Истински истории: Как кризисният център промени живота ми

  •  януари 5, 2016

През лятото баща ми изгони майка ми от дома. Ние с брат ми останахме вкъщи при него и другата му жена. Двамата много тъгувахме, че мама я няма. Не споделих това с баща ми, защото се страхувах от него. След няколко седмици майка ми се прибра вкъщи при нас след обещания на баща ми, че ще се държи вече добре с нея. Няколко дни по-късно баща ми наби мен, брат ми и майка ми, след което ни изгони на улицата. Заплаши ни, че ако ни види отново след няколко часа, ще ни нареже на парчета.

От страх събрахме дрехи в няколко чанти и отидохме в дома на наши братовчеди, където останахме, докато се намери място, където да живеем за по-дълго време. Това място беше Кризисния център в гр. Русе. Брат ми не пожела да живее там и се върна при баща ми вкъщи. Той също е агресивен като него. Тук в Кризисния център с мама се чувствам добре. Спокойно ми е, уча, пиша си домашните, ходя редовно на училище.

Искам да остана с майка ми, а не с баща ми, защото той се държи много лошо с мен. Не ми позволява да кандидатствам в Музикалното училище, а аз много искам да пея. Мечтая да стана певица. Сега животът ми е по-смислен. В Кризисния център мога да пея, чувствам се спокойна и уверена в себе си. Разбирам се с всички и си прекарвам хубаво. Гледам телевизия, слушам музика, разхождам се навън с мама. Често посещаваме концерти, което ме прави щастлива. В училище получавам хубави оценки, уча и си пиша редовно домашните, а ако се затруднявам, мама или служителите в Кризисния център ми помагат.

М.И. VII клас, гр. Русе

Работата на кризисните центрове за жени и деца, пострадали от насилие, е незаменима! Те променят съдби и дават надежда.

Подкрепете ги сега – //bit.ly/1SwDzzp. Прочетете повече тук – //bit.ly/1HsrrM1.

Copyright © 2009-2019 Български фонд за жените. All Rights Reserved.