Алла Георгиева е родена в Харков, Украйна, където завършва Академията за изкуства и дизайн. Изявява се в областта на живописта, инсталацията, фотографията, обекта, видео, пърформанса и карикатурата. В работата си изследва сложната връзка между реклама, пол и съвременно изкуство. “Алла е една от основателките на българската женска артистична група “8-ми март” (1997), която чрез своите изложби провокира дискусии по джендърни и феминистки проблеми. В нейните фото инсталации, видео и обекти художничката смесва визуалните елементи, характерни за “новите” балкански субкултурни движения, с естетизма и елитаризма на “високото” изкуство. Тя използва езика на рекламата, често представен като гротеска, фарс и пародия, за дисекция на всекидневния абсурдизъм в съвременното консуматорско общество.” Илиана Недкова ”n-paradoxa”, #19, 2007.
През 2019 г. участва в първото издание на Фонда за артистични проекти на жени на БФЖ с проект „Музей на жената“. В продължение на повече от 20 години тя попълва колекция от артефакти, демонстриращи отношението към жената в обществото. Експонатите поставят фокус върху обективизацията на женското тяло в рекламата, сувенирната промишленост, предмети за бита, кукли, играчки, дизайн и др. Сред експонатите на музея има обекти, третиращи жената като сексуален обект, предназначен за консумация, както и образци на рекламната индустрия, използващи женското тяло за продаване на различни стоки.
Алла е сред 11-те художнички, избрани от журито в първото издание на Фонда за артистични проекти на жени „Всичко (ни) е наред“ през 2020 г.
Защо създавате изкуство и променят ли се причините за това през годините?
Изкуството за мен е призвание и съдба. От малка знаех, че съм родена художничка и че това e единственият път, по който трябва да вървя. С годините само се уверих, че пътят е правилен.
До колко е важен житейският опит за артистичната работа?
Животът и изкуството ми са неразривно свързани. Изкуството, което създавам, е рефлекс на всичко, което лично преживях и продължавам да преживявам. В по-голямата си част изкуството ми е автобиографично и най-често самата аз се явявам главен персонаж в творбите ми. Другата част от творчеството ми са моите наблюдения над живота около мен, които трансформирам с различни, подходящи за случая, изразни средства в нови произведения. Тук натрупаният житейски опит и познанията за живота имат съществено значение, защото съм вид житейски колекционер – трупам множество архивни спомени в главата си, създавам колекции от впечатления, както и от случайно намерени реални артефакти. В последствие част от тези колекции се реализират в проектите ми, а някои еволюират в мои частни музеи. Така се създадоха „Нашето! Музей на диванните войни“ (2015) и „Музей на Жената“ (2020).
„Музей на Жената“, снимки: Алла Георгиева.
Снимка на Алла: Борислав Чернев
Променя ли се ролята на жените артистки в българската сцена? Какви са Вашите наблюдения, като артист, който присъства в обществения живот от 80-те години насам?
Има доста промени спрямо 80-те. На първо място сега бих споменала по-големите възможности, особено за младите художнички да се включат в различни културни програми, да получат финансова подкрепа чрез фондове за подпомагане на изкуството, да участват в различни резидентни програми в България и чужбина. Нашите възможности през 80-те бяха доста ограничени. Например, с много редки изключения, всички мои проекти аз финансирах самостоятелно, което отнемаше много усилия.
Относно участията на художничките в изложбената дейност през последните години, отбелязвам значително увеличение на броя на жените. Дори понякога художничките преобладават спрямо мъжете. Жените сега са много по-активни, по-сплотени, добре осведомени политически, умеят да се борят за правата си. Феминисткият опит от предишните поколения направи съвременните жени по-сигурни в това, което искат. Важен фактор за тази промяна на гражданската активност смятам появата на интернет и различни социални мрежи. Проблемите чрез тях придобиват по-голяма публичност и осигуряват въвлеченост на повече хора в решаването им. През тези платформи се обсъждат важните за жените проблеми, дискутират се прояви на несправедливост, включително и прояви на насилието срещу жените, което продължава да остава много сериозен проблем в обществото ни. Жените се организират по-бързо за протестни действия и имат възможност да упражняват натиск към правоохранителните и законодателните органи. Също така социалните мрежи изиграват важна роля в рекламирането на индивидуалното творчество на жени-творци. Особено чрез платформата Инстаграм се забелязват множество профили на художнички, които доста активно се саморекламират, правейки видеоклипове за твоческият си процес. Отделно можем да споменем и персоналните блогове на жените, чрез които те популяризират творческите си проекти и намират своята публика и колекционери.
Към днешен момент думата феминизъм стои до част от проектите Ви, както инаправеното в рамките на група “8 март”. Променя ли се отношението към тази дума? Променя ли се като значение тя за Вас?
Феминизмът, който изповядвам през целият си живот, не се е променил съществено. Винаги тази дума за мен е означавала равни права на жените с тези на мъжете. Проста формула, но понякога трудно се спазва в едно общество, доминирано все още от патриархалните традиции. Не споделям възгледите на някои съвременни феминистки. Не считам, че една група хора трябва да доминира над другата – нито според пола, нито според друга категория. Смятам, че жените и мъжете имат различни природни дадености и следва да бъдат уважавани техните биологични особености и потребности. И мъжете, и жените трябва заедно да изграждат нашата човешка цивилизация, като се борят срещу насилието, есплоатацията, робството и прочие рудименти от патриархалното варварство.
Какви предизвикателства според Вас срещат жените художнички?
Жената-художничка трябва все още да отстоява наличието на „собствена стая“, както е писала Вирджиния Улф. Става дума за собствено защитено пространство на духа, да може да има време и възможности да прави това, което най-много обича – изкуството. Тя трябва да умее да защитава това пространство и да изисква уважение от околните към нейната дейност.
Отделна тема е предизвикателството за жената-художничка – раждането на дете. Съвременната тенденция е жените да отлагат в по-далечна перспектива реализацията си като майка. Често изграждането на кариера излиза на първо място, този процес може да отнеме години. Мисля, че всичко зависи от личния избор, от избраните приоритети. Аз съм убедена, че майчинството, макар и да има своите трудности, не е проблем за реализацията на жената като творец. Жената в нашето време е свободна да направи своя личен избор, сама да прецени какво да прави с живота си и трябва да има права и възможности да отстоява тези решения.
По отношение на творческите реализации на световната артистична сцена все още в колекционирането преобладават творбите на мъжете-художници. Макар че в последно време се забелязва тенденцията да се правят по-чести музейни представяния на художнички, но това все още е крайно недостатъчно.
Какво различно казва изкуството, създадено от жени? Обогатява ли то самата артистична среда?
Жените сме родени с различни от мъжете биологични особености и това определя до голяма степен нашия мироглед, формира нашата гледна точка върху света. Мисля, че това е единствената разлика в изкуството създадено от жени и мъже. Женската гледна точка безусловно обогатява артистичната среда, особено, ако тя е доминирана от мъжка такава. Други разлики няма – в изкуството има значение само и единствено степента на таланта.
„Музей на Жената“, снимки: Алла Георгиева.
Как Ви помогна Фондът за артистични проекти на жени? Какъв съвет бихте дали на участничките в предстоящото му издание?
Аз кандитатствах в отворената „Всичко (ни) е наред“, обявена от Български фонд за жените с проекта „Музей на Жената“ и спечелих финансовата подкрепа. Реализирах идеята в къщата-музей на Вера Недкова в София през 2020 г. Финансовата помощ от Фонда ми помогна да осъществя проекта в този вид, в който го замислих. Самата колекция я имах в наличност, събирах артефактите от 1999 г. насам, но обзавеждането на музейната експозиция изискваше средства за стелажи, рафтове, витрини, постаменти, както и за двойно боядисване на пространството – първо в розово, след това пак в бяло. Също така включваше принтиране и рамкиране на постери, продуциране на видеата и купуване на нови актуални експонати за Музея. Бях доволна от крайния резултат. Музеят беше отворен за посетители почти четири месеца.
Съветът ми към участничките в следващото издание на конкурса е да си направят проект, който смятат наистина важен за тях и за обществото ни. Пожелавам успех на всички кандитатки!
Акo желаете да дарите за реализацията на повече проекти на артистки, свържете се с нас на grants@bgfundforwomen.org.
* Интервюто е публикувано без редакции и отразява личните възгледи на художничката.
