Миналият месец Съветът по правата на човека прие резултатите от Универсалния периодичен преглед за България. Механизмът на Съвета на ООН по правата на човека има за цел да изследва изпълнението на ангажиментите, свързани с правата на човека във всички 193 държави членки на ООН.
Според представянето на Юрий Борисов Щерк, постоянен представител на България в Офиса на ООН в Женева, 233 препоръки са получени към България от 91 различни делегации. Мерките вече са били или предстои да бъдат приложени в националното ни законодателство. България прие 193 от получените препоръки – около 82% от общия брой. Имаше още 16 препоръки, формулировката или целта на които България като цяло одобрява и подкрепя, но може да се ангажира с тяхното прилагане само отчасти поради конституционни или други правни пречки.
Макар, че България вече е приела някои основни стратегически документи, които подобряват ситуацията на човешките права в България и които допринасят за видими и конкретни резултати, Омбудсманката на България Диана Ковачева наблегна върху проблема с домашното насилие, които продължава да бъде сериозна заплаха за цялото общество. Тя подчерта, че всеки може да се окаже жертва на домашно насилие и именно заради това, проблемът изисква навременното внимание на правителството. Борбата с домашното насилие, което се изостри особено през пандемията от COVID-19, беше приоритет на работа за експертите от различни НПО групи, както и за институцията на Омбудсмана. През април 2020, Министерството на правосъдието започна процес на промяна в законодателството, свързано с домашното насилие. В изготвянето на законопроект за изменение и допълнение на действащия Закон за защита от домашно насилие МП се консултира с гражданското общество, институцията на Омбудсмана и различни експерти. За съжаление, тези усилия бяха напразни, тъй като промените в ЗЗДН дори не бяха внесени за обсъждане в Парламента, въпреки настояването на Омбудсмана Дияна Ковачева и на редица неправителствени организации.
Говорители за резултатите от Универсалния периодичен преглед на България, бяха Китай, Куба, Етиопия, Индия, Либия, Мароко, Непал, Руската федерация, Судан, Тунис, Обединени арабски емирства, Детски фонд на ООН и Венецуела. Имаше и представители на организации на гражданското общество като Световния еврейски конгрес, Международната асоциация на лесбийките и гейовете, Застъпници за правата на човека и Международната организация за премахване на всички форми на расова дискриминация.
Бяха отправени поздравления към България по повод усилията й за борба с домашното насилие и насърчаването на равенството между половете. Също така, говорителите, предложиха приемане на мерки за борба с расовата дискриминация и дискриминацията срещу малцинствата. България беше призована да продължи да работи за справяне със социалното изключване на определени групи и малцинства от обществото и за насърчаване на качественото образование.
Някои докладчици обаче отбелязаха, че предизвикателства като ситуацията с правата на човека, включително пренаселеността в затворите и надигането на антисемитска реторика и неонацистки групи, продължават да съществуват в страната. Обещанията на България за ратифициране на Третия факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето и за реформа в областта на детското правосъдие и работата с децата в конфликт със закона бяха приветствани. България трябваше да приеме и изменения в Наказателния кодекс, за да включи криминализиране за престъпления от омраза въз основа на сексуална ориентация. Докладчиците изразиха съжаление, че дискриминацията срещу ромите продължава да е изострена по време на пандемията на COVID-19.
В своето заключение, Юри Борисов Щерк, постоянният представител на България към Офиса на ООН в Женева, изрази благодарност към т.нар. Тройка – Япония, Сенегал и Словакия, за тяхната подкрепа. Той увери, че България отдава особено значение на борбата с всички форми на език на омразата в обществения живот и страната ни работи по проблема с домашното насилие чрез законодателната и наказателната система, както и чрез други мерки. Въпреки напредъка на България, той обаче отбелязва един основен недостатък – еднополовите бракове не бяха позволени и през 2020 г., въпреки че Върховният съд потвърди правото на еднополовите двойки да живеят в България. Щерк отбеляза, че България ще продължи да укрепва административния си капацитет и ще работи за по-активното включване на гражданското общество във взимането на решения.
Фотография: Залата за човешки права и обединение на цивилизацията, автор за UN Photos, Jean-Marc Ferre
