Личната история зад една кауза
Да основеш фондация на името на Екатерина Каравелова – една от първите жени в българската политика и основателка на женското движение у нас – безспорно е смело решение. Но дръзките ходове никога не са били нещо, което Марина Кисьова де Хеус – една от малкото активистки, работещи за равен достъп на жените до политиката в България – е избягвала.
„Възхищавам се на хора, които имат смелостта да отстояват ценностите си, въпреки това, че могат да изгубят успеха си“, заявява Марина, която създава фондация „Екатерина Каравелова“ преди осем години с много ясна идея – да помага на хората, които се сблъскват с бедност.
Причините за това са дълбоко лични, тъй като самата тя израства в семейство, изпитващо икономически затруднения – както много други български деца на 90-те години. „Един от много ярките ми детски спомени е как пристига един колет от Франция с хуманитарна помощ. И ние с брат ми и с майка ми го отваряме и вътре има някакви невероятни неща, които ние с него дори не сме виждали“, спомня си Марина.
Въпреки трудното начало, тя е убедена, че в живота ѝ са се случили „много чудеса“.
От идея до движение: началото на фондация „Екатерина Каравелова“
Всъщност събитията, които определя като чудеса, са нейни лични постижения – да учи в езикова гимназия в Пловдив, след което да спечели пълна стипендия за Тринити колидж в Дъблин, Ирландия. Там тя изучава работата на международните хуманитарни организации и се вдъхновява от хора като Даг Хамершелд – един от легендарните генерални секретари на ООН, загинал при неизяснени обстоятелства по време на миротворческа мисия в Конго.
Но още тогава Марина знае, че вместо да избере кариера в някоя от големите международни организации, тя ще създаде фондация у дома, в България, която да помага на най-бедните и уязвими членове на обществото. Спомня си добре първия спечелен проект – той е за подкрепа на жените в две много изолирани северозападни села и е на стойност… 2700 лева, осигурени от Българския фонд за жените.
„Той имаше толкова невероятно въздействие на терен, че това вече ме мотивира наистина да развиваме дейността си и да подкрепям жени специално“, спомня си активистката.
Следват повече от три години пробоно работа, през които Марина и съмишленичките ѝ жонглират между основната си работа и развитието на фондация „Екатерина Каравелова“, което е насочено изцяло към отговаряне на нуждите на жените по места, извън столицата. „В много от градовете извън София, извън големите градове, го има това усещане на хората, че не са достатъчно добри те да говорят. Все очакват, че някой друг трябва да дойде от София или от Пловдив, или от Варна, който да им бъде добрият пример“, обяснява тя.
А всъщност добрите примери са навсякъде около нас. Доказателство за това е, че в продължение на четири години фондацията успешно реализира форума „Тя в…“, в рамките на който жени от различни градове в България разказват за своя път към успеха пред местните общности. Всичко започва в родния ѝ Пловдив, като лавинообразно следват градове като Варна, Габрово, Велико Търново, Видин – събития в цялата страна, организирани изцяло по инициативата на местни доброволки, които намират смисъл и вдъхновение в този формат.
„Изобщо не трябва да се подценяват хората, които са избрали да живеят в малки населени места. Те също са много способни. Имат идеи“, категорична е Марина.
По думите ѝ, основната грешка на политическите партии е именно, че са „изгубили връзката с много части от България и с това как хората се чувстват, как мислят“.
Жените и политиката
Съзнавайки това, самата тя решава да направи опит да влезе в политиката, отново на местно ниво, в родния Пловдив. Причината е по-скоро прозаична – просто в квартала, в който живее, „Кючук Париж“, няма много желаещи да влязат в Общинския съвет.
„Но този ми опит ми показа… че хората, които имат потенциал да се занимават с политика на местно, национално ниво, те дори не знаят как се организира кампания“, споделя Марина, допълвайки, че в тази задача е била оставена да се оправя сама – без финансиране, без ноу-хау (от англ. know-how — специфичното знание, необходимо за изпълнение на дадена задача) или друга подкрепа.
Не отчита това, че не успява да влезе в местния парламент, като загуба, а по-скоро като урок. Може би и като форма на спасение, предвид това, че всички жени, занимаващи се с политика у нас, с които е разговаряла, са ѝ споделили, че „средата е изключително токсична и че мачизмът в политиката е просто огромен, огромен проблем“.
Неслучайно и дялът им в националния парламент е малък – едва 27 процента.
„Проблемът обаче е, че жените, които достигат до по-висока позиция, не искат да адресират този проблем. Не искат да говорят за проблемите на жените, с много малки изключения, разбира се, нито пък за това, че жените не са достатъчно представени в политиката, защото тази тема ги прави уязвими“, смята активистката.
Според нея, патриархалната култура все още е силно залегнала в представите за ролята на жените в политическия живот.
„Много жени възпроизвеждат патриархалните виждания за това как една жена, щом е достигнала до такава висока позиция – абсурд е да не ѝ е помогнал някой мъж“, коментира тя.
Феминизъм отвъд думите: как се гради доверие
Убедена е, че като общество имаме да извървим много дълъг път, който едва сега започва. Но няма никакво намерение да се обръща назад. Подходът, който избира, е да говори с хората, дори и това да изисква понякога да замълчи.
Това се отнася с пълна сила за разговора за феминизма у нас, особено в по-малките населени места, където са насочени усилията на Марина и нейните съмишленички.
Споделя, че многократно ѝ се е случвало след събития на фондация „Екатерина Каравелова“ при нея да дойдат жени, които да ѝ благодарят за всичко, което прави, както и че не е „феминистка“, а „българска жена“. „Много е интересна тази динамика между това по същество да има нужда от феминизма, да има нужда от овластяването, от женските общности, от равнопоставеност, и в същото време тази дума, която наистина в нашето общество звучи страшно“, казва Марина де Хеус.
„Признавам, че съм цензурирала и думата феминизъм, и думата джендър, защото не съм искала да изгубя доброволците ни. Не съм искала да ги отдалечавам“, допълва тя с ясното съзнание, че вероятно това би ядосало много активисти.
„Обаче в същото време ние сме доказали с нашата дейност, че всъщност помагаме на местната общност. Изграждането на доверие е най-важното нещо“, отчита тя. Според нея именно наличието на доверие е ключ към сближаване в едно умишлено разединено общество. „Това за мен си е един вид нова Студена война, която вече е факт“, категорична е Марина.
„В момента средата е много променена. И ние не можем да игнорираме и всякакви международни конфликти и това как те ще се отразят и на нашата страна, и на нашето общество, на Европа като цяло“, смята тя.
Как Марина Кисьова де Хеус намира мястото си в тази променена, враждебна, разделена среда? Като не спира да говори, да пита, да търси отговори във философската литература. И да вярва в нуждата от „повече обединение, от повече коалиционна работа“.
„Всички големи резултати – било то на световно или на европейско ниво – са се получили благодарение на работата на коалиции. И според мен е много важно тепърва в България по различните теми – било то насилието над жени, бедността, икономическите неравенства – да работим повече в коалиции“, уверена е основателката на фондация „Екатерина Каравелова“.
