от адв. Наташа Добрева
Защо България продължава да отлага съществени мерки за борба с домашното насилие? Къде са кризисните центрове и джендър обучението? Тези и други въпроси ще отправи към Министерството на правосъдието (МП) на 4 март 2025 г. международната правителствена организация Съветът на Европа (СЕ).
Тогава българската делегация от МП трябва да отговори какви мерки е предприела, за да изпълни осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по две жалби на жертви на домашно насилие.
В първия случай жертвата не оцелява. По нейното дело ЕСПЧ осъжда България заради липсата на превантивни мерки за спасяването на живота ѝ, липсата на адекватна защита на сигурността ѝ, незабавна реакция по жалбите ѝ и неизвършена оценка на риска за живота ѝ.
Във втория случай жертвата оцелява. По нейното дело ЕСПЧ осъжда България заради липсата на криминализация на домашното насилие между интимни партньори, отказа да се образува разследване по сигнала на пострадалото момиче, както и заради факта, че в България домашното насилие засяга предимно жени, което го прави полово базирано насилие и форма на дискриминация по признак пол.
По първото дело решението на ЕСПЧ е постановено през 2022 г., а по второто – през 2023 г. В момента те са обединени в една група дела за съвместно наблюдение на тяхното изпълнение. През март тази година ще бъде първото заседание, на което ще бъдат обсъдени.
Още преди първото разглеждане на двата случая МП вече настоява за закриването им и прекратяването на наблюдението, като счита, че с приемането на допълненията в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) през лятото на 2023 г. са изпълнени всички възможни мерки.
Кой контролира изпълнението на делата и каква власт има?
Изпълнението на решенията на ЕСПЧ се следи от специален орган на СЕ – Комитета на министрите. Той e политически орган и се състои от министрите на външните работи на 46-те държави членки на СЕ. Всяка държава се представлява от един министър, който има право на един глас. Те заседават при закрити за публиката заседания. На тях всеки министър (т.е. всяка държава) се оправдава пред останалите държави защо бави или не изпълнява дадено решение на ЕСПЧ. Комитетът на министрите е едновременно правителствен орган, в който националните подходи към европейски проблеми се обсъждат равнопоставено, и форум за намиране на колективни решения на тези предизвикателства.
Комитетът на министрите може да постави дадено дело под обикновено или под засилено наблюдение. Във втория случай от държавата се изисква нова информация между един и четири пъти годишно. Например, двете дела за домашно насилие срещу България са под засилено наблюдение.
Чрез засилено наблюдение Комитетът на министрите оказва натиск на държавата да изпълни решението по-бързо. Неправителствени организации, национални институции и самите жалбоподатели имат право да подават становища до Комитета на министрите, предоставяйки отправна точка за разглеждане на случаите.
При делата, които разкриват системен или структурен проблем в държавата – какъвто е дискриминацията спрямо жените – Комитетът на министрите изисква доказателства за видимо намаляване на проблема, в допълнение към приемането на законодателни промени. Такива доказателства са, например, национални статистики или брой на подобни (нови) жалби пред ЕСПЧ.
Методите за притискане на държавите, с които разполага Комитетът на министрите, са дипломатически – те не включват материални санкции. Той може официално да признае неизпълнението на съдебно решение чрез обикновен, декларативен нормативен акт или да укаже на държавата, че задължението да изпълнява решенията на ЕСПЧ е безусловно и е условие за членство в СЕ, чрез предупреждаващ, заплашителен нормативен акт.
Изключването от СЕ е възможен отговор, когато държавата категорично отказва да изпълни решение. Упоритият отпор срещу изпълнението може да се изтълкува като сериозно нарушение на принципите за върховенство на правото и спазването на основните права на човека.
Преди официалното изключване на държавата от СЕ е възможно да ѝ бъде забранено да участва и да гласува в заседанията на Комитета на министрите. Търсене на натиск от други международни организации, като Европейския съюз, също може да има ефект. До момента една-единствена държава е била изключвана от СЕ – Русия, през 2022 г.
Становището на БФЖ
Включвайки се в този международен механизъм за наблюдение, Български фонд за жените изпрати становище по изпълнението на двете дела за домашно насилие срещу България. Делата са изключително ценен лост за влияние върху българското правителство и парламента, които демонстрират известно желание за борба с този проблем.
За сравнение, по отношение на други доказани структурни проблеми в страната – като регистрацията на сдружения на етнически македонци, монопола на „Българска православна църква – Българска патриаршия“, признаване на пол на трансджендър лица и др. правителството изрично изразява отказ за реформи.
В същото време, през последните две години нито една организация не е представила становище относно движението на тези случаи, а МП иска закриване и прекратяване на наблюдението още на първото заседание на Комитета на министрите. Това не бива да бъде допуснато и БФЖ използва момента, за да обедини статистики от фондация “П.У.Л.С.”, Български хелзинкски комитет, фондация „Асоциация Анимус“, както и публично достъпна информация от държавни органи като Националния статистически институт, Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България и др., за да изготви своето становище.
В становището си БФЖ доказва, че решенията по въпросните дела не са изпълнени – броят на жертвите расте, вместо да намалява; силно преобладаваща част от тях продължава да бъде жени; кризисните центрове не се увеличават; абсолютно никакви мерки не са взети за промяна в нагласите на населението относно подчинената роля на жената в семейството и обществото; изучаване на полово равенство в училищното и предучилищното образование не е въведено, както и други пропуски.
БФЖ предостави статистика за периода от 2021 г. до 2024 г., от която се вижда, че няма никаква промяна в извода на ЕСПЧ, че в България домашното насилие е форма на дискриминация по признак пол.
Например, фондация „Асоциация Анимус“ обявява в годишните си доклади следния брой ползватели на услугата „Гореща телефонна линия“:
- 2023 г.; общо 2821 клиенти са се обадили – 2308 жени / 504 мъже;
- 2022 г.; общо 2394 клиенти са се обадили – 1974 жени / 393 мъже;
- 2021 г.; общо 2289 клиенти са се обадили – 1840 жени / 449 мъже.
Фондация „П.У.Л.С.“ също отчита броя на лицата, които са потърсили техните услуги годишно:
- 2023 г.; общ брой на клиентите 439 – 267 жени / 35 мъже;
- 2022 г.; общ брой на клиентите 359 – 268 жени / 43 мъже;
- 2021 г.; общ брой на клиентите 339 – 261 жени / 30 мъже..
Официалната статистика подкрепя същата тенденция. Последните два годишни доклада на Прокуратура на Република България разкриват броя на престъпленията, свързани с домашно насилие, извършени в страната. Според този източник „престъпления, свързани с домашно насилие“ включват престъпления с квалифициращ състав „в условията на домашно насилие“, както и престъплението „неизпълнение на ограничителна заповед“. Докладите разкриват следния профил на жертвите по пол:
- 2023 г. общо 2 211 жертви – 1 971 жени / 240 мъже;
- 2022 г.; общо 1 193 жертви – 1 037 жени / 156 мъже.
През януари 2024 г. Министерството на вътрешните работи за първи път въведе национална полицейска статистика за случаи на домашно насилие. По-конкретно, МВР събира данни относно броя на издадените заповеди за защита от националните съдилища, изпратени до тях за изпълнение. Според тази официална статистика, през изминалата година:
- 5 252 заповеди за защита са били издадени в страната – 4 199 за защита на жени и 616 за защита на мъже.
По-нататък, БФЖ обърна внимание на Комитета на министрите, че двете решения на ЕСПЧ срещу България изискват от правителството да работи за промяна на социалните и културни модели на поведение с цел елиминиране на предразсъдъците, обичаите и всички други практики, основани на идеята за непълноценност на женския пол и превъзходство на мъжкия пол в България. Правителството трябва официално да признае влиянието на културата и традицията върху джендър профила на жертвите на домашно насилие. Отбелязвайки тази взаимовръзка, то трябва да демонстрира политическа воля и конкретни стъпки за промяна на стереотипните роли на мъжете и на жените в българското общество и семейство, което е необходимо за постигането на пропорционален ефект върху двата пола по отношение на явлението домашно насилие.
БФЖ защити позицията, че естеството на нарушенията, установени от ЕСПЧ, изисква преразглеждане на учебниците, училищните програми и методите на преподаване с цел елиминиране на стереотипизирани концепции в сферата на образованието, започвайки от възможно най-ранно ниво. Правителството трябва да предприеме стъпки за включване на учебен материал по въпроси като равенство между жени и мъже, понятието за пол, нестереотипни полови роли, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие на основата на пола и правото на телесна неприкосновеност в официалните учебни планове и на всички нива на образование. В генерален план, правителството дължи цялостна рамка за оспорване на различните сили – обичаи, поведения, норми, традиции и т.н. – които са създали и поддържали дискриминациятапо пол, установена от ЕСПЧ.
В заключение, БФЖ отправя редица конкретни препоръки към Комитета на министрите, най-важната от които е да изиска от българското правителство информация за мерките –включително в областта на училищното образование – за борба с дискриминацията по признак пол, в качеството ѝ на вкоренена причина за домашно насилие.
На 13 февруари 2025 г. МП даде публичен отговор на становището на БФЖ. Двата документа са публикувани на официалната страница на Комитета на министрите и могат да бъдат прочетени тук.
По най-важния въпрос за изучаване на полово равенство в училище, МП посочва, че според последните изменения в ЗЗДН, в сила от 1 януари 2024 г., такова обучение действително е предвидено: „Със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерския съвет се определят средства за … обучение в учебните заведения за предотвратяване на домашното насилие и насърчаване на равнопоставеността и уважението между половете; програмата се приема от Министерството на образованието и науката”. Министерството обаче не дава конкретни примери за приложени подобни програми и обучения на практика оттогава.
Като цяло, в отговора си МП отрича, че половото неравенство е в основата на разпространеното домашно насилие в България. Вместо това, МП счита, че домашното насилие е социално-икономически феномен, развиващ се на фона на радикалния политически преход на България след 1989 г. и последвалата несигурност в живота. Докато, разбира се, и други фактори могат да повлияват на този процес, според МП основният двигател на домашното насилие остава травмата и стресът, особено тези, които произтичат от неизвестностите относно личното и семейно благополучие. В такава обстановка, „онези, чиито присъщи, натурални особености ги определят в по-слаба позиция заради (най-често) възраст, пол и зависимост – са естествените жертви“. На този фон, МП не може да направи извод, че домашното насилие у нас е породено от полови стереотипи.
В края на отговора си МП разглежда разбивката на броя на жертвите по пол като недокладване на достатъчно случаи на насилие срещу мъже. Това, според Министерството, се обяснява „чрез определен социален феномен (като традиционното възприемане, че мъжът не трябва да показва слабост и да се оплаква, срам), спиращ мъжете жертви да се покажат“.
БФЖ ще проследи заседанието на Комитета на министрите през март и ще следи какви решения ще бъдат взети по тези въпроси.
