Български фонд за жените публикува второто издание на „Изследване на нуждите на организациите, работещи върху проблемите на жените, момичетата и уязвимите групи в България“. Докладът, изготвен от социоложката Леа Вайсова, е продължение на първото национално изследване по темата, реализирано през 2021 г. и публикувано през 2022 г.
Настоящото издание включва лонгитюден анализ и обобщава резултати от социологическо проучване сред организации и активистки групи от цялата страна, получили или получаващи финансова подкрепа от БФЖ. Изследването има за цел да идентифицира основните затруднения пред организациите и да информира бъдещите приоритети на фонда – включително оптимизиране на процедурите за отпускане на финансова подкрепа и създаване на нови механизми за устойчивост в сектора.
Проучването се състои от две части – количествена анкета с 108 респондента и 20 дълбочинни интервюта, фокусирани върху организациите, работещи в сферата на домашното насилие и насилието, основано на пола – ключов приоритет за БФЖ в рамките на програма „Силна“, съфинансирана от Европейския съюз. Прочетете целия доклад на сайта ни.
Характеристики на гражданския сектор
Географски и организационен обхват:
Организациите са концентрирани основно в столицата и областните центрове, но дейността им често има национален и местен обхват. Само малък процент от участващите организации работи на европейско или глобално ниво.
Приоритетни области на дейност:
Най-често посочваните теми са насилието, основано на пола, и домашното насилие. В допълнение са значими инициативите, свързани с гражданското участие, насърчаването на женското предприемачество и икономическото овластяване, както и борбата с бедността и социалното изключване.
Целеви групи:
Основната целева група за изследваните организации са млади жени и момичета, но също така приоритетни са и жени с история на домашно насилие, жени от селски райони, хора с увреждания, мигранти и бежанци.
Феминизиране и професионализация:
Секторът е силно феминизиран – това важи както за състава на екипите, така и за управленските структури. Преобладават жените, като същевременно присъстват и представители на куиър/транс/интерсекс общностите. Професионалната експертиза на екипите е насочена предимно към социалната дейност, образованието, психологията, културата и правото.
Вътрешно участие и управленски модел:
Въпреки стремежа за активно включване на целевите групи в проектирането и изпълнението на дейностите, те рядко заемат ключови управленски позиции.
Подкрепа и институционални предизвикателства:
Организациите работят в условия на остра липса на държавна и обществена подкрепа – открояват се недоверието на обществото и изключването от процесите на формулиране на политики, което затруднява постигането на устойчивост и социална промяна.
Акценти от изследването:
Обучения и изграждане на общности:
Интервюираните подчертават, че за постигане на социална промяна се залага на две основни стратегии. От една страна, предпочита се моделът на обучения за млади хора – вярата, че именно те са носителите на бъдещата прогресивна трансформация. От друга страна, организациите се фокусират върху обученията за граждански организации, активисти и доброволци с цел изграждане на коалиции и мрежи, които да действат колективно на регионално и национално ниво.
Кампании и комуникация:
За разлика от традиционните форми на мобилизация, кампаниите, насочени към обединяване на общественото мнение в полза на женската кауза, се провеждат почти изцяло в социалните мрежи. Това е свързано с липсата на говорителки в традиционните медии, особено в националните телевизии, и с ограничен опит в организирането на демонстрации или граждански протести.
Застъпничество и институционален път:
Организациите предпочитат установения институционален път за натиск – чрез писане на становища, обръщения към публичните власти, кръгли маси и конференции с участието на ключови представители. Въпреки това, тази форма на застъпничество не се възприема като ефективна за постигането на желаната социална промяна, особено в контекста на разочароваността от политическите представители и нестабилния социално-политически климат.
Изграждане на феминистко знание:
Формирането на феминистко знание се свежда до предоставяне на социална услуга чрез наръчници и групи за взаимопомощ или като средство за натиск с цел формулиране на законодателни предложения. Дейностите, насочени към изграждане на устойчива мрежа и привличане на широко обществено внимание, остават слабо развити, като битката за феминизирането на историята и колективната памет е маргинализирана.
Докладът „Изследване на нуждите на организациите, работещи върху проблемите на жените, момичетата и уязвимите групи в България“ се осъществява в рамките на проект FORCE, съфинансиран от Европейския съюз. Данните от този анализ дават достоверна картина за състоянието и проблемите на сектора и информират дейностите на Български фонд за жените при разпределяне на финансови средства с цел постигане на максимална ефективност. Фондът планира да продължи с редовни анализи, които да проследяват еволюцията на нуждите и предизвикателствата на гражданския сектор.
Проектът FORCE e съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз, на Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито предоставящият финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Илюстрация: Judit Canela за Fine Acts
