Тревожни данни за нивата на разпространение на различни форми на насилие над децата и юношите в България разкриват данните от ново мащабно проучване, проведеното по поръчка на УНИЦЕФ. Националното представително проучване е реализирано от международната изследователска компания „Coram International“, а дейността по събиране на данни в България е изпълнена от агенция ЕСТАТ.
Изследването е първото по рода си комплексно проучване у нас, тъй като включва събиране на данни за всички форми на насилие над деца, в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление. Проведено е в периода 2019–2020 година и включва национално представителна извадка сред домакинства, обхващащи 1 174 деца на възраст 13-17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1 411 възрастни, както и проучване сред 887 специалисти – учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители.
Ето накратко основните находки от проучването на УНИЦЕФ – България:
- Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.
- Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9%), последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%).
- Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).
- Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.
- Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца.
Данните за разпространението на сексуално насилие са изключително притеснителни. Около 16% или почти 1 от всеки 6 деца и млади хора съобщават, че са били подложени на сексуално насилие в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали жертви на сексуално насилие. Момичетата съобщават двойно по-често от момчетата, че са били жертви на сексуален тормоз онлайн, три пъти по-често, че са били подложени на (офлайн) сексуален тормоз и сексуални посегателства, и почти пет пъти по-често, че са били принуждавани към сексуални действия. Аналогично на тенденциите в глобален мащаб, беше установено, че най-често извършители на сексуалното насилие са лица, които са познати на жертвата.
Децата с увреждания са изложени в особена степен на риск от сексуално насилие и други видове насилие. Те съобщават двойно по-често, че са подложени на онлайн тормоз, и до осем пъти по-често, че са били жертви на сексуално посегателство или изнасилване, в сравнение с децата без увреждания.
„Обвиняването на жертвите“ в случаите на сексуални посегателства е широко разпространено в България, тъй като малко повече от половината (51,6%) от респондентите заявяват, че вината едно момиче да бъде изнасилено е отчасти негова, включително когато консумира алкохол, употребява наркотици, държи се предизвикателно, има много сексуални връзки или „излиза късно нощем“.
Почти 1 от всеки 7 възрастни (13,5%) са съгласни с твърдението, че момче, което е изнасилено, носи отчасти вината за това, ако той е гей или има връзки с други мъже. Наред с това почти 1 от всеки 10 респонденти се съгласява с твърдението, че ако момче съобщи, че е преживяло сексуално посегателство или изнасилване, хората ще помислят, че той е гей.
Двете части на пълния доклад с резултатите от изследването можете да видите на сайта на УНИЦЕФ тук – Част първа и Част втора.
Можете да изтеглите резюмето на доклада от тук.
Презентация с ключови открития от изследването е достъпна тук.
Снимка: bigstock
