Стефка Цанева се занимава с кураторска, критическа и образователна дейност в сферата на съвременното изкуство. Следвала е скандинавистика и медийни науки в университета Хумболт в Берлин и сравнително изкуствознание в Нов български университет. Има опит като културен мениджър в различни организации в България като Гьоте-институт България, галерия Sariev Contemporary / фондация „Отворени изкуства” и Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
Какво е значението на работата на Герила Гърлс в контекста на българската артистична сцена?
Новината за гостуването на Герила Гърлс в България със сигурност развълнува много от хората на арт сцената. Но не съм сигурна, че вълнението е заради темите в работата им, колкото просто заради факта, че идва такова голямо име. Все още много се радваме на такива гостувания, но рядко можем да съотнесем съдържанието на изкуството към нашата собствена ситуация. Темата за жените в българското изкуство не е нова, но според мен продължава да липсва дебат и авторефлексия отвъд личното. В този смисъл вярвам, че изкуството на Герила Гърлс реално може да ни посъбуди, да ни поразтърси и да ни накара да се запитаме за институционалните рамки и съвсем не толкова невидимите властови структури.
Ако можете да включите едно произведение на българското изкуство в разговор с творчеството на Герила Гърлс, кое би било то и защо?
„МУСИЗ“ на Иван Мудов от 2005 г. Към фантазията за един въображаем и функциониращ музей за съвременно изкуство можем да добавим и размисъл за неговата колекция и присъствието на жените в нея.
Защо изкуството, създавано от жени и други маргинализирани общности, е важно за обществото и артистичните среди? Променил ли се е достъпът на тези групи до българската сцена и по какъв начин?
Изкуството може повече от всяка друга човешка дейност да ни приближи до „другите“, да ги разберем, но и да рефлектираме върху собствената си позиция към тях и света. В този смисъл за мен многообразието на гласове е в основата на изкуството и само така то може да буди емпатия. А според мен това днес е най-важната роля на изкуството.
В българското изкуство до голяма степен липсват типичните структури (например публични колекции). А като ги няма, нямаме толкова и проблема с „достъпа“. Смятам, че битките на жените в изкуството у нас не са за достъп, колкото за признание и утвърждаване. По-притеснителното е, че други маргинализирани позиции изцяло липсват.
„Изкуството да си непослушна“ (The Art of Behaving Badly) продължава до 8 юни 2025 г. в Национална галерия / Квадрат 500. Изложбата е част от многогодишния проект на Български фонд за жените – „Фонд за артистични проекти на жени“.
