Въпреки че законът изрично забранява дискриминацията, основана насексуалната ориентация, България остава една от последните държави в ЕС, която нито е уредила възможността за сключване на брак между лица от един и същи пол, нито е признала определена правна форма на семейните отношения в еднополови двойки. Така членовете на ЛГБТИ общността остават граждани „втора ръка“, лишени от около 300 права – от съвместно осиновяване на деца и наследяване на имущество на партньора до свободно придвижване със семействата си в рамките на Съюза.
Правната програма на младежката организация „Действие“, подкрепена от БФЖ, е може би един от малкото целенасочени корективи на тромавата бюрокрация и отсъстващата политическа воля в посока защита и утвърждаване на ЛГБТИ+ правата в страната. За трудностите при стратегическите дела и споделените победи разговаряхме с адвокати Венета Лимберова и Елица Атанасова от „Действие“. А защо каузата е толкова важна за сънародниците ни в чужбина сподели Лилия Хаджииванова – активист, организатор на общност за ЛГБТИ българи в Ню Йорк и член на консултативния съвет на организацията.
Едно дело е „стратегическо“, когато има визията и потенциала да променя законодателството отвън-навътре. За неюристи изглежда невероятно колко времеемко и трудно всъщност е воденето на такова и колко разностранни са последиците от евентуалното му спечелване. Докато се изчерпят всички възможности на национално ниво и определен казус достигне международни съдилища като Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) минават „три, пет, седем години…“. Когатo среща недоумение („Защо сега тези дела?“), адвокат Лимберова настоява „Че то няма друг път!“ Донякъде защото законодателният процес у нас е тромав, донякъде защото държавата не изпълнява вече утвърдени правила и принципи – Европейски или конституционни – поради непознаване или непълна нормативна уредба за прилагането им в практиката. Последните пропуски са поправими, стига администрацията да е проактивна и сама да си казва, по думите на Лимберова, „тук сега ни липсва нещо“. Но човешките и в частност ЛГБТИ+ права изглежда са „горещ картоф“ за българските Народно събрание и институции. Така да задължиш държавата да предприеме мерки „отвън“ – като изпълни решение на международен орган – се оказва единственият конструктивен подход.
Адвокатите на сдружението са прями както за важността, така и за ограниченията на правната програма на „Действие“ сама по себе си. Значимостта ѝ далеч надхвърля борбата за равнопоставеност на ЛГБТИ+ общността, тъй като прокарва модел на взаимодействие с държавата и овластяване на гражданите да потърсят правата си, който е приложим за останалите социални движения в страната, като женското и зеленото, например. Но за да достигнеш до стратегическо дело се изисква енергична и обезпечена организация, която има сигурност за бъдещето и капацитет да води различни дейности паралелно.
Една от тях непременно е повишаване на осведомеността на самата общност за нейните права и средства за мобилизация, което и проектът LEAD на „Действие“ с ЛГБТИ+ младежи и активисти постига. От друга страна, неизвестността и бюрокрацията правят стратегическите дела „изключително неефективни откъм ресурси и време“ по думите на адвокат Лимберова. Не на последно място, България е станала „печално известна“ с това, че губи дела в ЕСПЧ. „България постоянно изплаща обезщетения, което струва немалко на данъкоплатците, но не имплементира… Защо?“. Според членове на сдружението липсващото звено е силен граждански сектор, който е развил достатъчни експертиза и самосъзнание да е и коректив, и ценен източник на решения за държавната администрация.
За потърсилите правна помощ от „Действие“ залогът често са човешкото им достойнство и целостта на семействата им, и едва след това – устоите на либералното общество. Адвокат Лимберова подчертава, че се е наложило моделът им да включи психологическа помощ наравно с юридическата, защото това са не просто казуси, а „живи хора“: „Ние сме си изградили и принцип, ако водим дело, да работим поне с две двойки едновременно – за да може бремето, личното бреме от водене на дело, да е споделено“. Освен неизвестността, позорното снизхождение на официални лица и чакането, много двойки се сблъскват с дилемата дали да дадат публичност на битките си.
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова, или просто „Лили и Дари“ , които от около десет години се опитват да регистрират сключения си във Великобритания брак, първоначално отказват да споделят за перипетиите си с медиите. А в последствие, по думи на Лили, откриват, че „абсолютно непознати“ могат да ги мразят „открито, пламенно“. В такъв контекст някои ищци гледат на делата освен като начин да си върнат част от автономността и заявят „Това си е моето семейство!“, и като форма на микроактивизъм, която увлича съмишленици със сходни преживявания. Други обаче признават, че въпреки отдадеността на каузата и удовлетворението от наглед малки победи (като общата фамилия), емиграцията е винаги на дневен ред като алтернатива на безсрочно отложеното същинско равноправие.
Затова и за много членове на ЛГБТИ+ общността „Действие“ е емблематична за борбата за истинска принадлежност към България. Включително и за сънародници в чужбина, които биха искали да се завръщат – физически и метафорично. Лилия Хаджииванова живее в Ню Йорк от години, но се запознава с екипа на сдружението миналото лято, когато със съпругата ѝ Тери започват да обмислят как бъдещите им деца да поддържат връзката си с България: „Искаме детето ни да има български акт за раждане, да говори български, да общува с нашите приятели в Пловдив“, категорична е Лили. Разривът с биологичните ѝ родители, които прекъсват всякакъв контакт, когато разбират за сексуалната ѝ ориентация, я мотивира да създаде общност от ЛГБТИ+ българи в Ню Йорк, отразена в рубрика за вдъхновяващи лични победи и активизъм на „Уошингтън поуст“. „Избраното семейство“ е жизненоважна връзка с корените, когато кръвните роднини са се отдръпнали, и за други членове на онлайн групата: „Много малко хора разбират и двете преживявания – едновременно да си имигрант от Източна Европа и да си гей“, споделя Лили. Затова е еднакво удивена и трогната от бързото разрастване на общността си и високата ѝ ангажираност с социалните и политически процеси в България.
Именно поради специфичната си позиция – от една страна на „изгнаник“, чийто път обратно e препречен от закостенялото законодателство, но от друга на носител на различни опит и гражданско самосъзнание, българската ЛГБТИ+ емиграция е все по-ценен съюзник на „Действие“. Според Лимберова движението за ЛГБТИ+ права, а и цялото гражданско общество у нас „имат много какво да научат“ от сънародници в чужбина, които са изпитали от първа ръка как „обществеността подкрепя различни каузи, има зряла дарителска култура, организира събития и инициативи на микро ниво.“ Стремежът за взаимно учене и подкрепа привлича съюзници като Лили в Управителния съвет на „Действие“, който обхваща активисти от различни държави и професионални поприща: „Имаме съмишленик, който работи в ООН, друг наш член е „straight ally” – хетеросексуална майка на трансджендър дете, която се бори за смяна на гражданския му пол… Това са различни перспективи и опит“. Според нея, участници в движението, които се реализират в по-приемаща и либерална среда, имат както свободата, така и изключителна отговорност да мобилизират ресурси и експертиза за каузата, макар и от разстояние.
Разговорите ни бяха в навечерието на историческата победа на адвокати Венета Лимберова и Деница Любенова по делото за бебе Сара – на 17 май 2022 г. българският съд излезе с решение, че Столична община трябва да издаде акт за раждане, в който като родители са вписани и българската, и английската майка на Сара. Така се сбъдна прогнозата на Лимберова, че първите деца, които ще получат такива права, ще са родените извън страната, проправяйки път и тук да има „семейство за всички“, а не просто публично говорене за „семейни ценности“. А такъв развой оправдава убеждението ѝ, че силни граждански организации, които си служат със средствата на закона, могат да извършат „чудеса от храброст“.
Материалът е част от поредицата на БФЖ за организации партньори, които са били подкрепени в Конкурсната процедура за финансиране на организационните и административни нужди (core funding) на организации, които работят в защита правата на жените и допринасят за социална промяна в своите общности.
