Венета Андрова е визуална артистка, която живее и работи в Берлин. В работата си тя съчетава различни медии и източници като архивни, документални или компютърно генерирани материали и картини, обединени чрез анимация в симулирани среди.
В своите наративни късометражни филми се занимава със социални, политически и икономически проблеми. Анимира своите истории, които често са ситуирани в адаптивни системи като например социални мрежи, пазарът на изкуството, политика или покер. Понякога рисува картини, които вгражда в компютърно генерираните 3D пространства. Често инсценира своя образ като аватар/протагонист, лице разказвач или модератор на тези истории и изображения. Почти всички нейни филми са реализирани в софтуери за разработка на компютърни игри и използват тази допълнителна референция за изкуствеността на подобни социални конструкции чрез естетиката на видео играта.
През 2019 г. участва в първото издание на Фонда за артистични проекти на жени на БФЖ с филма си „АЙВА“. Тя е сред 11-те художнички, избрани от журито за участие в груповата изложба на Фонда„Всичко (ни) е наред“през 2020 г.
„AIVA“ (2020)
АЙВА е млада, красива, невероятно креативна хуманоидна художничка-робот. Конструирана от мъже, тя има за задача да допринесе за повече разнообразие в света на изкуството и да покаже женската перспектива. Предвид систематичното неравностойно третиране на жените в сферата на изкуството и историческия мит за мъжа-гений, култивиран от векове в Западния свят, проектът „АЙВА“ задава по болезнен начин въпроса за жената-гений под формата на изкуствен интелект, създаден от мъже. Филмът тематизира липсата на женска перспектива в сферата на изкуствения интелект днес и до какво води тя – един свят, в който алгоритми, създадени да обслужват човешки потребности, биват конципирани в женски пол. Било то Сири, Алекса, Кортана, Саманта или АЙВА – всички те са там, на нашите услуги.
Разговаряме с Венета Андрова за нещата, които я вдъхновяват, спецификите на артистичната среда и мястото на жените в нея.
Защо създавате изкуство? Кои са Вашите най-големи вдъхновения?
Добър въпрос, но нямам отговор. В един етап от живота ми усетих тази необходимост да създавам изкуство и оттогава живея с нея, въпреки вятърните мелници, които ме заобикалят. Това, което ми дава вдъхновение, е реалността, особено когато тя ме кара да онемея чрез своята абсурдност. Често съчетавам в работата си привидно несъвместими елементи като покер и мир (ОАЗИС, 2018), пол и изкуствен интелект (АЙВА, 2020) или капитализъм и любов (From My Desert, 2019), за да тематизирам елитарни, съмнителни или напълно лишени от смисъл явления на настоящето. Филмите ми често архивират заобикалящата ни реалност и комбинират в себе си елементи на фикция, премесени с документален материал.
До колко е важен житейският контекст за артистичната работа?
Една творба винаги е създадена в определен социален, политически, културен и времеви контекст и в този смисъл не смятам, че житейският контекст би могъл да бъде мислен отделно от артистичната творба, тъй като той е в непрестанна взаимовръзка с нея.
Какви предизвикателства срещат жените художнички?
Същите като мъжете художници, но с един сериозен бонус подарък от допълнителни предизвикателства, с който системата им показва колко „специална“ е тяхната роля в обществото. Жените художнички често или трябва да играят по правилата на тестостерона и свръхкапитализма, като се напасват на кодекса на колегите си мъже, които все още доминират пазара на изкуството и диктуват правилата или са принудени да развият свръхспособности, като се опитват да съчетаят професионално развитие, семейство и евентуално майчинство, за което обаче липсват стуктури, които да правят стартовата позиция на мъже/жени/други в културната сфера действително равнопоставена.
Защо изкуството създадено от жени е важно за обществото? А за артистичните среди?
49,5% от населението в световен мащаб са жени. Изкуството, създадено от жени репрезентира едната половина от човечеството на планетата. В този смисъл, то не само е важно за обществото и респективно културната сфера, която е неделима част от него, но е и немислимо то да отсъства. Въпреки това ние съвкупно сме наследници на една бяла, европейска и тестостеронна история на изкуството, в която жената на практика присъства само като предимно разголена муза, модел или подкрепяща съпруга в сянка до великия артист. Това естествено не значи, че жени не са заемали в миналото ролята на творец* в женски род, но за съжаление историята е писана предимно от другите 50,5% и видимостта на тези художнички е била ограничена, както и техният достъп до ресурси и възможности за изява и реализация. Отдавна е назряла необходимостта за нов прочит и смятам, че се намираме в начална фаза на един дълъг и комплексен период на пренареждане и преосмисляне.
Как Ви помогна Артистичният фонд? Какво се случи впоследствие?
Артистичният фонд ми помогна първоначално с финансовата си подкрепа под формата на творческа стипендия, която ми даде възможност едно определено време, концентрирано да работя върху реализирането на проекта си. Част от стипендията включваше и изложба впоследствие на вече реализираните произведения, което даде видимост и осигури една платформа за диалог с публиката. В последствие аз имах възможността да представя филма си „АЙВА“ в по-широк контекст на различни международни филмови фестивали, както и в изложбени пространства предимно в Европа. На 33-тото издание на международния филмов фестивал за късометражно кино в Дрезден филмът беше отличен с наградата „Златен конник“ в категорията за международен анимационен филм, както и с наградата Gender Diversity в международния конкурс. Впоследствие филмът беше представен в изложбата CyberArts, част от международния фестивал за медийно изкуство Ars Electronica в Линц, като един от носителите на отличието Prix Ars Electronica 2021 в конкурса по компютърна анимация. Тези награди и отличия допринесоха не само за повече видимост на проекта, но и стимулираха мен като художничка за бъдещи творби, тяхното развитие и финансиране.
Какъв съвет бихте дали на бъдещите участнички във Фонд за артистични проекти на жени?
В едно демократично общество основополагащ е диалогът. За да го има него – от особена важност е наличието на разнообразие от перспективи. Моят съвет е всеки, който се самоиндентифицира като жена, просто да кандидатства в конкурса на Фонда за артистични проекти на жени, да даде гласност на своята лична перспектива и да знае, че с това свое действие, независимо от резултата, допринася за диалога и дава импулс за развитие и промени.
Участвайте в новото издание наФОНД ЗА АРТИСТИЧНИ ПРОЕКТИ НА ЖЕНИ: Отворена покана „Извънредно положение / State of Emergency“! Каним художнички от всички сфери на съвременните визуални изкуства да предложат проекти за нови творби, разглеждащи актуални за обществото ни теми и проблеми. Крайният срок за кандидатстване е15 август, а максималното проектно финансиране е до5 000 лв.Научете повечеТУК.
* Интервюто е публикувано без редакции и отразява личните възгледи на художничката.
