107 идейни проекта на над 100 авторки и колективи от цяла България, както и на живеещи извън нейните предели, 9 финансирани творби, подкрепени с 30 000 лв., изложба в три галерии в София, над 100 медийни участия и публикации, номинация за 63-тия международния фестивал DOK Leipzig на Венета Андрова, спечелена резиденция в лабораторията Mutek Montreal AI Art Lab от Албена Баева, откриване на първия „Музей на Жената – колекция на Алла Георгиева“ в партньорство с Националната галерия.
Това са някои от числата, с които можем да опишем въздействието на Фонда за артистични проекти на жени, създаден през 2017 г. с цел да се бори с недостатъчното представителство на жените в професионалните изкуства и културния сектор, да даде видимост на творчеството на жени артистки/художнички и да увеличи достъпа им до финансови ресурси.
Средствата за него бяха осигурени от Power Pops, Takeaway, Mama Cash и Filia die Frauenstiftung, както и от редица индивидуални дарители.
Паралелно с основаването на Фонда за артистични проекти на жени, Български фонд за жените изпрати запитване към 10 държавни галерии в страната, за да проверим какво е съотношението между представените жени и мъже в техните колекции. Получихме отговори само от шест институции, което доведе до единственото по рода си изследване за България на кураторката Добромира Терпешева „Къде са жените в цялата картина на изкуството?“.
Според данните, предоставени от Националната художествена галерия, 91% процента от постоянната експозиция е дело на мъже художници, от общо 26 492 произведения в нейния фонд приблизително 84% са на мъже и 16% са на жени, от организираните 128 самостоятелни изложби, 111 са на мъже и едва 17 на жени и т.н. Данните, получени от Варна, Кюстендил, Търговище, Сливен и Пазарджик не се отклоняват особено от тези проценти. Почти цялата визуална история на страната ни се оказва диалог, в който жената е безмълвна. Тя присъства в произведенията като муза, като майка, но рядко е действащото лице във визуалния разказ, жената е просто обект на погледа. Същевременно, членовете на Съюза на българските художници към 2018 година са относително равен брой, а сред приетите нови членове от 2007 до 2018 г. дори преобладават жените – от 706 нови члена 365 са жени и 341 мъже.
ВСИЧКО (НИ) Е НАРЕД
В опит да променим статистиките по отношение на репрезентацията и стойността на изкуството, създавано от жени, през май 2019 г. БФЖ покани художнички от всички сфери на съвременните визуални изкуства да предложат проекти за нови творби, които се занимават с „женски теми“ – от мястото на жените в системата на изкуството до ролята им в обществото, утвърждаването в семейството и на работното място, (не)равноправието на пазара на труда и властовите позиции, майчинството, стереотипите за външния вид и др.
Нарекохме инициативата „Всичко (ни) е наред / Еverything is just fine“, за да провокираме художествена реакция по въпроси, свързани със състоянието на женските права и фактическата ситуация на жените: Равнопоставени ли са жените в България? Има ли в обществото, в изкуството или в семейството дискриминация и неравнопоставеност? Има ли смисъл от активизъм или феминизмът е вече затворена страница? Всичко наред ли (ни) е?
Изпратените 107 идейни концепции свидетелстваха за острата нужда на жените творци да заемат ясна позиция и да създават социално ангажирано изкуство. От тях бяха селектирани девет, представящи разнообразни гледни точки за ролята на жените днес в България и в света като цяло и занимаващи се с теми като изкуствен интелект, образа на жената в българското кино, емоционалните, лични и обществени борби на жените, стереотипите, свързани със семейството и социалните роли, отредени на жените.
Разнообразието бе не само в интерпретациите, но и в позицията, от която говорят художничките. В изложбата бяха представени утвърдени български художнички, в чиито работи феминизмът е силно застъпен, като Боряна Росса, Алла Георгиева и Албена Баева. Селекцията също измести географския център от София към други градове в България като Габрово (Невена Екимова) и Ямбол (Павлина Сърбова), както и към чужбина (Венета Андрова от Берлин и Даниела Такева/Николина Неделчева от Дрезден). Паолина Стоянова и Марион Дърова предложиха работа на границата между пърформанс и филм, докато Дарина Коконова обърна внимание върху образа на жената, част от различните социални движения по света.
Всички творби бяха представени в изложба в три части в три различни локации в София – Институт за съвременно изкуство – София, галерия Credo Bonum и галерия Doza. Първоначално планираният период 11 март – 3 април 2020 г., съвпадна с обявяването на извънредните мерки, свързани с преодоляването на кризата, причинена от COVID-19, и по предложение на самите галерии, експонирането им беше удължено до 31 май 2020 г.
ЖЕНИТЕ ТВОРЦИ НА ФОКУС
Албена Баева – Опасни женски същества, живеещи в дълбините (Stylegan трениран със смесен датасет, маслени бои върху платно)![]()
![]()
Жена, стояща пред стена, държи чадър
Жена с рокля, риза и вратовръзка, седяща на пейка
Жена, седяща на пейка пред сграда
Жена, държаща черен чадър на улицата
Портрет, човешка фигура, жена в градска среда – трудно е да опишем изображенията, които ни посрещат в „Опасни женски същества, живеещи в дълбините“. Албена Баева тренира генеративната невронна мрежа Stylegan с внимателно създаден датасет от изображения на жени и морски създания. Целта е мрежата да се научи да генерира изображения, които приличат на изходния материал. Поради липсата на хомогенност в началния датасет, резултатът съдържа неточни изображения. Именно „грешния” резултат бива селектиран. Художничката пренася избраните изображения върху платно чрез маслена техника като се опитва да наподоби материалност, типична за дигиталното възпроизводство. Друг алгоритъм анализира така създадените картини, опитва се да разбере, какво е изобразено на тях и го описва в кратък текст. Този своенравен диалог между машина и художник е следствие и реакция на над 60 хиляди документални снимки, свалени от интернет. Серията от преводи, през които минават фигурите пред нас, ни позволява нов поглед към изходния материал в търсене на портрета на жената днес.
„Наградата „Всичко (ни) е наред“ ми осигури нужното време да се задълбоча в изследването си над ролята на изкуствения интелект в културните процеси. Като резултат създадох нови партньорства, нови творби и спечелих резиденция в Монреал, Канада на Mutek Montreal AI Art Lab.“
Албена Баева печели резиденция с още 14 международни автори от 7 различни страни в лабораторията Mutek Montreal AI Art Lab в Монреал, Канада. Лабораторията е създадена от Natalia Fuchs и изследва темата за участието на изкуствен интелект в изкуството. Селектирана е на базата на работата и изследването, което прави за наградата „Всичко (ни) е наред“. Впоследствие е поканена да участва и в Gama_LAB XR, състояла се през май 2020 г. в Санкт Петербург и онлайн.
Алла Георгиева – „Музей на Жената – частна колекция на Алла Георгиева“, 1999 – в развитие
Алла Георгиева дава начало на Музея на Жената през 1999 г. Колекцията е събирана в продължение на 20 години и продължава да се попълва с нови експонати. Паралелно се извършва проучвателна и изследователска дейност. Основната тема на „Музея на Жената” е образът на жената интерпретиран в съвременната сувенирна промишленост, предмети за бита, дрехи, храни и напитки, детски играчки, реклама и дизайн. Колекцията включва визуални обекти, третиращи жената основно като сексуален обект, образци на рекламната индустрия, използваща женското тяло за продаване на различни стоки. Най-често подобни обекти използват езика на хумора, поставящ жената в унизително положение. Колекцията включва съществуващи на пазара предмети, фотографии на билборди, рекламни материали, специално създадени за Музея арт обекти, гостуващи арт обекти, дарения от приятелите на Алла Георгиева и др.
„Много от моите проекти започват с интуитивно колекциониране. През 1999 г. купих гръцки формички за лед във вид на голи женски торсове. Всъщност предметите сами започнаха да ме търсят – виждах ги навсякъде, където обикалях. Започнах да ги купувам по-осъзнато, да събирам собствена колекция… Постепенно през годините натрупах доста интересни артефакти, заех се да ги селектирам, подреждам по теми и планирах някой ден да ги покажа. Правилният момент дойде след като проектът спечели конкурс за финансиране от Българския фонд за жените.“
В изложбата в галерия DOZA Алла Георгиева представи малък appetizer, а с подкрепата на Български фонд за жените сбирката на „Музея на Жената“ беше обогатена и организирана за своето първо публично представяне в къща музей „Вера Недкова“ в партньорство с Национална галерия, където беше изложена от 3 юни до 30 септември 2020 г. Колекцията продължава да търси своя постоянен дом в България и да задава въпроса – „Всичко наред ли е?“.
Венета Андровa – АЙВА, 2020 (видео, 3D анимация, 13 мин.)
Запознайте се с АЙВА – жена хуманоид художник. Тя е средно тридесет годишна, млада и красива. Но не само това, тя е и невероятно креативна. Конструирана от мъже, художничката робот има за задача да допринесе за повече разнообразие в света на изкуството и да покаже една женска перспектива. АЙВА изучава мъжкото голо тяло, подготвяйки първоначални скици за следващия си шедьовър. Изследвайки различните пози на своята муза, тя разглежда темата за мъжествеността в нейните разнообразни форми и нюанси.
Взаимствайки формата на телевизионен репортаж, филмът ни представя първата художничка-робот АЙВА. Зрителят има изключителната възможност да надникне в нейното ателие и да наблюдава работния й процес. Репортажът завършва с откриването на самостоятелната й изложба. Тя е заобиколена от своя галерист и инженерния екип, който я е създал. Всички творби на първата художничка-робот са разпродадени, което донася на създателя ѝ над 1,2 милиона долара. Какъв невероятен успех?
Видео творбата АЙВА се базира на реалната история за Ай-Да – първата жена-робот художник, конципирана от галерист и инженерен екип, представляван предимно от мъже, в Англия през 2019 г. Изследвайки границите на креативността и дали тя е възможна чрез алгоритъм, бива реализиран поредният проект за изкуствен интелект в женски пол. Предвид систематичното неравностойно третиране на жените в сферата на изкуството и историческия мит за мъжа-гений, култивиран от векове в Западния свят, проектът АЙВА задава по болезнен начин въпроса за жената-гений под формата на изкуствен интелект, създаден от мъже. Филмът тематизира липсата на женска перспектива в сферата на изкуствения интелект днес и до какво води тя – един свят, в който алгоритми, създадени да обслужват човешки потребности, биват конципирани в женски пол. Било то Сири, Алекса, Кортана, Саманта или АЙВА – всички те са там, на Вашите услуги.
„Като визуална артистка, която работи главно с видео и филм, съм принудена често да реализирам проектите си без бюджет. Това, че имах шанса да бъда избрана с моя проект АЙВА в конкурса за артистични проекти на жени на БФЖ „Всичко (ни) е наред“, ми даде възможността да реализирам проекта с професионален екип. Цялата продукция и постпродукция на филма нямаше да бъде възможна на това ниво без финансовата подкрепа на БФЖ, за което съм искрено благодарна!“
Филмът e селектиран на А-класовия Международен фестивал за документално и анимационно кино DOK Leipzig и номиниран за „Златен гълъб“ в категория „Късометражен немски филм“ – една от главните конкурсни програми, както и за наградата на публиката Мефисто 97.6. Тази година DOK Leipzig ще бъде проведен в хибриден вариант, което включва кино прожекции, както и онлайн стрийм на всички филми за акредитирани гости. Филмът АЙВА ще бъде показан пет пъти в рамките на фестивала в главните кино салони в гр. Лайпциг.
Боряна Росса – ОТКЛОНЕНИЕ: Жените в българското кино (част 1), 2019-2020 (видео инсталация 30 мин + 27 мин.)
Целта на проекта-изследване е да проследи развитието на женските кино-образи и обществените проблеми, които те отразяват или критикуват. Във фокус са и ролевите модели, които тези филми представят. Показаните интервюта са документ, който регистрира огромни поколенчески и политически различия. Но този документ има потенциала да подпомогне приемствеността между тези различни поколения и формирането на нови идентичности. Естествено, политическите и социални проблеми, отразени във филмите имат много общо, но имат различен исторически и политически контекст. Демонстрирането на тези разлики помага също да се разбере и наблюдавания регрес в някои области на женската еманципираност в България като например ограбването на грижата за майчинството и детството; по-трудната професионална реализация и образование; появяването на сексуална експлоатация, заменяща сексуалната еманципация от 60те; развитието на патриархалния национализъм като задълбочаване на съхранилите се по времето на социализма патриархални структури. Интервютата показват и положителното развитие в други области на женската идентичност, като по-широкото говорене за сексуалната и джендър идентичности, наблюдаване от 90те насам, но навлизащо също в една регресивна форма, особено в последните години.
„Чрез средствата на изкуството се опитвам да разкрия все по-агресивното и реакционно създаване на „нови“ образи на жената и майката, които обслужват консервативни идеологии и стават все по-популярни днес, намирайки политическо представителство чрез националистки и консервативни партии, участващи в днешното управление на страната.“
Видеото беше излъчено онлайн на 3 април 2020 г., последвано от дискусия относно позицията на жените в българското изкуство и кино, за женските кино образи, за работата на Български фонд за жените, за половите неравенства и за пресечните проблеми на пола, различните видови идентичности и социално-икономическите фактори.
Дарина Коконова – Всичко е наред – стига да се борим, 2019-2020
Със сила – портрет на момиче и жена от автономен Черан, регион Мексико, 2018 г. (червено цвекло, червен пипер и въглен върху чаршаф, 125х200 см)
С решителност – портрет на участничка в движението Чипко в Индия през 1970-те (куркума и въглен върху чаршаф, 140х110 см)
С радост – портрет на жена от протестите в Судан през 2019г. (куркума, сода бикарбонат и въглен върху чаршаф, 140х90 см)
С гняв – портрет на жена от протест на майките с количките в Русе през 1988г .(спанак и въглен върху чаршаф, 125х95 см)
Нужно е сред политическите послания в изкуството да намираме не само критика, протест и иронизиране, но и надежда. Да има видимост на изключително борбените жени, които са сред моретата от гневни и красиви лица на разнообразни масови мобилизации в различни краища на света, в различни моменти от глобалната ни история. Свикнали сме да гледаме портрети и бюстове на знаменити мъже революционери, от историята ни, но малко женски фигури са разпознаваеми от обществото. Всеки портрет, придружен от оригиналната снимка и текст описващ ситуацията, ще постави „случайните” лица в по-големия контекст на колективните борби, които ни свързват не само чрез пресечните точки на борбите срещу сексизма, расизма, екологичното унищожение и бедността, но и ни свързват като сестри отвъд време и граници.
„Тази серия е моето любовно писмо към жените по света, които намират смелост да се борят за справедливост и знаят, че не могат да го направят сами. Изобразена е малка извадка от невероятните движения водени от жени по целия свят въпреки постоянния си и невидим труд в дома и семейството, въпреки насилието, основано на пола, въпреки войни, въпреки унищожението на природата, от която са част. Всички ние споделяме тази Земя и почти всички сме подвластни на икономически и политически ред, който поставя частната печалба и постоянния икономически растеж над хората, животните, природата и живота изобщо. Благодарна съм на всички, които смеят да вярват, че един друг свят е възможен – стига да се борим за него заедно.“
Невена Екимова – Дървена сватба, 2020 (дърво, текстил, пирография, бродерия, вариращи размери)
Дървена сватба се празнува на петата годишнина от сключването на брак и се смята за критична годишнина. Работата предлага документален поглед върху ежедневието на едно петгодишно българско семейство. Как изглежда животът им сега, как изглежда ежедневието? Поглед „зад кулисите“ на едно модерно и образовано, но не и хармонично младо семейство.
Двойки със и без деца ще разпознаят мотиви от динамиката на междуполовите отношения в една връзка, обусловена от времето и мястото си – България между патриархалната традиция и феминизма.
Николина Недялкова и Даниела Такева – I Put A Spell On You, 2020 (видео, пърформанс и онлайн сериал в 4 епизода, 05’58’’/07’37’’/07’26’’/06’21’’)
I Put A Spell On You е дигитален видео пърформанс и уеб сериал на артистките Даниела Такева и Николина Недялкова. Подобно на много жени, родени през 90-те години на миналия век, те виждат възстановяване на женската сила във вещиците и тяхната символика. Те показват мъчителната история на мизогинията и могат да бъдат емблематични за преодоляването на потисничеството на жената. Почитайки вещицата
като феминистка икона, те избират Баба Яга, която е една от най-запомнящите се и отличителни фигури в източноевропейския фолклор. В тези четири епизода на уеб сериал Даниела и Николина изпълняват ролята на това свръхестествено същество и слагат конкретен поглед върху българския мистицизъм. В тези видео пърформанси авторките ре-интерпретират вещицата и окултизма като цяло в спекулативна фикция като феминистки артистичен акт.
„Сериалът стартира на онлайн страница, която е създадена специално за него. Искаме да демократизираме достъпа до дигиталното изкуство и да го освободим от институцията. В тази връзка ние предоставяме важен пример за по-голяма промяна, настъпила през последното десетилетие: отдалечаване от отдавна създадена институция и към ситуация, в която много от наследниците на 21 век сега правят и излагат своето изкуство предимно в контекста на самостоятелно управлявани и организирани условия.“
Павлина Сърбова – Сънуващата вълци, 2019 (колажи, всеки 70х100)
За Павлина Сърбова колажите са опит за визуализация на съновидения. Те са лично и творческо изследване, което с колажираните исторически и съвременни изображения и мотиви се превръща и в своеобразен исторически преглед на ролята на жената в обществото в първата половина на 20-ти век. От символичната клетка на брака, семейството и обществото, през образа на болезнено перфектната дама, до жената работничка. Серията от съновидения завършва с времеви скок от близо 100 години, който обаче не нарушава логиката на цикъла, а обратното – задава въпроса за това дали всъщност борбата за равноправие е останала в миналото.
„Често си задавам въпроса: Аз щастлива жена ли съм? Аз съм от онова изгубено поколение родено между две епохи – на тоталитаризма и на демокрацията. Едно поколение жени, чието присъствие незабележимо бе изтрито, едно поколение от жени – сенки.“
Полина Стоянова и Марион Дърова – РазСливане, 2019 (инсталация, видео, фотографии)
„РазСливане“ е инсталация на Полина Стоянова и Марион Дърова, вдъхновена от филма „Персона“ на Ингмар Бергман. Съвременната жена е разгледана в невъзможността тя да бъде затворена в рамката на някакви социални роли. Женскостта влиза в тях, интерпретира ги, но винаги ги превишава, тя е неуловима. Те използват гледната точка на Бергман, не защото тя е традиционната мъжка гледна точка към жената, а е вглеждането на един мъж към себе си. Това не е движение на познанието от мъжа към жената, а е циркулиране на познанието в съзнание, което разпознава своята женскост. Оставането в психологическото е преднамерено, терапевтично. Инсталацията няма амбицията да предизвиква провокации, а да помири жената със самата себе си, анихилирайки въпроса за идентичността ѝ.
„Нашата задача е да се опитаме да се промъкнем в тази проблемна зона на трудно уловимото, на винаги присъстващо, но неманифестиращо себе си – женското. Чрез „РазСливане“ Ви каним в зона на свободни асоциации и преживявания. Там, където жената е свободна от социални очаквания и категоризиране. Жената може да избира себе си постоянно, да се променя. „РазСливане“ е за жената, неподдаваща се на социални впримчвания – на нея всичко и е наред“.
