Получилата популярност преди доста години метафора за стъкления таван (glass ceiling) илюстрира твърдите и практически непреодолими от жените бариери по пътя на професионалното им израстване. Проблемите, които са бариери в професионалното развитие на жената, са валидни не само в живота на т.нар. обикновена българка, но и при професионалната реализация на жената с нюх към успеха – било тя политик, мениджър или предприемач. Този проблем засяга слабата представителност на жените във висшите етажи на управленските структури, тяхното отсъствие от позициите и постовете, които са свързани с вземането на решения, с разпределението на ресурсите, с поемането на лични отговорности.
Напоследък жените навлизат в професии, считани за мъжка работа, но е малък процентът на директорските места в компаниите понастоящем се заемат от жени. Подобно е положението и в някои отрасли от икономиката, а в свободните професии нещата не са много по-различни. Начинът, по който този въпрос се представя в наши дни, вече подсказва, че мъжката хватка около властта в елитните кръгове може би се отпуска.
В бизнес кръговете липсата на жени на върха се описва като изтичане на мозъци и криза на задържането на таланти. Според много проучвания жените на ръководни позиции са 2.5 пъти по-малко и получават неаргументирано по-ниски заплати въпреки по-високото си образование и еднаквата професионална компетентност. Относителният дял на жените мениджъри в световен мащаб обаче е малък както в сравнение с този на мъжете ръководители, така и в сравнение с цялостното присъствие на дамите на трудовия пазар. Въпреки че съществуват законодателни разпоредби, насочени срещу дискриминацията на жените на работното място, изглежда тяхното израстване до лидерски позиции в организационната йерархия продължава да бъде възпрепятствано.
Според мен най-вече самите жени предприемачки поддържат общественото убеждение, че причините за постигнатите резултати и успехи в кариерата се дължат преди всичко на самия човек, на неговите относително постоянни характеристики и усилия и той е основният причинен агент при взаимодействието със средата. Доминирането на тези личностните бариери означава, че те възприемат управлението и развитието на кариерата като дейност, върху която могат да упражняват контрол чрез своето лично действие, следователно притежават и известна свобода и сила, за да направят напълно реално и възможно счупването на ограничаващия ги доскоро стъклен таван. С други думи професионалният им успех или неуспех е следствие от вътрешни причини. Особеностите на личността, нейната активност и увереност, съчетани с висока квалификация и опит, представляват притежаваният човешки капитал, който има решаващо значение за кариерното развитие.
Жените трябва да се доказват по-упорито и дълго, за да направят професионална кариера дори в области, в които преобладават жени, защото жената на управленска позиция или в нетрадиционна професия се мери с двоен аршин: как жена изпълнява ролята на ръководител и как като ръководител се вмества в представите за женственост. Признанието на техните качества се осъществява при далеч по-голямо напрежение, време и усилия и на по-висока психологическа цена отколкото при мъжете – качества, които важат в пълна сила и за жените предприемачи.
Тези фактори допълнително затрудняват процеса на счупване на стъклените тавани, възпрепятстват пълноценната реализация на жената и действат демотивиращо в процеса на нейното себеутвърждаване.
Доминирането на личностните бариери крие и известно противоречие. Силно изразеното възприемане на личностни бариери пред кариерното израстване от страна на жените показва, че се чувстват неуверени, недостатъчно компетентни, страхуват се от високите отговорности и справянето с тях. Но в същото време те заемат ръководни позиции, което означава, че са се доказали като професионалисти, че са ценени. Освен това същите тези жени изпитват удовлетвореност от работата и стремеж към непрекъснато по-нататъшно развитие. Следователно това противоречие показва или известна склонност към себеподценяване, или прекалена самокритичност, перфекционизъм и поставяне на високи вътрешни стандарти.
По принцип професионалните аспирации на жените са свързани повече с получаването на предизвикателна и удовлетворяваща работа, отколкото с участието в конкурентна борба за достигане до върха на организационната стълбица. За тях предизвикателна работа е тази, която позволява на човек да се развива професионално и личностно, която му дава възможност да експериментира с нови умения, способности и подходи и му помага да установи високи вътрешни стандарти за себе си като професионалист. Очевидно обаче именно тези завишени стандарти се превъръщат в първопричината за преживяването на личностните бариери пред кариерното израстване като поредните спънки в борбата със счупването на стъклените тавани.
В заключение може да се каже, че нещата опират до по-дълбоките структури на маскулинизираната култура и властовите ресурси в обществото, до доминиращите ценности на корпоративния професионален етнос. Бидейки пътешественички в мъжкия свят и лишени от алтернативни модели за професионална женска реализация, жените в бизнеса непрекъснато се стремят към професионализъм, за да бъдат конкурентоспособни в своя бранш. За тях професионализмът е най-вече себедоказване в името на тяхното и това на семейството им оцеляване. Обитавайки малкия свят на своя бизнес, те като че ли искат да се освободят от женскостта си – няма мъжки и женски бизнес, няма снизхождение към жената, има равнопоставеност на двата пола и пр.
Авторката Мария Христова е бакалавър по „Медии и журналистика“ в УНСС.
Снимка: The Guardian
*** Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите, в партньорство с Offnews.bg. Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
