На 21 февруари 2023 г. се проведе събитието „Глътка свеж въздух: предизвикателства пред женския активизъм и борбата за чист въздух“, организирано от Български фонд за жените.Aктивисти от няколко силно замърсени района в страната разказаха за кампаниите и усилията си за подобряване на средата в населените им места.
Д-р Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването, представи своето проучване „Замърсяването на въздуха и здравето на жените и децата”. Тя обясни, че в световен мащаб жените са особено засегнати от замърсяването на въздуха. Причината за това е, че именно те най-често поемат отговорност за грижовния и къщен труд. Освен това мръсният въздух намалява фертилността, увеличава спонтанните аборти и е силно свързан с ниското тегло при раждане, водейки до трайни последствия за здравето на децата през целия им живот.
Тя отбеляза също, че България остава страната с един от най-тежките проблеми на замърсяването на въздуха в ЕС и света, докато обществената осведоменост и подкрепата за конкретни решения са недостатъчни, особено в общностите с ниски доходи, в неравностойно положение и в селските райони.
Д-р Спасова се включи в събитието заедно с участниците от програмата „Глътка свеж въздух”, която Български фонд за жените организира през 2022 г. с подкрепата на Clean Air Fund. Нейната цел бе да стимулира гражданската активност на жените и уязвимите групи, които са най-засегнати от мръсния въздух и промените в климата.
Модераторката на събитието Алех Станкова (БФЖ) напомни, че женският активизъм за борбата за чист въздух в България има дългогодишна история. На 10 февруари 1988 г. Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова от Русе преодоляват страха от репресии и организират четвъртата и най-голяма екологична демонстрация в социалистическа България, наречена по-късно „Протестът на майките с колички“. Причина за протеста е хлорното обгазяване на Русе от завода в румънския град Гюргево. Протестиращите скандират „Дайте ни чист въздух“, „Хлор – не!“, „Спрете завода“, „Живот за децата на Русе“, „Русе обречен град ли е?” На площада се събират 2000 – 3000 души, а шествието е водено именно от жените и техните деца.
Ваня Захариева, председателка на сдружение „Дишай, Девня“, учредено през 2020 г. от седем смели жени, разказа как, за съжаление, предпоставките за тези борби не са останали в миналото. Днес Девня е известна като “Долината на смъртта” заради двата инсинератора за изгаряне на RDF-отпадъци (раздробени различни видове отпадъци), които ежедневно тровят жителите на града. Ваня подчерта, че сътрудничеството с местната власт е изключително трудно. „Да си партнираме с общината означава те просто да не ни пречат“, каза тя.
Въпреки всички трудности обаче има място и за надежда. За Ваня тя до голяма степен идва от националното обединение „Дишай, България“, в тя участва заедно с други екологични организации от София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Благоевград, Перник, Димитровград, Павликени, Сухиндол и Девня, обединени в борбата за по-чист въздух.
„Нашата дума е „заедно“. Ако се делим, каузите ни са обречени. Когато сме заедно, сме силни. Ние сме група от единомишленици, които си даваме емоционална и морална подкрепа в едни неморални и неетични времена. Едва сега започнахме, не знаете на какво сме способни“, сподели Ваня, отбелязвайки, че общността е отворена и приема нови съмишленици, които работят по каузата за по-чист въздух.
Част от обединението „Дишай, България“ е и Роман Рачков, изобретател, агроном и дългогодишен активист от гр. Велико Търново. Той решава да създаде„Мрежова гражданска система за сензорен контрол относно замърсяване на въздуха с азотен диоксид (NO2)“, като обучава активистки от 9 населени места в страната, членуващи в мрежата „Дишай България”, в инсталирането на подвижни мини станции за замерване на азотен диоксид . Разработените софтуер и хардуер за тези станции са с отворен код, споделен за свободно ползване от всеки заинтересован и може да се репликира и в други населени места .
Нуртен Джевджетова, медицинска сестра, здравна медиаторка и членка на Сдружение „Хаячи”, сподели за особеностите на работата с уязвими общности в гр. Нови Пазар. Тя разказа за зелената занималня, която са създали с помощта на доброволци и подкрепата на БФЖ в ромския кв. „Дружба”. Това е и първата стъпка, която им помага, макар и без да е очевидно в началото, да започнат да си сътрудничат по-успешно с местната власт. Зелената занималня се превръща в място за срещи и обмяна на гражданска енергия и идеи, която събира много доброволци. С общи усилия и с подкрепата на Общинския съвет те издействат разчистването на около 20 тона сметище, успяват да осигурят регулиране на района и частично асфалтиране на улиците, разделно събиране и др.
Зара Ранчева, специалистка „Мониторинг, оценка и учене” (БФЖ) обобщи програмата “Глътка свеж въздух” на Български фонд за жените, извеждайки на преден план нуждата от по-гъвкава и дългосрочна подкрепа за активистите от страна на донорите: „Ако активистите се чувстват уверени и подкрепени да рискуват, като се включват в нови общности и съюзи, те биха могли да създадат радикално нови интерсекционални подходи. Именно тези подходи помагат на социалните движения да процъфтяват и да преодоляват социалните и половите неравенства.”
В събитието се включиха над 40 души на живо и онлайн. Скоро ще е достъпен запис, който ще може да откриете на нашите уебсайт и комуникационни канали.
