Ренета Георгиева е изкуствовед, културен мениджър и куратор в областта на съвременното изкуство.
През последните 15 години се занимава активно с културен мениджмънт и координация на културни проекти и събития. Има богат практически опит в организацията на форуми, изложби, фестивали и събития в публично пространство. Сред тях са международни проекти от програмата на Пловдив – Европейска Столица на Културата, FLUCA – Австрийски културен павилио, Фондация Credo Bonum, ИСИ-София, KO-OP и др. В момента е част от екипа на Софийска градска галерия като куратор към галерия „Васка Емануилова“.
Какво е значението на работата на Герила Гърлс в контекста на българската артистична сцена?
Герила Гърлс са известни със своето активистко изкуство, което критикува неравенствата, основани на пол, етнос и други социални идентичности, особено в сферата на изкуствата. Те изразяват недоволството си от липсата на представителство на жени и малцинствени групи в големите институции на изкуството, като галерии и музеи. Българската артистична сцена е все още силно повлияна от историческите и социални условия, които понякога водят до ограничено представяне на различни гласове и перспективи. В контекста на България, в която хората от прайд шествието все още са изложени на нападения, този тип активистко изкуство може да бъде възприеман като предизвикателство към патриархалните структури, които съществуват в обществото, и може да има особено значение за равенството между половете, както и за критика на доминиращите социални нагласи и традиции.
Представянето на изкуството на колектива Герила Гърлс през техния подход, който комбинира хумор, визуално изкуство и социални въпроси, би могло да достигне до различни публики и да провокира повече дебати върху социалните въпроси и неравенствата. То би могло да вдъхнови повече жени да бъдат по-активни и да изразяват себе си.
Ако можете да включите едно произведение на българското изкуство в разговор с творчеството на Герила Гърлс, кое би било то и защо?
Определено това би било акцията „Паметни жени“ на Български хелзинкски комитет и Fine Acts.
Защо изкуството, създавано от жени и други маргинализирани общности, е важно за обществото и артистичните среди? Променил ли се е достъпът на тези групи до българската сцена и по какъв начин?
Изкуството, създавано от жени и маргинализирани общности, не само разширява границите на артистичния израз, но и играе критична роля в социалните промени, като дава глас на онези, които често остават извън основния културен поток. Изкуството на тези групи има и социално-икономическа функция – то може да бъде средство за справедливост и промяна. Изразяването на въпроси като равенство, правата на жените, ЛГБТ права и етническа идентичност, често поставя акцент върху социалните неравенства и търси начин за тяхното преодоляване.
В България жените участват активно в науката, бизнеса и културния живот. По линия на изследвания, свързани с жената художничка, попадаме на все повече нови факти и кураторски изследвания за имена, творби или изложби у нас. Въпреки това, проблеми като домашното насилие, липсата на равенство в заплащането и недостатъчната представеност на жените в политиката все още съществуват.
„Изкуството да си непослушна“ (The Art of Behaving Badly) продължава до 8 юни 2025 г. в Национална галерия / Квадрат 500.
Изложбата е част от многогодишния проект на БФЖ „Фонд за артистични проекти на жени“, която адресира недостатъчното представителство на жените в професионалните изкуства. Стани част от промяната – помогни ни да осигурим една от 10 стипендии за талантливи български художнички, като дариш в кампанията ни.
