Традиционно в състезанията по бягане в България се включват много по-малко жени отколкото мъже. В опит да вдъхновят повече жени да участват, спортен клуб „Бегач“ и Bioderma България създават първoто бягане само за жени. На 26 юни очакваме третото му издание в София с рекордните 600 участнички!Това е поводът и да се срещнем с победителката в Bioderma Women’s Run 2020 – лекоатлетката и състезателка по бягане на дълги и средно дълги дистанции Милица Мирчева.
Милица е една от най-добрите български състезателки на дълги разстояния. Тя е участничка на Олимпиадата в Рио, където се класира на 108-мо място в маратона и става първата българка, която го завършва на Олимпийски игри. Милица получава бакалавърска и магистърска степен в държавния университет във Флорида, където поставя множество училищни рекорди. В момента тя се състезава за България на международно ниво и то как: има 6 национални титли, 2-ро място на европейското първенство по крос-кънтри и няколко национални рекорда. Сред тях е и полумаратонният рекорд, който тя постави във Валенсия през 2019 г., който не е бил подобряван в продължение на 23 години. Не на последно място – Милица беше определена за Спортист №1 на Община Мездра за 2020 г.
Кога и как започнахте да се занимавате със спорт?
Имах късмета в училище да се занимаваме с най-различни спортове – баскетбол, народна топка, волейбол, тичане. Винаги съм обичала да спортувам, но истниски се запалих едва в 8 клас – доста по-късно в сравнение с други професионални спортисти. Първоначално започнах с хандбал, но бързо осъзнах, че това не е моят спорт и реших да пробвам с бягане. Както всяко ново нещо, в началото беше много трудно.Дори през първата година треньорите ме съветваха, че е по-добре да се съсредоточа върху нещо друго. Но според мен, когато на една жена се каже, че не може да се справи с нещо, това задейства обратния механизъм.
Какво ви мотивира да не се откажете?
Исках да докажа на себе си, че мога да успея, да проверя докъде мога да стигна. Мотивира ме и това, че в началото не бях толкова добра, даже изобщо, и исках да тествам възможностите си. С всяка изминала година напредвах с малки стъпки и започнах да постигам успехи. Направих първия си национален рекорд, след това спечелих медал на европейското първенство по крос-кънтри и така лека-полека имах постепенен напредък.
Важно е да си даваме сметка, че всеки понася критиката и неуспеха по различен начин. Това, което е мотивирало мен, може да откаже друг. Момичетата, например, са по-чувствителни и това може да ги нарани и демотивира. Трябва да се подкрепяме взаимно, защото хората са различни.
Доколко е важна връзката между спортиста и треньора според вас?
Може би най-важното нещо за успеха на един атлет. Треньорът е човекът, който често остава зад кулисите, но всъщност е много важен, защото помага да се изградиш като спортист и човек – не само физически, но и на емоционално ниво. Не мисля, че в нашата сфера е възможно да постигнеш нещо сам. Талантът не е достатъчен, ако не попаднеш в добра и подкрепяща среда.
Кое ваше професионално постижение до сега е най-значимо за вас?
Много обичам този въпрос, тъй като винаги ми е трудно да избера само едно. Всеки успех е важен, но има няколко момента, които наистина са променили кариерата ми. Това са първото ми участие и медал от европейски състезание. Това ми показа, че тренировките и положеният труд имат смисъл. В България конкуренцията не е толкова жестока и можеш сравнително лесно да изпъкнеш на национално ниво, но на европейско – ситуацията е съвсем различна.
Друг голям успех беше покриването на норматива за Олимпиадата в Рио през 2016 г. Избягах първия си маратон на 21 години, а малко жени бягат маратон още в тази възраст. Бях доста твърдоглава и успях да убедя моя треньор да участвам. Фактът, че дотогава нямаше жена, която да е бягала маратон на олимпиадата за България беше мотивация.
От колежанските си години в Америка имам също много добри спомени. Печелила съм регионалното първенство за Южна Америка. Това значеше много за мен и помогна на отбора ми да се класираме за националното първенство. Емоциите там са много големи. За пръв път бях част от отбор, който е само от жени. Самата атмосфера беше доста по-различна. Емоциите и подкрепата бяха невероятни.Надявам се за в бъдеше да има успех който ще проблесне повече от всички останали.
Въпреки че жените съставляват 40% от всички участници в спорта, според проучване на UNESCO от 2019 г., те получават само 4% от спортното отразяване в медиите. Как си обяснявате това?
Това е голяма тема в Америка. Рядко една жена застава на корица на вестник или списание, а ако това се случи, тя обикновено е разголена. Жената се цени повече като сексуален обект в самия спорт, отколкото като талант. Друга интересна тема е облеклото на жените в спорта – често самите спортни екипи са доста разголени, за да привличат повече внимание. Глобално, със сигурност трябва да се отдели по-голямо внимание на жените в спорта, и това е една от причините поради които жените трябва да спортуват повече и да отстояват мястото си в обществото. Спортът не е само за мъже.
Смятате ли, че жените по-трудно биват приемани на сериозно като спортисти?
В България определено е така. На шега или не, дори моите родители ме питат кога ще започна да се занимавам с нещо сериозно и ще си намеря истинска работа. За тях е трудно да приемат живота на един професионален спортист, тъй като в България на това се гледа като хоби.
А спортът не се изчерпва само с тренировки. Необходима е подготовка, почивка, специално хранене. Времето на един спортист е много организирано. Не е никак лесно да преодолееш физическата умора, която не ти позволява да правиш много други неща между тренировките. На жените като цяло в обществото се гледа като домакини и нашата роля е малко по-специална. Спортът изисква голяма отдаденост и консумира много от времето ни, често дори цялото ни време. Това може би често е бариера за жените да се занимават професионално със спорт. На мъжете рядко се задават въпроси като “как балансирате кариерата с личния си живот”.
Как бихте сравнили ситуацията с Щатите, където също сте живели и тренирали?
Спортът там е на много високо ниво и е ценност за младите хора. Има я тази култура, която в България е доста ниска. Самата система е изградена така, че да можеш и да спортуваш, и да учиш. И в училище, и в университета средата е подкрепяща и насърчава младите спортисти.
В България това разбиране липсва. В детството ми, например, се смяташе, че ако нямаш качество за друго, тогава можеш да станеш спортист.Може би футболът прави изключение, но останалите спортове – не. Тук е трудно за повечето хора да приемат, че един спортист може да има добро образование. Като цяло, в спортните училище са ученици, които нямат добър успех. Ако пък спортуваш активно, често изоставаш с ученето или учителите се противят, че отсъстваш от часове.За мен това е една от причините, поради които тук имаме проблеми със спорта – те не идват само от начина по който е устроена държавата, идват и от манталитета от хората.
Започват ли повече жени да спортуват и в България?
Да, и аз съм много щастлива, защото спортът е важен за всички, не само за мъжете. Може да повлие много добре не само за физическото, но и за психическото и емоционалното здраве на човека. Затова и участвах в Bioderma Women’s Run през 2020 г. – като професионален атлет искам да популяризирам спорта сред жените. Преживяването беше много забавно, успях да се запозная с много участнички и имаше много положителни емоции.
Мисля, че ако човек се престраши да опита, ще види, че не е толкова страшно. Но всеки трябва да започне отнякъде. Когато аз видя някой, който тича, мога само да му се радвам, тъй като на този човек това не му е работа, но е решил да опита, за да се почувства по-добре. Това е нещо, което може да предизвика само положителни емоции у мен. Разбира се, за жените е малко по-различно. Те винаги са били обект на наблюдение. Дори от гледна точка на сигурност за една жена е по-притеснително да тича сама. Но колкото повече популяризираме спорта, толкова по-достъпно ще бъде за жените да спортуват без да се притесняват.
Разкажете ни повече за мобилното приложението за бегачи, над което работите през последната година
Vitesse Running e българско мобилно приложение за бегачи с тренировки, изготвени от мен и професионалния бегач и треньор Йоло Николов. Предвидено е както за любители, които тепърва започват, така и за вече по-сериозно занимаващи се с бягане ентусиасти.Vitesse Running има над 100 тренировки за бягане с различна интензивност и натоварване. Разделени са в няколко категории и са подходящи както за начинаещи, така и за хора, които се подготвят за 5 км, 10 км, полу-маратон или маратон.
Целта му е да направи бягането приятно преживяване и да намали грешките, които хората често допускат в началото и се разочароват, и отказват. Това ми носи голяма радаст, тъй като ми се иска моята роля в спорта да не е само за лично удовлетворение. Искам един ден, когато се обърна назад, да видя, че съм направила нещо и за другите. Надявам се чрез това приложение поне малко да променим нагласите към спорта.
Какво бихте посъветвали някое момиче, което тепърва започва да бяга?
Вярвай в себе си! Колкото и банално да звучи, ако имаш вяра в себе си, нищо не може да ти попречи. Ако усещаш нещо като правилно, трябва да се бориш, независимо от обстоятелствата. Ако това те кара да се чувстваш добре, продължавай напред. Наслаждавай се на малките успехи, не се фокусирай върху негативното. Хубавите неща отнемат време.
Автор: Рая Раева
Снимки: Спортен клуб “Бегач“
