Животът на Галя се преобръща, когато губи съпруга си в катастрофа и с двете си деца – на 8 и 10 години – остават без подслон. Така би могла да започне още една история за разкъсване на семейство и лутане по институции, но за щастие се намесват екипът и доброволците на женското ромско сдружение „Хаячи“, за което роднини на пострадалата жена разбират от репортаж за съвместни инициативи с УНИЦЕФ.
От Български фонд за жените разговаряхме с Мюзеям Али (председател), Мария Николова (зам.-председател) и Нуртен Джевджетова (медицинска сестра, здравен медиатор и член на сдружението), наши дългогодишни партньори, за това как една общност, сама по себе си онеправдана и дискриминирана, когато не е съвсем невидима, се отзовава на призивите за помощ на по-нуждаещите се и работи неуморно за благополучието на всички свои членове.
Историите с щастлив завършек се дължат както на експертния опит, който организацията трупа от почти 20 години насам, така и на силните връзки на доверие и солидарност в общността. Нуртен е категорична, че правилната оценка от какво се нуждае човекът отсреща е задължителна стъпка в работата с уязвими групи. В последните спадат граждани, чиито пол, етнос, социоикономически статут и други характеристики едновременно задълбочават нуждата от социални услуги и препятстват достъпа до тях. Когато Нуртен и други две доброволки на сдружението се отзовават на призива и се срещат с Галя, последната е в безизходица – без жилище и подкрепа от близки за отглеждане на децата си – въпреки че има диплома за средно образование и приходи.
Реакцията на екипа е мигновена. Организират кампания за набиране на средства и материални дарения за ремонта на дом, който и сега дава на Галя сигурност, че ще продължава да е пълноценен родител. Призивът за помощ се разпространява от уста на уста, но и в социалните мрежи, където по-младите доброволци споделят свършената работа. Мюзеям Али, председател на „Хаячи“, подчертава, че дарителите често са съвсем обикновени хора от бедни квартали в Нови пазар, които не разполагат с много, но помагат безкористно. Или малки местни бизнеси, които осигуряват строителни материали, защото са се убедили, че Сдружението облагородява средата си в годините.
Мимоходом споменават подробността, че Галя, както и още няколко подкрепени самотни родителки, е етническа българка, но настояват, че екипът на Сдружението не дели хората по цвят на кожата и вероизповедание. Вместо това споделените ценности, изпитани в трудната и често неблагодарна работа на терен, сплотяват екипа им, който включва хора от различни етноси, възрасти и професии . Ако не търсят отзвук за всичките си акции, то е защото, по думите на Мюзеям, се стараят „да помагат без да унижават човека отсреща“ или да превръщат страданието в сензация. В същото време, такива истории заслужават да се разказват, с надеждата малко по малко да преобърнат стереотипа за зависимостта на ромите от държавата, наложени в политическия дискурс.
Нещо повече – те не са изключение, а показателни за превантивната работа на „Хаячи“ в посока благополучието на децата, младежите и жените. „Ако не работехме с жените, които правят промяната в общността, нямаше да сме това, което сме в момента“, подчертават от екипа. Познавайки отблизо проблемите на най-уязвимите, от организацията се намесват да поправят наглед малки пропуски на институциите, които иначе биха прераснали в значими проблеми за общността. Недостатъчната грижа за родилки и новородени в малки и изолирани населени места е само един нагледен пример. Така наречената „еднократна помощ“, която се полага на всички родилки по закон, е или твърде закъсняла, или недостатъчна, особено при недоносени деца. Мария подчертава, че допълнителните пакети преди раждане, които навременно осигуряват от Сдружението, често са единственото, което предотвратява изоставянето на новородени. В същото време майките и свекървите в общността са отговорни не само за физическото благополучие на децата, а и за предаването на обичаи и ценностни модели.
Дългогодишният опит на „Хаячи“ сочи, че традициите, макар и утвърждаващи идентичността, могат да са рисковани за подрастващите. От екипа са категорични, че работят за промяна на нагласите, „но не като налагат промени, а предлагат алтернативи“. Специалист като Нуртен, която е едновременно медицинско лице и член на общността, подхожда не със снизхождение, а с идеи как рисковани практики като плътното повиване или “осоляване” на новородените могат да се модифицират вместо да се цели потискане и изкореняване на ромската идентичност. Работата на „Хаячи“, напротив, подсказва, че младежи за пример от общността оказват по-силно въздействие върху нагласите в нея. Неслучайно Сдружението измерва постиженията си и по броя млади висшисти в редиците си и особено постиженията на момичета-доброволки, които се развиват професионално, въпреки очакванията за ранен брак.
Отвъд работата на терен Сдружението въздейства на средата си и посредством застъпничество на общинско и национално ниво. През 2004 г. неформалната мрежа за взаимопомощ около Мюзеям и Мария се институционализира с помощ от БФЖ за учредяване на Сдружението. От тогава „Хаячи“ въвлича местната управа в поне няколко значими инициативи, последната от които е създаване на общински фондове за семейно планиране. Нуртен споделя, че това на практика е единственият начин уязвими, често неосигурени жени да получат достъп до дългосрочна контрацепция, което от своя страна намалява криминалните аборти и непроследените бременности с всички придружаващи усложнения. Инициативата е нагледен пример как, за разлика от социалните услуги, които покриват непосредствени базисни нужди, дългосрочните дейности в посока социална промяна целят да възвърнат автономността и личното достойнство на засегнатите и да ги приобщят към решението.
Веднъж одобрен от общинския съвет в Нови пазар, същият модел си проправя път в Никола Козлево, Каспичан, Девня, и Мария е оптимист, че инициативата ще обхване още повече местни общности в бъдеще. Някои подобни системни промени отнемат неимоверни усилия и упоритост от гражданските сдружения – като субсидиите за детски градини и млечни кухни. За да се приложат, са нужни чувствителност към нуждите на маргинализираните общности и разбиране какви мерки работят в дългосрочен план. Така социалните услуги се възприемат не като лична привилегия, а като оправдана инвестиция в по-широката общност. Мюзеям подчертава: „Настояваме децата много рано да тръгнат на ясла и детска градина; така усвояват български език и режим, което е трамплин за последващото им развитие“.
Когато говорим за бъдещето на Сдружението, от ръководството са единодушни, че се стремят към по-тясно сътрудничество и постепенно въвеждане на локално успешни практики на национално ниво. Точното определяне на проблеми, често неглижирани или представени тенденциозно в политическия и медиен дискурс, се оказва важна предпоставка за горното и основен принос на гражданските организации. Като част от неформалното обединение РавниБГ, координирано от БФЖ, „Хаячи“ осъществява картографиране на незаконните жилищни постройки в маргинализирани квартали на Нови пазар. Благодарение на доверието, с което се ползва в общността, екипът установява, че едва 155 от 306 обособени имоти имат нотариален акт, а собствениците на останалите са изложени на постоянен риск. Нещо повече, „Хаячи“ проучват нагласите и готовността за решаване на проблема сред пряко засегнатите и отнасят наученото до местната власт, която не разполага със същите достъп и пряка експертиза – и така са мост между държавата и невидимите ѝ граждани.
За БФЖ е особена гордост, че предоставя гъвкава подкрепа – от напътствия за институционализирането на неформални инициативи, до ресурси за повишаване на капацитета – на организации като „Хаячи“. Така последните служат по-устойчиво на мисията си и могат своевременно да отговорят на истинските нужди на общностите, които познават по-добре от всеки друг. А и такава подкрепа е напълно пропорционална на всеотдайността и упорития труд или както Мюзеям споделя: „Родили сме се тук, живеем тук, работим тук – за нас няма почивни дни, няма работно време“.
Материалът е част от поредицата на БФЖ за организации партньори, които са били подкрепени в Конкурсната процедура за финансиране на организационните и административни нужди (core funding) на организации, които работят в защита правата на жените и допринасят за социална промяна в своите общности.
*Заглавна снимка: Eкипът на сдружение „Хаячи“. В центъра отляво-надясно са Мюзеям Али (председател), Мария Николова (зам.-председател) и Нуртен Джевджетова (медицинска сестра и здравен медиатор).
