Авторка на текста е Росена Иванова – създателка на инициативата „Голяма работа“, която свързва артистки и представителки на обществено значими работни сектори. Инициативата се концентрира върху проблемите на труда в рамките на феминизирани работни сектори, които често са ниско платени и стигматизирани като второстепенни.
Борбата на жените за честно заплащане, добри условия на труд и право на помощ при отглеждането на деца датират от преди повече от 200 години. Едва в последните десетилетия наблюдаваме реална, но недостатъчна промяна в положението на жените работнички.
През последната година резкият отлив на жените от пазара на труда и преминаването им в регулираните пространства на дома е факт. Нека днес, на 1-ви май, Ден на труда, си припомним какво постигнахме, какво загубихме по пътя и накъде отиваме в борбата за трудови права и свободи.
Първият Ден на труда се състои на 5 септември 1882 г. в Ню Йорк и е организиран от Централния трудов съюз. До 1885 г. Денят на труда започва да се отбелязва в много индустриални центрове в САЩ. Първоначално той е посветен на борбата за намаляване на стандартния работен ден от 10 на 8 часа. От самото начало жените играят основна роля в работническото движение, въпреки че често усилията им остават невидими.
Жените са сред първите работници, започнали да създават работни обединения. През 1830-те жени, работещи в текстилни фабрики в Лоуъл, Масачузетс, започват да протестират срещу лошите условия на труд и ниските заплати. През 1834 г. съкращения в заплатите ги подтикват към стачка. През 1886 г. новоосвободените чернокожи жени в Джаксън, Мисисипи формират съюз и стачкуват за по-високи заплати за работата си в пералните.
В края на XIX и началото на XX век индустриалните работници, особено жените, се трудят за нищожно заплащане в необезопасени фабрики. През 1911 г. огромен пожар се разразява в шивашка фабрика в Ню Йорк, в него загиват 146 работници за по-малко от 20 минути. Жертвите са предимно момичета и жени емигрантки. През 1908 г. 15 000 жени, организирани от Американската социалистическа партия, излизат по улиците на Ню Йорк в знак на протест срещу насилието на работното място и изискват по-добро заплащане, по-добри условия на труд и право на вот. Смята се, че протестът е посветен на работничките от шивашката индустрия, които се мобилизират още през 1857 г.
На много места включително в Щатите и Русия в началото на миналия век работническите движения, водени от жени, са концентрирани върху налагането на забрана на детския труд. През 1903 г. Мери Харис Джоунс с прякор „Майката Джоунс“, организира 125-километрово шествие на деца работници, върху проблема с детския труд.
По същото време в Русия, активистки като Александра Колонтай говорят за еманципация на жените от непосилното двойно бреме на грижовния труд, чрез държавна подкрепа, за нуждата от финансова независимост за жените, която да доведе до един по-добър свят, в който истинската любов е възможна, а не е просто транзакция на ресурси.
С напредването на 20-ти век гласовете за солидарност към положението на жените стават все по-силни. През втората половина на 20-ти век много жени стават част от работния пазар. Огромна част от тях продължават да запълват т.нар „феминизирани сектори“ като: учителки, хигиенистки, болногледачки, медицински сестри и пр. Както в Европа, така и в САЩ, жените намират място и в рамкте на други професии. Макар условията да се подобряват, устойчивите предразсъдъци, идеята за „женска“ и „мъжка“ роля в обществото и в семейството, до голяма степен се запазват. За пръв път сериозно се заговаря за тормоз на работното място. Тези проблеми остават на дневен ред и до днес.
Ражда се и митът за супер-майката. Това е и историята за жената, която може всичко. Тя облагородява животите на близките си, внасяйки в тях красота, деликатност и грижа, като в същия момент има пълноценна кариера.
Към днешна дата, жените съставляват близо половината от работната сила и са единствените или основни издръжници за 40% от семействата с деца (по данни на Център Shiver). Почти във всяка професия има разлика в заплащането между мъжете и жените за извършването на една и съща работа. Разликата в заплащането между половете в ЕС е 16%. Домашната работа, като гледане на деца, домакинство и осигуряване на домашни грижи, се извършва предимно от жени. В рамките на дома, жените полагат труд, който не е защитен от закона, не получават дори минимална заплата, отпуск и пр. – домашният труд е просто задължение.
Жените не са представени равностойно с мъжете на пазара на труда. Понастоящем 67% от жените работят, докато заетостта на мъжете е 79%. В отрасли, в които жените са се интегрирали добре, те все още остават ниско платени. Някои от професиите, с които “Голяма Работа” се ангажира са: почистващ персонал, болногледачи, шивачки, социални работнички, сестри, детегледачки, домакини. Повечето от гореизброените са класифицирани като “персонал, зает с услуги за населението” и според Националния статистически институт са сред най-ниско платените класове на работа, със средно брутно заплащане от 2,89 лв. на час, както и най-непропорционално заети от жени.
През последните години #MeToo разкри това, което много от нас вече знаеха: жените са жертва на дискриминация и тормоз на работното място, което утежнява позицията им на пазара.
Затова на Деня на труда използвай възможността наистина да си починеш, но не забравяй, че почивката е привилегия в свят, който диспропорционално награждава едни, а ощетява други. Днес си спомняме за всички жени, които посвещават живота си на борбата за честно и етично полагане на труд и равноправие за жените на пазара, за тях, тост днес, а утре борбата продължава!
Ние от “Голяма работа” ще продължим да разказваме историите на жени-работнички през изкуство. Ако би искал да те имаме предвид за бъдещи проекти като работничка или артистка, не се колебай да ни пишеш.
Разкажи ни своята работна история на: iniciativagolqmarabota@gmail.com
Пиши ни в Инстаграм и във Фейсбук
В статията са използвани следните източници
Снимка: Протест на жени работнички по време на шествие за 1 май, Ню Йорк, 1936 г.
