В забързания и сложен свят на 21 век, повечето от нас възприемат за бариери трудностите, възпрепятстващи развитието на професионалната кариера, като например специфичните фактори на равнище индивид, семейство, организация и общество. Те от своя страна могат да се определят като неблагоприятни, осуетяващи условия, които възпрепятстват кариерното развитие. Съдейки от собствения си опит и житейски път, мога да определя два типа бариери пред кариерата на жените. На първо място слагам вътрешните конфликти (мотивация за постижение) и на второ – външните ситуации, предимно неприятни (дискриминацията на работното място и заплащането). Но замисляйки се по-задълбочено, се сещам, че бариери можем да наречем и събития или условия от всякакъв тип, които затрудняват професионалния прогрес. Продължавам да мисля и се сещам за още бариери – балансирането на кариера/семейство и справянето със задълженията на множеството женски роли; нагласите към труда, мотивацията за постижение, страха от успех; демографските характеристики (пол, възраст, раса), дискриминацията, трудовата среда, организационната структура и култура. За съжаление този списък сигурно може да се удължи още много.
Жените, оказва се на първи поглед, са групата, която е най-силно ощетена от липсата на власт и чувства задушаващия ефект на бюрократичната организация върху себе си. Предполагам мнозина са тези, които биха защитили теза, че липсата на прогрес в кариерата при жените се дължи на поведенчески различия. Но вероятно трябва да се поставят на централно място структурните особености на една организация и да се осъзнае необходимостта от промяна в мениджмънта им.
Известно е, че повече от половината живеещи в Европа са жени и всяка от тях участва в някакъв вид организирана общност. Доколко тази общност признава ролята на жената в нея, по какъв начин оценява труда й и доколко е успяла да превъзмогне наложените с времето стереотипи за властващата позиция на мъжа е въпрос, на който всяко отделно общество може би ще даде различен отговор.
На етапа, на който се намираме днес, участието на жените в местното икономическо развитие е ограничено и далеч не може да се сравнява с това на мъжете. Жените имат важен икономически потенциал и докато този потенциал не се използва, никоя страна няма да постигне целите си и теорията за равенство между половете вероятно няма да се превърне в реалност.
Реших да направя едно проучване на около десет от жените, с които общувам често и ги запитах какви са трите бариерите в техния живот, които затрудняват успеха им. Интересното е, че повечето от тях посочиха личностните бариери като основната доминираща пречка, която възпрепятства техния професионален напредък. На второ място те поставиха конфликта работа-семейство. И едва на трето място те обособиха организационните бариери. За тази селектирана група представляваше интерес да се изявят:
- техните нагласи и ориентации към професията, кариерата, успеха;
- тяхното професионално обкръжение, стимулите и бариерите в професията;
- удовлетвореността от професията, от това, което е постигнато в контекста на психическото и физическото им здраве, и удовлетвореността от живота;
- професионалната ситуация на жените в ролите им на майки, съпруги, домакини.
У някои от тях, като че ли много често видях нещо, което бих определила като страх от успех, с който може би се обяснява нежеланието на повечето от тях да атакуват мъжките професионални върхове. Страхът им може би се дължи на липса на увереност, ниска самооценка и самочувствие, а вероятно и на неумението да се управлява, да се организира, да се използва властта.
В основата на такива чувства навярно лежи и безпокойството от социално непризнаване и особено отчуждаването от женските общности – т.е. конфликтът или изборът между кариерата и семейството „успешно” се трансформира в конфликт между женскостта и маскулинността или женскостта и интелектуалността.
Въпросът, който си задавам сега е дали наистина има реални бариери? Или може би трудности и пречки най-човешки каквито има пред всички живи същества, пребиваващи на нашата земя? Приемам, че всеки има определени сили в себе си и способности и сила на духа си и дали ще преодолее трудностите или ще се откаже, е въпрос на личен избор, конформизъм и проницателност на ума. Дано наистина нещата да опират до това!
*Светлана Лазарова е бакалавър по „Стопанско управление“ в СУ „Св.Климент Охридски“.
Снимка: Huffington Post
***Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg. Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
