2024 отново постави под въпрос основни човешки права в България. Натискът върху гражданските организации достигна нива, съизмерими с 2018 г. – годината, в която българското общество бе лишено от възможността да приеме Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие или Истанбулската конвенция – документ, който не предвиждаше нищо повече от базова човешка грижа: защита на жените и момичетата от насилие. Тази атака срещу ценностите на равенство и правата на човека се превърна в събуждане за много от нас. РавниБГ се роди от този импулс.
Как започна всичко
Коалиция РавниБГ бе инициирана от Български фонд за жените в момент на дълбоко разочарование, но и на съзнание, че е необходима нова стратегия – не просто за противопоставяне на антидемократичната реторика, а за изграждане на устойчива, солидарна общност. Първоначално като проект, днес РавниБГ е самостоятелна коалиция, която обединява над 30 организации от цялата страна. До края на 2025 г. очакваме още поне 10 нови членове. Коалицията се изгражда върху споделени ценности, хоризонтално управление, включващо финансиране и желание за съвместно действие – независимо от тематичните фокуси на отделните организации.
Суров климат за гражданските организации
2024 беше година, в която много от онези, които обикновено говорят високо, започнаха да шепнат. И въпреки това – или може би именно заради това – 2024 беше и година на вдъхновение за РавниБГ.
Отново бяхме свидетели на кампании срещу човешките права, дискредитиране на организации, застъпващи се за маргинализирани групи, и усилия за ограничаване на свободата на сдружаване и изразяване. През август, в разгара на отпускарския сезон, бяха приети рестриктивни промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които забраняват „пропаганда, популяризиране или подстрекаване“ на „нетрадиционна сексуална ориентация“ и „определяне на полова идентичност, различна от биологичната“ в българските училища. Тези текстове бяха включени в законопроекта без обществено обсъждане и в пълно нарушение на основни принципи на правото и равнопоставеността. Предложението засяга не само ЛГБТИ+ младежите, но и всички деца, които се самоизразяват различно, както и правото на достъп до информация и подкрепа. Това напомня на политики, вече приети в страни като Унгария, Русия и Грузия. Текстовете предизвикаха протести и осъждане от страна на правозащитни организации, но бяха и поредната демонстрация на нежелание от страна на институциите да защитят уязвимите.
В същото време гражданските организации работеха в контекста на непрестанна политическа криза и институционален натиск. През цялата 2024 г. така и не бе свикан Съветът за развитие на гражданското общество (СРГО), въпреки насрочените избори, а Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество в парламента продължава да не функционира. Така гражданският сектор бе отново поставен в ситуация на неформално съществуване – с ограничен достъп до механизми за вземане на решения и често без защита от институциите. Подобна остана и ситуацията с Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, която също не беше сформирана.
През 2024 г. наблюдавахме и нова вълна от опити за делегитимиране на гражданските организации – чрез законодателни инициативи като Закона за чуждестранните агенти, внасян многократно през 2024 и началото на 2025 г., и чрез т.нар. Закон за лобизма. Последният, представян често като инструмент срещу руската пропаганда, на практика цели етикетирането на всички неправителствени организации като „лобисти“.
Финансова нестабилност и анти-НПО реторика
Международният контекст също се промени. През 2024 г. холандското правителство прекрати изцяло финансирането на граждански организации – както вътрешно, така и външно. Това означава загуба на над 1 милиард евро за европейските НПО – ресурс, който доскоро поддържаше ключови инициативи за права и демокрация.
Междувременно, фондация „Отворено общество“ окончателно се изтегля от Европа, а фондация Wellspring обяви, че ще прекрати дейността си до 2028 г. Това ще доведе до засилена конкуренция и сериозни предизвикателства пред устойчивостта на гражданските организации – особено на онези, които работят в малки населени места, с ограничен административен капацитет и изключени от основни финансиращи схеми.
Проучване на Българския център за нестопанско право (БЦНП) от 2024 г. показа, че 78% от хората се информират за гражданския сектор основно чрез телевизия и социални мрежи – места, в които доминират дезинформационни и дискредитиращи наративи. В този контекст организациите се оказват поставени в двойна криза: нужда да поддържат дейностите си, но и нужда да се защитават от непрекъснати атаки и манипулации.
Вместо стабилност, пред нас се очертава бъдеще на все по-ожесточена конкуренция за намаляващи ресурси – включително на ниво ЕС, където през 2024 г. само 2% от средствата са насочени към политики за равенство между половете (Gender Budgeting – State of Play 2024).
В допълнение, фалшивите наративи, включително около т. нар. „джендър идеология“, продължават да подкопават доверието към НПО сектора. Според същото проучване на БЦНП основните източници на информация за гражданските организации са телевизията (44%) и социалните мрежи (34%) – нито един от които не представя сектора в положителна светлина. България е на 59-о място от 180 държави в Световния индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“ за 2024 г. Същевременно, според данни на Европол, крайнодесни групи в България все по-често използват социалните мрежи за разпространение на идеологията си.
Гражданската ангажираност остава ниска. Според Националния статистически институт (НСИ), участието в граждански дейности е силно концентрирано в големите градове,, докато северозападните и югоизточните региони функционират като „социални пустини“ с възрастно и икономически зависимо население. Сред младежите едва 28% участват в граждански инициативи Подкрепата за бежанци е намаляла с 40% в периода 2020–2023 г., а феноменът на криминализиране на солидарността набира скорост.
И въпреки всички тези предизвикателства, именно в тези пролуки ние работим – със солидарност, с грижа и с усещане за дълг. Защото понякога единствената надежда за организациите, е да се самоорганизират и да се вкопчат в човешкото, когато институциите мълчат.
Ние, от коалиция РавниБГ, усещаме тази отговорност ежедневно. Въпреки че СРГО все още не е изпълнил потенциала си да даде глас на многообразния демографски профил на българсия гражданин, Български фонд за жените – с подкрепата на своите съмишленици – отново има място в него. Бяхме избрани от нашите колеги да представляваме сектора и ще продължим битката за реално включване на темите за правата на човека и в частност правата на жените и маргинализираните общности там, където се вземат решения.
Солидарност в действие
За поредна година РавниБГ реализира иновативния по рода си Солидарен фонд. Това е хоризонтална инициатива, която цели да предизвика устоите на традиционните филантропски практики и да върне властта в ръцете на самите общности, които кандидатстват за финансиране – чрез т.нар. participatory grantmaking, или включващ модел за отпускане на средства.
През 2024 г. коалицията разшири обхвата на фонда, като подкрепи шест проектни предложения – след единодушно решение на своите членове. Инициативите се реализират в повече от 10 населени места в страната. Този подход, основан на доверие и взаимна отчетност, овласти местните лидери и укрепи устойчивостта на общностите, които те представляват. Възприехме и иновативен за българския контекст начин за измерване на въздействието – преминахме от традиционните доклади към разказване на истории. Това улесни получателите на безвъзмездни средства да споделят своите предизвикателства и успехи поавтентичен и достъпен начин.
Един от ярките примери за тази визия е кампанията „Истории за промяната“ , осъществена съвместно от БФЖ и членове на коалицията – в която активисти, доброволци и специалисти от цялата страна застанаха с лицата и историите си пред обществото, за да покажат какво означава да работиш за един по-справедлив свят, дори когато това не се вижда от новините.
Застъпничество, което дава реални резултати
През 2024 г. РавниБГ се изправи решително срещу заплахите за демокрацията и правата на човека в България. Когато бе предложен Законът за регистрация на чуждестранните агенти, който можеше да задуши гласа на гражданското общество, коалицията не просто реагира — тя се мобилизира бързо и целенасочено. Подготвени бяха юридически становища и публични кампании, бяха събрани и над 2500 подписа в подкрепа на защитата на демократичните свободи. Демонстрирахме отново несломимата сила на организираното гражданско участие.
В навечерието на парламентарните избори през октомври, отново отправихме призив към политическите партии. Поискахме да бъде поет ангажимент за преход към истинска демокрация, към подкрепа на гражданската активност и към образование, което обхваща всеки младеж и тяхната идентичност. Тази предизборна декларация бе знак за съпричастност и категорично напомняне, че гражданското общество не просто наблюдава, а активно оформя посоката на политическо действие в една работеща демокрация.
РавниБГ в ситуации на криза
Коалицията реагира и на конкретни кризи. След трагичната смърт на трима египетски младежи в резултат измръзване на границата, РавниБГ подкрепи „Мисия Криле“ в тяхната работа с пострадалите семейства и в опитите им за търсене на справедливост. Организацията даде международна гласност не само на тежките рискове, свързани с миграционните конфликти, но и проблемите с расизма и дискриминацията на българо-турската граница.
В друг случай, екипът на „Мисия Криле“ се сблъска и с несправедливи нападки от страна на общински съветници в Стара Загора, опитващи се да саботират проекта „Европейска гаранция за уязвими деца и семейства“, насочен към ромската общност. Коалицията застана твърдо до „Мисия Криле“, изразявайки ясна и категорична позиция срещу дискриминацията и настоявайки за прозрачност и спазване на демократичните принципи. Тази подкрепа, подсилена и с юридическата помощ на Центъра за правна помощ „Глас в България“, успя да защити проекта и той продължи своята мисия за промяна.
През годината коалицията доказа, че застъпничеството е не просто реакция, а осъзнат и стратегически процес. Още преди Законът за чуждестранните агенти да бъде внесен в парламента, подготвихме юридически становища и мобилизирахме обществена подкрепа, разпространявайки образователни материали, които ясно показаха опасностите от закона. Подкрепени от хиляди граждани, тези усилия изпратиха силен сигнал, че демокрацията изисква бдителност и активност.
Същото бе положението и срещу анти-ЛГБТИК+ поправките в закона за предучилищното и училищното образование — дори при липсата на официални заседания на СРГО, коалицията подготви правни становища и провокира обществена и правна реакция, отстоявайки правата на всички деца и млади хора.
В отговор на опитите да се дискредитират неправителствените организации, РавниБГ създаде и разпространи материали, които ясно разкриваха прозрачността и отчетността на НПО сектора. Това бе още един знак, че гражданското общество не приема да бъде поставяно под съмнение или омаловажавано.
Най-яркото доказателство за целенасочената работа на коалицията бе предизборната декларация през октомври — призив за конкретни действия в образованието, доброволчеството и гражданското участие, която бе създадена в тясно сътрудничество с членовете на РавниБГ и отправена към основните политически партии. Представена публично на Фестивала на демокрацията в София, декларацията показа, че гражданските организации не са само пасивни наблюдатели на обществените процеси, а активни архитекти на промяната.
Капацитет и общност
Коалицията инвестира целенасочено в развитието на капацитета на своите членове, за да участват те активно и ефективно в ключови институции като СРГО и други форми на формално гражданско участие.
По време на годишната среща на РавниБГ, членовете получиха ценни знания и практически умения, водени от експертни организации като „Действие“ и БЦНП, които организираха лекции и работни ателиета по застъпничество. В допълнение, външни специалисти от фондация „Асоциация Анимус“ бяха поканени да запознаят участниците с работата на Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие (НСПЗДН), създаден през 2024 г., от който БФЖ също е част.
Какво предстои за РавниБГ
През 2025 г. коалицията ще се разшири с нови членове, включително от региони, които до момента не са били представени. Ще бъде обявено ново издание на Солидарния фонд, с увеличен бюджет и разширен фокус. Ще се проведе годишна среща, посветена на стратегическото планиране, устойчивостта на организациите и разширяването на застъпническите усилия. Теми като устойчиво финансиране, правна защита и ефективни комуникации ще бъдат в основата на обучителните ни формати.
РавниБГ е създадена от необходимост, но нейното оцеляване и развитие са резултат от ясни ценности и политическа позиция, смелост да се учи, практика на споделена отговорност и хоризонтално лидерство.
В страна, в която гражданските права са под въпрос, РавниБГ не пита „кой ще ни позволи?“. Ние заявяваме с увереност: ние сме тук. Нашето послание е, че в мракобесни времена има хора и общности, които продължават да носят пламъка и да осветяват пътя напред.
Автор: Росена Иванова, координатор РавниБГ
