Мария Василева (родена през 1961 г. в София, където и живее) завършва изкуствознание в Националната художествена академия в София (1984). Доктор на науките (2007), куратор, историк на изкуството и художествен критик.
Специализира в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (1998), Университета в Рочестър, САЩ (1999), Централноевропейския университет в Будапеща (2002), Международната програма за художници и куратори (ISCP), Ню Йорк (2002) и други.
Един от основателите на Института за съвременно изкуство – София. Куратор на група „8-ми март“. Дългогодишен главен куратор на Софийска градска художествена галерия. Инициатор на наградата за съвременно изкуство БАЗА и създател на наградата за млад живописец на фондация „Едмонд Демирджиян“. Основател на галерия „Структура“. Куратор на изложби с българско и международно участие както в страната, така и в чужбина. Автор на книги и статии в каталози, списания и вестници.
Какво е значението на работата на Герила Гърлс в контекста на българската артистична сцена?
В началото на 90-те години на ХХ век, когато в България се извършваше голямата промяна, акциите на Герила Гърлс за нас бяха пример как изкуството може да отстоява различни идеи, включително политически. Като куратор на женската група „8-ми март“, се вдъхновявах от борбата им за равнопоставеното участие на жените в големите биеналета и постоянните музейни експозиции. Макар и ситуацията у нас да беше много по-различна и ние да се борехме за други неща, знаехме, че художествените послания имат тежест и могат да променят.
Ако можете да включите едно произведение на българското изкуство в разговор с творчеството на Герила Гърлс, кое би било то и защо?
Ще включа пърформанса на Боряна Росса „Гражданска позиция“ от 2007 година. По време на него тя стои на колене на Орлов мост в София в продължение на три часа. Инспирирана от конкретна полицейска операция, пърформансът е и символ на общество, в което гражданите са поставени на колене. Едновременно е и сигнал към онези, които не предприемат нищо, за да променят положението си.
Защо изкуството, създавано от жени и други маргинализирани общности, е важно за обществото и артистичните среди? Променил ли се е достъпът на тези групи до българската сцена и по какъв начин?
Не смятам, че българските жени са маргинализирани и могат да се приравнят към други общности без права. Още от периода на социализма идеята за равенството доведе до сериозно изравняване на участието на жени и мъже в художествения живот на страната. В известен смисъл проблемът, който ние в група „8-ми март“ видяхме, беше по-скоро жените да се отличат от мъжката арт продукция именно със своите женски качества и да заявят своя женски глас (много по-различна ситуация от тази в други общества). Всяко изкуство е важно и всяко мнение трябва да бъде чуто. В това отношение България е доста демократично място и поле за изява има за всички. Друг е въпросът дали са създадени механизми, през които казаното от творците да достига както до широката общественост, така и до управляващите.
„Изкуството да си непослушна“ (The Art of Behaving Badly) продължава до 8 юни 2025 г. в Национална галерия / Квадрат 500. Изложбата е част от многогодишния проект на Български фонд за жените – „Фонд за артистични проекти на жени“.
