика на Швейцария по принцип, а и тази година е специална за нас, тъй като отбелязваме 50 години от правото на жените да гласуват и да бъдат избирани на политически позиции на национално ниво.
Разкажете ни малко повече за тази годишнина и историческо събитие и връзката му с днешните усилия за постигане на равенство между жените и мъжете.
Звучи малко странно, че страна като Швейцария дава право на жените да гласуват преди едва 50 години – много след редица държави по света. Разликата е в това, че в Швейцария, която се управлява с пряка демокрация, мъжете трябваше да гласуват, за да дадат право на жените да правят същото! Тъй като нашата прекрасна страна е по-скоро консервативна, това отне известно време – около 100 години! През 1868 г. жените в Цюрих първи поискаха да имат право да гласуват, когато Конституцията на местния Кантон беше променена, но искането им не се увенчава с успех. Следват други инициативи, водени от граждански организации и различни групи и жените получават право да гласуват на кантонално ниво в редица области – кантони. През 1957 г. правителството предлага законопроект за избирателното право на жените. Проектът е одобрен от двете камари на Парламента през 1958 г., но на 1 февруари 1959 г. мъжете избиратели отказват правото на жените да могат да гласуват. Виждате колко е дълга битката ни за избирателни права! Накрая през 1971 г. постигнахме тази победа!
Екипът на Посолството на Швейцария прояви много голяма симпатия към един от селектираните 20 проекта в Конкурса за 8 март и това е проектът на колектива ЛевФем за организиране на Женска стачка като инструмент за отстояване на политически позиции и защита на женските права. Жените участваме наравно с мъжете на трудовия пазар, но също така сме тази част от обществото, която полага огромната част от неплатения труд – грижим се за децата, възрастните роднини, близките с увреждания или заболявания. Сега подкрепяме децата в по-голяма степен при осъществяването на дистанционното обучение след старта на Covid-пандемията. Всъщност Вие в Швейцария имате опит с провеждането на Женска стачка. Разкажете ни повече.
Все още изпитвам силни емоции, когато си спомня за 14 юни 2019 г., когато стотици хиляди жени, но и много мъже излязоха на улиците на всички големи градове в Швейцария и поискаха пълно равенство на жените. Участието беше внушително – от жени, които са на политически позиции, до тийнейджърки. Дори Парламентът ни спря работа за 15 минути. От 14 юни 1981 г. равенството между мъжете и жените е закрепено в Швейцарската Конституция. Десет години по-късно се проведе първата Национална стачка, за да се поиска реализирането на практика на записаното в Конституцията и почти 40 години след това, ние все още се сблъскваме с неравенства. За младите хора сега, не е разбираемо и не е приемливо да виждат такава дискриминация и полови неравенства, които все още съществуват. Аз съм много оптимистично настроена за новите поколения!
Какви според Вас са сегашните предизвикателства в постигането на равенството между половете?
От една страна, има дълбока промяна в нагласите за традиционните роли на жените и мъжете, която е много важна. Жените, както и мъжете, трябва да бъдат подкрепени от своите семейства, приятели и от обществото, да правят това, което искат, не заради пола, към който принадлежат по рождение, а следвайки личния си избор. Това може да подейства много освобождаващо също и за мъжете, не само за жените. От друга страна трябва да бъдем внимателни и да пазим и развиваме правната рамка и постигнатото по отношение на равнопоставеността на половете и човешките права. В трудни в икономически и социален план времена има тенденция за връщане назад към остарели социални порядки, които се коренят в далечното минало.
Ние българите винаги гледаме с голямо уважение и симпатия към Швейцария. Можете ли да ни дадете конкретни примери за политики и законодателни практики, които ускоряват процеса на постигане на равенство, които съществуват във Вашата страна? Става дума както за икономическо равенство, така и за представителство в политическото управление, заемането на високи управленски позиции в бизнеса и пр. Но също така и за елиминирането на някои системни неравенства – стереотипите за половете, патриархалните норми, насилието основано на пола, дискриминацията и др.?
Съществуването на подходяща правна рамка е задължително, но не е достатъчно. Всеки трябва да се чувства принуден да я спазва. Примерите са много важни: участието и представителството на жените в политическите партии и избирателните листи, избирането им в различни органи на управление, видимостта им във всички публични събития. Полово неутралното обучение в училище… Всичко обаче започва с образованието на момичетата и момчетата вкъщи, в семействата им.
В страни като Швейцария стачката от 1 юни 2019 г. наистина ни застави, би камбаната за това, че момичетата и жените не са готови да чакат още 40 години, за да постигнат равенство. Личното ми мнение е, че в някои случаи налагането на квоти може да бъде добро междинно решение за постигането на равенство, което вече е залегнало в законодателната рамка.
Каква е ролята на гражданското общество и на неправителствените организации за постигането на социална промяна в толкова широки области, каквато е тази за женските права?
Разбира се, ролята им е критично важна. Гражданското общество може да придвижи напред нови теми, дава глас на хиляди обезправени жени, отстоява на опитите за връщане назад и вдига тревога в обществото за подобни проблеми.
Какво е посланието Ви към българските жени и момичета?
Вие сте много силни! Вие показвате пътя напред на жените и момичетата в Швейцария! Момичета, можете да мечтаете за всичко, което желаете, просто го направете!
Снимка: Посолство на Швейцария, Н.Пр. Мюриел Берсе Коен
