Патриархатът е историческото неравенство на жените спрямо мъжете. Историческо, но не и останало в историята.
Патриархатът е социалният ред, който позволява експлоатацията и репресирането на жените заради разбирането, че те са по-ниши мъжете. Днес в голяма част от обществата съществува мнението, че феминизмът е една ненужна борба, че жените са постигнали всичко, което искат и днешните феминистки се борят единствено за доминация над мъжете. Противно на това убеждение, жените продължават да преживяват дискриминация. В същото време, феминистките са много по-позитивно настроени към мъжете, отколкото нефеминистките.[i]
Сексизмът е дискриминацията над жените. Той се проявява във физическо, вербално и емоционално насилие, в омраза над жените (мизогиния/женомразство), стеротипи свързани с пола им. Физическото насилие над жената е всяко действие над тялото ѝ, което се случва без нейното съгласие – противно на широко разпространеното разбиране в България, че насилие е само изнасилването (от случаен човек, иначе не се брои) и/или побоят. За неща като сексуален тормоз (harassment) и злоупотреба/възползване (abuse) се говори само в контекста на работното място като те биват особено силно пренебрегвани, ако жената познава и/или е в интимни отношения с насилника си. Правото на мъжа над тялото и живота на жената (male entitlement) е абсолютно в сила, което води до това, че преживелите насилие жени са обвинявани за случилото се и дори им биват лепвани етикети като „курва” или „просеща си го”. Третирането на жените по този начин, освен че ги унижава и дехуманизира (истинската функция на сексизма е именно тази), разпространява погрешната идея че жените дължат на мъжете секс, внимание, връзка и дори трябва да понасят грубо отношение. Същевременно, особено в мейнстрийм културата, женската сексуалност бива представена само като третирането на жената като сексуален обект за удоволствието на мъжете, т.е. сексуалността на жената не й принадлежи и ако тя я изразява или ѝ се наслаждава, бива наказвана и порицавана.
Проблемите на жените, особено със сексуалното и домашно насилие над тях биват представяни като единични случаи, а не като социален структурен проблем . Така се формира идеята за насилниците като отделни болни хора, а не като продукт на патриархална култура и възпитание, на идея за мъжествеността като агресивна и подчиняваща. И всичко това, докато всяка жена преживява подвикванията и сексистките коментари на улицата, подценяването на интелектуалните ѝ възможности, неравностойното заплащане (да, все още!), претенциите към външния ѝ вид и стандартите за красота, прекъсването когато изрази мнение или дава гласност на проблемите си. Жените получават едно послание в този свят: вие не сте хора, вие сте вещи, вие сте вид собственост.
Феминизмът е нужен, докато сексизмът и патриархатът са живи. Докато не спрем като общество да потискаме жените (а и мъжете) с предписани джендър роли, които да провалят животи и да репродуцират култура на насилието и изнасилването като нещо нормално.
Феминизмът е нужен, докато не изградим отношение към жените, базирано на уважение, свободно от авторитарност и принуда. А с това и хора, способни на истинска интимност, отвореност и любов.
Феминизъм ще има.
[i] Modern Misogyny – Anti-Feminism in Post-Feminist Era, Kristin J. Anderson, p.12
*Автор: Ирина Борова – студентка по „Културoлогия“ в СУ „Климент Охридски“.
Снимка: Columbia Federalist
Текстът не представлява непременно позицията на Български фонд за жените и организацията не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство.
