Петък следобед, 27 януари 2023 г., oт медиите научаваме за поредното брутално убийство на 31-годишна жена от Варна, „убита по особено жесток начин”, според разследващите. Тя е в неизвестност от началото на годината, а в този ден тялото ѝ е открито в септична яма. Заподозрян за убийството е мъжът, с когото е имала интимна връзка.
В същия петък, един от последните работни дни на 48. Народно събрание, депутатите отхвърлиха на първо четене два законопроекта – на БСП и на „Демократична България“ за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН). Съпротива имаше още преди началото на самото обсъждане. По-рано през деня от БСП се опитаха да премахнат точката от дневния ред с „аргумента”, че „Истанбулската конвенция не е по-важна от заплатите“. От „Възраждане” пък поискаха проверка на кворума – трик, успешно използван в Пленарна зала предходния ден, когато заседанието беше преустановено.
В крайна сметка обсъждането започна и продължи близо три часа – отличи се със своята абсурдност, нулева емпатия към пострадалите и липса на експертиза по темата домашно насилие. Депутатите от „Възраждане”, както винаги твърде гласовити и агресивни, се включиха първи в изказванията, обединени около тезата, че законопроектите ще позволят на социални работници да извеждат деца от семействата им по модела на скандинавските държави (който те дори не можеха да назоват правилно по име) и че гражданските организации ще употребят закона в своя полза. Стигна се и до наказание, наложено от председателстващия заседанието Никола Минчев, за депутата Цончо Ганев от „Възраждане” заради използването на обидни изрази („хрантутник“, „пасквил“, „пляскам по дупето“, „грантаджии“ и др.).
Златан Златанов, друг депутат от „Възраждане”, определи вносителите на законопроекта и поддръжниците му като „…съвременни български еничари, защото с подобен закон се прокарват практики като тези в Скандинавия – да се отнемат деца от техните семейства и да се възпитават по модел, определен от известните ни НПО-та с неизвестни зад гърба им спонсори“. Господин Златанов обаче не даде конкретно предложение какво да се случва с децата, които са жертви на домашно насилие.
Цвета Рангелова също атакува гражданския сектор и по-точно организациите, които предоставят социални услуги, наричайки ги многократно грешно „частни НПО-та” и посочвайки, че, ако законопроектът бъде приет, те ще имат право „да участват във формирането на държавната политика по отношение на жертвите на домашно насилие, след което да получават финансиране от държавата, за да предоставят на жертвите на домашно насилие социални услуги – за тях безплатно, но за нас данъкоплатците – небезплатно“.
Държим да обясним на г-жа Рангелова, че прозренията ѝ са неверни и че предоставянето на държавно финансиране на организациите от гражданското общество е вече дългогодишна практика (противно на твърденията на „Възраждане”, че ЗИД на ЗЗДН би въвел такъв модел на финансиране), често пъти то е крайно недостатъчно и не стига дори за покриване на базисните нужди на организациите и хората, които те подкрепят. Държавното финансиране за изхранване на хората в центровете, както и заплащането на психолози и социални работници, е респективно по 2.17 лв. и 3 лв. на час. Напомняме още, че отношенията между държавата и гражданския сектор при предоставянето на социални услуги са уредени в Закона за социалните услуги (ЗСУ) и народните представители от „Възраждане” могат да се запознаят с него на сайта на МТСП.
Нещо повече, искаме да напомним на уважаемите народни представители от ПП „Възраждане”, че колегите ни от сектора са на първа линия в борбата с домашното насилие, често пъти компенсирайки безсилието и бездействието именно на държавата. Тези специалисти предоставят юридически, психологически и социални услуги, управляват кризисни центрове за временно настаняване, консултативни центрове, горещи телефонни линии за помощ и мобилни услуги в цялата страна и вършат всичко това в крайно незадоволителни условия, без нужната държавна подкрепа и разбиране към спецификата на работата им. За значимостта на гражданския сектор свидетелстват и поредицата от кризи като пандемията от COVID-19, войната в Украйна, наводненията в Карловско, в които организациите и доброволците винаги са на първа линия. Да се злепоставя и демонизира работата на гражданския сектор, който е неизменна част от истински демократичната държава и неин коректив, е недопустимо и осъдително.
По-нататък в дискусията в пленарна зала се включиха и депутатите от БСП, които прегърнаха позицията на своите колеги от „Възраждане”, акцентирайки върху Истанбулската конвенция и отбелязвайки с гордост, че именно левицата през 2018 г. се е противопоставила на ратифицирането ѝ в България. „През 2018 България беше спасена от Истанбулската конвенция, благодарение на депутатите от БСП. […] Тихомълком Истанбулската конвенция и джендър идеологията пълзи в света, в Европа и вече в България. В едни такива благоприятни закони с едни такива малки букви”, отбеляза самоотвержено г-жа Корнелия Нинова.
Искаме да припомним, че на заседание на Министерски съвет от 13 юли 2022 г. в качеството си на министър на икономиката в правителството на Кирил Петков г-жа Нинова гласува „за“ приемането на същия този законопроект, внесен тогава в Министерски съвет. В протокола и стенограмата от това заседание, които са публично достъпни, не фигурира информация за противопоставяне от страна на Нинова, въпреки че тя присъства на заседанието. Можем само да гадаем какво я е накарало сега да оттегли подкрепата си, дадена само преди няколко месеца в качеството ѝ на министър. Едно обаче е сигурно – подобно поведение е крайно безотговорно спрямо онези един милион жени в България, които всеки ден са подложени на насилие.
И все пак, БСП не за пръв път мени позициите си. През 2017 г. партията беше една от подкрепящите Истанбулската конвенция, като активно набираше подписи в подкрепа на нейната ратификация, а година по-късно се превърна в най-яростния ѝ враг. Въпреки това в законопроекта, внесен от БСП, Нинова се аргументира със „стандарта на Съвета на Европа“ за броя центрове за пострадали от насилие – стандарт, наложен от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). И независимо, че през 2018 г. от БСП натъртиха, че България няма нужда от международни конвенции и че могат да предложат закон, който да реши проблема с домашното насилие, на 27 януари 2023 г. те потъпкаха обещанието си, оправдавайки се, че го правят в името на българските деца.
Друг отявлен застъпник на „християнските семейни ценности”, които все още никой не е дефинирал или разяснил, беше г-н Иван Ченчев от БСП. Той също се обяви против „джендър идеологията”, а акцент на изказването му бе призивът му „да не пипаме българските деца”. Подобно на г-жа Нинова, той също така намеси термина „насилие чрез бездействие” и показа тотално неразбиране на проблема и на Закона. Няма как да не ни направи впечатление, че БСП променят позицията си по темата толкова често и лесно, колкото самите те си представят, че човек може да си сменя пола.
Към тази забележителна плеяда от неистини, които намираме за нечовешка подигравка към всички жертви на домашно насилие, се включиха и част от депутатите на ГЕРБ. Изказванията им бяха изненадващи, предвид подкрепата за ЗИД на ЗЗДН, която бяха заявили във всички комисии, на които законопроектът беше обсъден. Александър Иванов, Петър Николов и Десислава Атанасова се обявиха против приемането на промени в Закона, а Любен Дилов завърши с усмивка и с великата мъдрост: „Добър е Господ, ще има и следващ парламент“. За съжаление, госпожа Екатерина Захариева, която през 2016 г., в ролята си на министърка на външните работи, подписа Истанбулската конвенция, не направи изказване, въпреки че гласува „за” приемане на ЗИД-а. Не се спомена и фактът, че първата работна група за промени в ЗЗДН към Министерство на правосъдието беше формирана именно от ГЕРБ, в лицето на г-жа Десислава Ахладова, тогавашна министърка на правосъдието.

В крайна сметка се стигна до гласуване и ЗИД на ЗЗДН, внесен от г-жа Надежда Йорданова, беше отхвърлен с 65 гласа „против”, 14 „въздържали се” срещу 77 гласа „за”, след прегласуване. Резултатите от гласуването може да видите на сайта „Стража”, включително и персоналния вот на всеки народен представител.
След края на това заседание от Български фонд за жените останахме с впечатлението, че сме станали свидетели на началото на една предизборна кампания, в която за „Възраждане” и БСП отново водеща точка ще бъде демонизирането на гражданския сектор и изместването на разговора за домашното насилие и огромния мащаб на този проблем към лъжи и буквални нелепици. Лесно е да се борим с вятърни мелници, нали? Депутатите от ГЕРБ пък ни показаха, че са последователни в безпринципността си и, въпреки че в определени ситуации засвидетелстват своята подкрепа за определена кауза, в решаващия момент не могат да преглътнат факта, че трябва да подкрепят текст, внесен от техните политически опоненти. Горчивата истина е, че цената на тези политически игри ще я платят българските жени. Наши колеги от други организации също осъдиха поведението на тези политици.
Все пак благодарим на онези народни представители, най-вече от „Демократична България” и „Продължаваме промяната”, които подкрепиха законопроекта и се опитаха да го защитят от трибуната на Народното събрание. Битката е изгубена, но не и войната. Ние, гражданските организации, които от десетилетия се борим с домашното насилие, ще продължаваме да работим по темата и да предлагаме партньорството си на тези представители на институции и политически партии, на чиято съвест няма да лежат жертвите на насилие.
За ЗИД на ЗЗДН по същество
Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие, внесен на 24 ноември 2022 г. от Надежда Йорданова (чрез депутатска инициатива) и група народни представители, има дълга история. По него са работили трима министри на правосъдието (Десислава Ахладова, Надежда Йорданова и Крум Зарков), минал е през две работни групи и две обществени обсъждания. Това е един солиден законопроект, в чието написване са участвали юристи, съдии и магистрати, представители на институции (МВР, МТСП, МП) и експерти от гражданския сектор, които работят на първа линия с пострадалите от домашно насилие.
По Законопроекта са постъпили положителни писмени становища от Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Министерство на младежта и спорта, Министерство на образованието и науката и Омбудсмана на Република България. Също така Законопроектът има широка обществена подкрепа – над 50 граждански организации, сред които и Български фонд за жените, подкрепиха текста с положителни становища.
Към 27 януари 2023 г. ЗИД на ЗЗДН вече беше успешно гласуван в четири от общо седем парламентарни комисии, в които беше разпределен: Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по правни въпроси, която е водеща. На тези комисии Законопроектът беше подкрепен с гласовете на депутатите от Демократична България, Продължаваме промяната и ГЕРБ. Доклади от заседанията на комисиите са достъпни на сайта на Народното събрание. Нашето становище в подкрепа на Законопроекта може да прочетете тук, а в тази статия резюмираме най-важните промени, които той щеше да осъществи.
(Липсващата) статистика
Държавата продължава да не събира статистика за мащабите на пандемиите, наречени домашно насилие и насилие, основано на пола. Ние и други доброволци го правим от 2018 г. насам, като следим медийните публикации за случаите на фемицид (престъпление от омраза, извършено на основата на пола – срещу жена, защото е жена). До момента са ни известни 118 убийства на жени, убити от техните бивши/настоящи партньори или други близки мъже. За 2022 г. те са 26 на брой, а само за първия месец на 2023 г. три жени изгубиха живота си. За актуална информация по тази тема може да следите на сайта Spasena.org.
Борбата продължава
Тези 118 жени, убити от бивши или настоящи партньори и съпрузи през последните 5 години, платиха с животите си цената на бездействието на политиците. Тази цена ще продължават да плащат над един милион жени всеки ден, защото всяка трета жена в България е жертва на насилие. И защото 48. Народно събрание лиши пострадалите от домашно насилие от по-добра, бърза и ефективна защита.
Но ние, от Български фонд за жените, заедно с всички граждански организации, колективи и активисти за правата на жените няма да се откажем и ще продължим да работим за справяне с домашното насилие, за криминализиране на всички форми на домашно и на полово-базирано насилие, за превенция, за по-ефикасна защита на пострадалите и за по-тежки наказания на насилниците. Насилието над жените е обществен, а не личен проблем, и е отговорност именно на държавата в лицето на институциите и взимащите решения да опазва животите на своите граждани.
Ще разчитаме и на Вашата подкрепа в този процес. Продължавайте да ни следите, да идвате на протести и шествия, да дарявате, да споделяте, да се информирате и да се застъпвате за правото на живот без насилие за жените в България. Очакваме Ви на 25 февруари 2023 г. на шествието в подкрепа на ежегодния антифашистки протест „Без нацисти по улиците ни“ този път по-гневни от всякога. Включете се в събитието тук.
Ако имате нужда от подкрепа:
112 – Телефон за спешни случаи
0800 18 676 – Безплатен номер за хора, пострадали от насилие на фондация „Асоциация Анимус”
0800 11 977 – Денонощна телефонна линия за професионална помощ на „Алианс за защита от насилие, основано на пола”
0800 20 202 – Kabinet.bg: Спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа
Заблуди в любовта – платформа за практически съвети и подкрепа
Не си сама – група за подкрепа и взаимопомощ на жени, преживели насилие
НЕ СИ САМА!
1 февруари 2023 г.
Екипът на Български фонд за жените
Заглавна снимка: Протест срещу насилието над жени – 25 ноември 2018 г., Емил Методиев