В края на май Български фонд за жените с подкрепата на Български дарителски форум и Фондация BCause стартираха Спешен фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19. Поради нарасналите случаи на домашно насилие както у нас, така и навсякъде по света, Български фонд за жените направи проучване сред организациите, които управляват услуги в подкрепа на жертвите на домашно насилие и то показа, че нуждата от помощ е голяма, случаите и обажданията са нараснали, центровете са изправени пред съвършено нови трудности, работейки в тази кризисна ситуация.
За малко повече от месец Спешният фонд успя да набере 73 192 лв. с помощта на корпоративни и индивидуални дарения. Това се случи благодарение на корпоративните дарители – компаниитеBiersdorf/ NIVEA,Easy Pay,Experian България,Melon,ProgressиФондация „Лъчезар Цоцорков“, както и на стотици индивидуални дарители.
Средствата бяха разпределени към Кризисните и Консултативни центрове в страната, които работят на първа линия и предоставят психологическа, юридическа и социална подкрепа, както и временен подслон за жертвите на домашно насилие и техните деца.
Ето какво ни разказват част от организациите, получили дарения, за да работят още по-успешно в помощ на пострадалите от насилие жени и деца.
Силвия Овчарченска от сдружение „Знание, успях, промяна“ – Дупница, което управлява Консултативен център за възрастни и деца, преживели домашно насилие в град Благоевград, град Дупница и изнесена приемна в град Кочериново, разказва следното:
След началото на пандемията част от жените, с които работим в Консултативните ни центрове останаха без работа, някои от тях са с намалено работно време или на обезщетение от Борсата по труда. Друга част се наложи да вземат отпуски или болнични, за да могат да се грижат за децата си, които не ходят на училище или детска градина. Това доведе до драстично намаляване на доходите им. За някои от жените може да се каже, че месец или два след карантината, са на ръба на оцеляването – особено тези, които имат ограничителни заповеди по Закона за защита от домашно насилие или са напуснали партньорите си заради насилие и сами се грижат за децата си. В тези случаи, често бащите не плащат издръжка или изобщо не помагат финансово. Затова нуждата от храна, почистващи и санитарни материали за тях е много голяма.
Досега Консултативните ни центрове предлагаха само психологическа и юридическа подкрепа, не сме предоставяли хуманитарни помощи, но сега виждаме колко е важно да се погрижим и за физическото оцеляване на жените и децата, успоредно с психическата адаптация към ситуацията. Благодарение на помощта, предоставена от Спешния фонд за борба с домашното насилие, раздадохме ваучери за храна на жените, клиенти на нашите консултативни центрове, които имат най-голяма нужда. Ваучерите бяха безвъзмездно предоставени от Филип Морис България. Хората, на които ги раздадохме, са много благодарни, защото наистина не знаят как да се справят в тази кризисна ситуация. Мога да дам пример с едно семейство, с което работим. Става дума за майка с 5 деца, от които най-голямото е на 14 г. , а най-малкото на 7 г. Заради сексуално насилие от бащата върху най-голямата дъщеря, той е в ареста. По време на пандемията, жената остава без работа и търси всевъзможни начини да се справя и да изхранва децата си. Тя самата сподели, че въпреки травмата от сексуалното насилие, тя не знае какво да прави без мъжа си, защото не може да изхранва децата си. При такива семейства, физическото оцеляване е на първи план. И чрез Спешния фонд ние успяхме да помогнем на тази жена. За това семейство сме предвидили още средства, като планираме да ги подпомагаме всеки месец до октомври 2020 г., за да дадем шанс на жената да си стъпи на краката.
Чрез финансовата помощ, набрана от индивидуални и корпоративни дарители, която получи нашата организация, ще успеем да продължим предлагането на услуги в Консултативните ни центрове в Дупница, Благоевград и в изнесената приемна в град Кочериново. Средствата ще ни дадат възможност да поддържаме устойчивостта на нашите услуги, за което сме много благодарни на Български фонд за жените, които са инициатори на Спешния фонд. Нуждите на организации като нашата, които нямат делегиран от държавата бюджет и трябва да осигурят устойчивостта на услугите си, е голяма. Защото домашното насилие не се овладява с еднократно усилие или еднократно финансиране от няколко месеца. И ефективността на нашата работа се дължи до голяма степен на устойчивостта на услугите, за което е необходимо финансиране.
Нашите консултативни центрове в Благоевград, Дупница и изнесената приемна в Кочериново работят с различен брой пострадали ежедневно, но търсещите подкрепа се увеличават непрекъснато. Не можем да поемем всички нуждаещи се от терапевтична психологическа подкрепа за преодоляване на травмата от преживяно насилие. Домашното насилие има разрушителни последици не само върху физическото, а и върху психическото здраве. Физическите последствия от насилието са лесни за разпознаване, но несъмнено, най-тежки са психологическите последици. Белезите от побой постепенно се заличават и заздравяват, докато обидите, униженията, вменяването на вина, оставят неизлечими следи. Затова, когато помагаме на пострадалите от домашно насилие, трябва да се вземат предвид всички страни на насилието, а не само физическото насилие. Целта на шамара не е да посини окото на жената, а да я подчини. Защото словесните нападки и унижаването преди шамара, не са свършили работа, т.е. не са я подчинили. Ако не се работи за преодоляването на всички страни на насилието, а само се изведе насилникът от дома, вероятността жената да го прибере обратно при нея или да попадне в следваща насилническа връзка, е голяма. Затова е важна работата за разбирането на това, как жената „участва“ в насилието, т.е. защо тя допуска насилническото поведение спрямо себе си. Клиентите ни споделят, че в началото не са вярвали, че някой може да им помогне. Много от жените не вярваха, че могат да дадат отпор на насилието, но успяваха с наша помощ след време.
Дори когато една жена съумее да се освободи от насилническата връзка, последствията от насилието преминават в посттравматичен стрес. Години по-късно и нещо малко може да съживи мъчителните спомени и да я върне в миналите преживявания. Макар и далеч от насилника, тя все още е уязвима, ако не е преработила травмата си. Дълго време след края на насилието спрямо нея, тя може да остане затворена в себе си, убедена, че външния свят е враждебен и да страда от чувство за малоценност. Поради постоянното накърняване на нейната личност и нейното достойнство, тя губи доверие в себе си и приема отрицателния образ, който й е бил натрапван дълго време (Ти си грозна, дебела, тъпа“, „Не можеш да се справиш без мен“, „Добре, че се намерих аз да те взема, защото не виждам кой друг ще те търпи“ и т.н.). Колкото по-дълго продължава една връзка с насилие, толкова по дълбоко чувството на омаловажаване се загнездва в жената. Това влияние води до омагьосания кръг – колкото по-често и по-жестоко е малтретирана жената, толкова по-малко психологически начини за отпор има тя. А още по-малко такива начини и такава психологическа сила има жената да си тръгне от насилническата връзка.
Трудно ни е да разкажем конкретна история, която демонстрира подкрепата на Спешния фонд, защото успехите от работата ни с жени и деца, жертви на насилие, идват след работа и подкрепа, която продължава често няколко години. Можем да кажем обаче, че чрез финансирането от Спешния фонд ние успяхме да продължим да работим по преодоляване на травмите от насилие при хора, с които работим отпреди, което е част от една голяма вътрешна промяна, даваща резултати в ежедневния живот на жените и децата. Тъй като нямаме делегирана от държавата дейност, ние търсим непрекъснато финансиране, за да продължим работата си.
Бих искала да ви разкажа за една жена, с която работим вече 3 години. Тя е била обект на физическо, сексуално и психическо насилие от съпруга си в продължение на 20 години. Беше правила 3 опита за самоубийство, като единият от тях беше на 6-тия месец, след като вече работеше с терапевт по преодоляване на травмата от дългогодишно жестоко насилие. Жената има 3 деца, като най-голямото вече не живее при нея. Едно от другите децата – момче, тогава на 7 г., което е било свидетел на ежедневно насилие спрямо майката, също имаше обезпокоителни симптоми – чупеше всичко вкъщи, биеше майка си без тя да може да му се противопостави, заповядваше й и тя правеше всичко, което той поиска от страх да не счупи отново нещо. Момчето не ходеше на училище. Наложи се настаняване в кризисен център за около 2 седмици, защото тя не можеше да се справи с него. Сега, след 3-годишна терапевтична работа с майката, нещата са коренно различни. Момчето е спокойно, взима си всички изпити, на индивидуална форма на обучение е. Жената успя да се разведе със съпруга си, имаше и ограничителна заповед по Закона за защита от домашно насилие. Той вече не я притеснява, а помага когато може за децата. Тя успява да слага граници на всички около себе си. Включително и на родителите си, които също са психологически насилници спрямо нея.
Виждайки как благодарение на работата ни, буквално се спасяват човешки животи, знаем колко важно е работата в защита на жертви на домашно насилие да продължи.
Бихме искали да споделим и един разказ, който е свързан с домашното насилие и последиците от него върху децата. При децата, последствията от домашното насилие често не се разпознават и обикновено се определят единствено като „проблемно поведение на детето“, а не като симптом, чрез който детето показва своето емоционално страдание и болка.
Мъжът се прибра от работа много ядосан на шефа си, който го е нахокал за решенията, които е взел и как е постъпил. Влизайки вкъщи, много гладен, пита какво има за вечеря. Съпругата му, която цял ден е била на работа също като него, казва, че вечерята ще бъде готова след около час. Това изнервя съпруга още повече. Той повишава тон на жена си и казва, че е гладен и тя е трябвало да се съобрази с това, че той ще се прибере гладен и уморен. Съпругата се извинява, че не е успяла да сготви по-рано. Била е на родителска среща. Предлага да му направи салата, с която да залъже малко глада си докато стане вечерята. Той обаче, събрал свръх негативни емоции през деня в работата си, ядосан и гладен, не може да сдържи напрежението в себе си и започна да крещи и обижда жена си, да я обвинява за всякакви неща. Тя не посмява да се защити, както много често се е случвало и преди. Продължава мълчаливо да приготвя вечерята и да слуша цялата гневна тирада на съпруга си. След като сервира вечерята, жената се залавя да помага на детето да си напише домашните. Момчето не внимава много. Той е в първи клас и все още не е свикнало със задълженията на ученик. Майката си изпуска нервите и му повишава тон, а после се разплаква. Детето се чуди какво става. Колко ли е лош, че майка му така страда заради него? Явно трябва да започне повече да внимава какво прави и как се държи, за да не ядосва мама и тя да плаче. Така е почти всеки ден. Мама плаче заради него често. А и тате е все сърдит. „Явно аз съм виновен за всичко“ – мисли си момчето и дълго след това не може да заспи. На другия ден, в училище, съученик бута момчето без да иска, докато се разминават по коридора. Момчето избухва и започва да бие съученика си. Сякаш има нужда да го удря, да го пребие от бой, защото си мисли, че само така ще се почувства по-добре…
Тази истинска история показва как насилието се предава като верижна реакция, като щафета и колко е трудно да се преборим с него, ако не намерим начин да говорим, да решаваме проблемите, вместо да ги прехвърляме другаде, да обработване емоциите си и да изпитваме емпатия и разбиране към другите около нас.
При претърпяно насилие е много важен разговорът със специалист психолог за изясняване на всички възможности за реакция и взимане на правилните решения. Чрез предоставяне на услуги в Кризисния център ние създаваме възможност на преживелите насилие да могат да преодолеят проблема, да не се примиряват с насилието и да запазят свободата и достойнството си. Хората, с които работим получават възможност за психологическа, социална и правна подкрепа с цел превъзмогване на травматичните преживявания от преживяно насилие, по-добро адаптиране към реалността и живота. Удовлетворяват се техните жизнено важни потребности от защитена среда (физическа и социална), която да им даде възможност да почувстват сигурност и да реорганизират провалените си механизми за справяне с травмата.
Нашата организация администрира и Горещата линия за домашно насилие на Алианса за защита от насилие основано на пола. Често се случва при обаждания от жени, особено през нощта, да чуваме как мъжът крещи по нея, децата плачат. Жените споделят, че не искат да викат полиция, за да не ескалира насилието на другия ден. Но фактът, че ние стоим от другата страна на линията и те имат подкрепа, както и увереността, че и ние можем да извикаме полиция, помага много на жените. В някои от случаите мъжете искат да говорят с нас, за да обяснят „колко виновна е жената“ за тяхната агресия. В други случаи, когато жената каже, че се е обадила на линия за домашно насилие и ние можем да извикаме полиция, те се отдръпват и спират да крещят. В трети случаи само фактът, че стоим заедно с жената в ситуация на насилие, е много успокояващ за нея. Това показва колко е нужно да има подобни услуги за жените, които са в насилническа връзка.
Благодарим много на Българският фонд за жените за създаването на Спешния фонд. Осигуряването на неотложните нужди по време на пандемията е от изключително голяма помощ за хората, с които работим.
Ето какво разказаха специалистите от Кризисния център за жени и деца, преживели насилие и трафик и Консултативния кабинет в град Димитровград, които също получиха финансиране чрез Спешния фонд:
Ние, работещите в Кризисния център в Димитровград сме изключително благодарни от факта, че има хора, които осъзнават тежката ситуация, в която се намират нуждаещите се и че помагат от все сърце!
В условията на извънредно положение и при последвалата пандемична ситуация, се увеличиха случаите на домашно насилие, тъй като жертвите прекарват 24/7 от времето си със своите насилници. Ние очакваме след отпадането на епидемичната обстановка, да има още по-голям бум на търсената помощ в Консултативния кабинет и съответно необходимост от настаняване в сигурна и безопасна среда, каквато е Кризисният център.
Средствата, които нашата организация получи от Спешния фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19, които бяха набрани от дарения, ще бъдат изразходвани за покриване на нуждите на потребителите от психологически консултации – за справяне с травмите от преживяното насилие, и от юридически консултации – за изготвяне на молби за незабавна защита и др. Във връзка с наложените мерки за предпазване от коронавируса, се налага засилено почистване на всички пространства и дезинфекция. Затова имаме по-големи разходи, свързани със закупуването на почистващи и дезинфекциращи препарати, лични предпазни средства – маски, калцуни, еднократни и многократни ръкавици, консумативи за ежедневно и многократно поддържане на хигиената и др. За всички потребители, които са настанени в Кризисния център в условията на епидемична обстановка и в следващите месеци, извършваме задължително тестване за COVID-19. За укрепване на имунитета на настанените жени и деца закупуваме Витамин C и Витамин D.
За да гарантираме по-добрата сигурност на всички настанени, започнахме да прилагаме първоначално изолиране на новопостъпилите под карантина. За целта заложихме средства за обособяване на стая, разполагаща с кухненски кът с необходимото оборудване – хладилник, микровълнова печка, грил-тостер, ел. кана, телевизор и др. Част от това оборудване вече закупихме със собствени средства, с оглед навременното обособяване на т.нар. изолатор, но като цяло все още имаме нужда от отделни електроуреди и оборудване. Останалата част от стаите имат обща тераса, на която предвиждаме със средства от фонда да поставим паравани, също с цел обособяване на индивидуално пространство на потребителите и спазване на физическа дистанция.
С оглед осигуряване на занимателно-образователни дейности с децата, настанени в услугата по време на епидемичната обстановка и веднага след нея, ще закупим книжки за оцветяване, моливи, книжки с приказки, настолни игри, пластилин и др.
Капацитетът на Кризисния център в Димитровград е 10 човека, в момента имаме настанени 3 потребители. По време на извънредно положение и епидемията, потребителите ни споделят, че им е доста трудно. Имаше период, в който не напускаха сградата с оглед на превенция от заразяване с коронавирусна инфекция и съхраняване на тяхното здраве. Обикновените им и ежедневни занимания бяха сведени до извършване на дейности само на територията на Кризисния център, а друга голяма част от обичайните им дейности беше отпаднала, поради наложените ограничения на национално ниво – възможност за търсене на работа, записване на деца в детска градина и др.
Нашият малък екип полага много грижи за хората, настанени в социалната услуга. Създадена е организация за ежедневното и многократно почистване и дезинфекциране на помещенията, ограничен е достъпът на външни хора в Кризисния център, а с оглед запазване здравето на нашите потребители, самият ни екип се е „нагърбил“ да осъществява ежеседмичното пазаруване на хранителни продукти за тях в извънработно време, на изцяло доброволни начала.
Бихме искали да ви разкажем за един от случаите на потребителка на Кризисния център в Димитровград по време на извънредното положение. Ще я наречем с псевдонима Калина, за да запазим нейната самоличност. Калина е настанена в Кризисния център през февруари 2020 г. със Заповед от Дирекцията за социално подпомагане – Димитровград за срок от 3 месеца. Тя е на 38 години, без деца, и в продължение на 12 години е била жертва на домашно насилие от страна на мъжа, с който съжителства. Насилието над нея през всички тези години е системно и многостранно – физическо, психо-емоционално, икономическо. Калина няма роднини, на които може да разчита. Родителите й са починали. Има по-малка сестра, омъжена в друг град, с която обаче не поддържат редовна връзка, тъй като съпругът й не харесва Калина и не позволява да имат близки сестрински отношения. Калина няма собствено жилище и когато партньорът й заплашва, че ще я убие, тя търси помощ и веднага е настанена при нас в Кризисния център.
Хората от екипа на Кризисния център и другите настанени жени споделят, че Калина има отворен и честен характер, добронамерена е към всички, дисциплинирана и отговорна към поставените й задачи, винаги готова да помогне и да се отзове при нужда. Калина показа, че е човек, на който може да се разчита и печели доверие със своята искреност. По време на пребиваването й в центъра бе обявено извънредното положение в разгара на заразата с COVID-19. Калина работеше на трудов договор в голямо предприятие, което не затвори врати и не спря производството си след въвеждането на извънредното положение. Във въпросното предприятие работят няколко хиляди човека и неименуемо се получава голямо струпване на хора. За да предпази оставалите настанени в Кризисния център и нашия персонал, Калина стриктно спазваше правилата, въведени в Кризисния център – използваше специални калцуни, маска при контакти с персонала и другите потребители, дезинфекцираше и често миеше ръцете си, грижеше се за чистотата и хигиената в стаята си и в общите пространства, като използваше необходимите дезинфекциращи препарати. Поддържаше стаята си в безупречен и спретнат вид.
По време на престоя си в Кризисния център Калина се чувстваше на сигурно и защитено място, в пълна безопасност. Тя бързо се адаптира към новата обстановка. Също така бързо преодоля шока и стреса от преживяното насилие. Всяка седмица ѝ се предоставяха психологически консултации, благодарение на което се снижи тревожността и се вдигна самочувствието й. Тя започна да става по-спокойна и уверена, че има потенциал да се справя с трудностите, и все по-често се усмихваше. Тъй като е комуникативен човек, по време за извънредното положение ѝ липсваха контактите с нейни приятелки. Затова с охота осъществяваше контакти както с персонала на Кризисния център, така и с другите настанени жени. След изтичането на предписания срок Калина сама реши доброволно да напусне социалната услуга, поради желанието й да се справя самостоятелно, за което ни увери, че се чувства напълно готова и силна да посреща ежедневните предизвикателства в живота си. Калина разполага с лични доходи, тъй като работи и заяви, че възнамерява да си наеме квартира и да започне живота си отначало. Надяваме се Калина да се справи и сме уверени в нейните сили.
Освен осигуряването на грижите и психологическата подкрепа в Кризисния център и Консултативния кабинет, друг важен разход за нас ще бъде осигуряването на пакети с продукти от първа необходимост, които да раздаваме на вече напускащите услугата потребители, които в условията на икономическата криза след COVID-19 са изключително затруднени в намирането на работа, установяването и заплащането на квартира, заплащането на такса за детска градина за децата и т.н. За да ги облекчим поне малко в трудния за тях момент, ще им раздаваме пакети с дълготрайни хранителни продукти, козметика и хигиенни средства от първа необходимост.
Бихме искали обикновените хора да знаят и да са наясно колко важна и хуманна е нашата работа. По време на епидемия ние не затворихме Кризисния център, а продължихме да работим в полза на нуждаещите се. Не допуснахме да има заразени потребители, нито колеги. Мотивира ни голямото желание да помагаме на жените и децата, претърпели домашно насилие или трафик. Това са хора, имащи огромна нужда от разбиране и подкрепа, за да се справят с натрупания стрес, напрежение и болка от преживяното.
Изключително сме благодарни на Българския фонд за жените за създаването на спешния Фонд за борба с домашното насилие, който помага на реално нуждаещите се жени и деца, които и без наличието на зараза с COVID-19 изживяват изключително трудни моменти в живота си. Но с вашата подкрепа и нашата помощ, се надяваме да успеят да видят светлината в тунела и да започнат своето ново начало!
Също смятаме, че беше много полезна и кампанията в медиите и социалните мрежи, която помага за осветляването на проблема с домашното насилие и провокира повече жени да търсят помощ. Все повече жени научават за Консултативните ни кабинети и търсят помощ навреме, преди положението да се е усложнило, или да е станало твърде късно. Това помага и на нас, защото установяваме проблема в един по-ранен етап, когато възможностите за реакция и по-лесен изход за самите жертви, са значително по-големи.
