Правен анализ на Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция)

  •  февруари 7, 2018

Предвид разпространената неверна информация в публичното пространство относно целите на Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, фондация „П.У.Л.С“ изготви правен анализ на документа, а Български фонд за жените публикува избрани акценти. Фондация „П.У.Л.С“ има дългогодишен опит в сферата на борбата с насилието над жени и домашното насилие и от повече от 20 години предоставя юридическа, психологическа и социална помощ и подкрепа на пострадалите от различни форми на насилие.

„ […] След като един нормативен акт се разбира по различен от вложения в същия начин и има неясноти, е необходимо да се изведе по пътя на тълкуването. За да можем да започнем тълкуването на един международен акт, той трябва да е неясен. Неяснотата е нормативно закрепено изискване. […]

Съгласно Общото правило на тълкуването, заложено в чл. 31 на Виенската конвенция, договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора. А когато се касае за особен нормативен акт, който урежда специални отношения, се прилагат правилата: Първо- Специалния закон отменя общия закон; Второ- Изключителните норми се тълкуват ограничително, и Третото правило, което има своето място е, че Наказващата отговорност не може да бъде обосновавана по пътя на разширителното тълкуване (чл.46, ал.3 ЗНА). Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по своята правна същност съставлява Международен договор, който има конкретно определен предметен обхват, и всяко тълкуване на нормите извън контекста на целите е некоректно и превратно, целящо да изопачи смисъла на акта и е в противоречие с правилата за тълкуване на специалния акт. […]

Кое налага използването на термина „gender“ в Конвенцията?

Видно от заглавието на Конвенцията, която е за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, предметния й обхват касае „насилието над жени” и „домашното насилие”. Което предполага, че урегулира обществени отношения, които се развиват на плоскостта на субектните отношения. Или мъжа и жената се разглеждат не толкова като биологичен факт, който е безспорен и е един и същ във всяка култура /термина „пол”, в оригинал „sex“/, а като отношения в социума /термина «пол», «социопол» в оригинал „gender“/, които едно общество или култура свързва с установени роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените. Тази философия е заложена в смисъла и целта на Конвенцията, доколкото Съвета на Европа още в Преамбюла на акта признава, че насилието срещу жени е резултат от исторически неравнопоставените властови отношения между мъжете и жените, които са довели до доминация над и дискриминация срещу жените от страна на мъжете, както и до предотвратяване на пълния напредък на жените; признава структурната природа на насилието срещу жени като насилие, основано на пола, както и че насилието срещу жени е един от основните социални механизми, чрез които жените са поставени в подчинена позиция спрямо мъжете; признава, че жените и момичетата са често изложени на сериозни форми на насилие като домашното насилие, сексуално насилие, изнасилване, принудителен брак, т.нар. „престъпления на честта“ и генитално осакатяване, които представляват сериозни нарушения на човешките права на жените и момичетата, както и основна пречка за постигането на равнопоставеност между жените и мъжете; признава, че жените и момичетата са изложени на по-големи рискове от насилие, основано на пола, отколкото мъжете; признава, че домашното насилие засяга предимно жените, но и че мъжете също могат да бъдат негови жертви; признава, че децата са жертви на домашно насилие, дори и като свидетели на насилието в семейството.

Следователно, предмета на Конвенцията налага използването на термина „gender“, преведен /не се ангажираме дали е точен превода или не/ като «социален пол», изхождайки от необходимостта да се уредят горепосочените субектни отношения. Безспорен факт е, че в българския език няма дума, съответна по смисъл и значение на чуждицата „gender“, което от своя страна доведе до придаването на смисъл на използвания термин, различнен от смисъла, който е имал предвид законодателя.

Разрешаването на този казус предполага, в оригиналния превод да се използва термина «социален пол», с ясно разписана дефиниция (арг. от чл.37 ал.2 от Указа за прилагане на ЗНА), или да се възприеме термина „gender“, така както е употребен в автентичния текст на Конвенцията. Съгласно УПЗНА, отклонения от общо употребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта (чл.36, ал. 1), като ал. 2 на същия текст урежда възможността да се използват чужди думи и изрази само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български. Въпрос на дискусия и законово разрешаване е, доколко думата «джендър», която се е наложила в българския език, да се въведе като термин / респ. да се въведе в българското законодателство/, или може да бъде заменена с друга, съответна на смисъла и значението, употребени за целите на Конвенцията.

Нито едно от определенията, въведени с чл.3 от Конвенцията и посочени по-горе, в т.ч. използването на термина „пол” не навежда на изводи, че ратифицирането й ще задължи държавата ни да признае „третия пол”, признаване на „гей-бракове”, или пък ще се наложи изучаването в учебните програми на „хомосексуализъм” и „травестизъм”. Подобно тълкуване е превратно и извън обхвата, смисъла и целта на Конвенцията. Нещо повече, всички Определения, изведени в Член 3 на Конвенцията, както е посочено в акта, са За целите на Конвенцията. […]

С какво се ангажира България? Какво ще се промени след ратификация на Конвенцията и законодателството?

[…] За целите и изпълнението на Конвенцията, държавите-членки се ангажират: да събират актуална статистическа информация относно случаи на насилие; да насърчават изследвания в сферата на всички форми на насилие, които влизат в обхвата на Конвенцията, за да се изучат първопричините и резултатите от насилието срещу жени, както и мерките, предприети за изпълнението на Конвенцията; да повишават информираността на гражданите си в сферата на защита от полово базирано насилие; да работят в сферата на образованието за повишаване на нетолерантността към полово обусловеното насилие; да обучават специалисти за работа в случаи на полово базирано насилие; да изпълняват програми за превенция и програми за лечение; да ангажират частния сектор и медиите; да осигурят защита и помощ на пострадалите, вкл. чрез създаване на кризисни центрове, консултативни центрове, телефонни линии за помощ; да осигурят подкрепа на жертвите на сексуално насилие, както и на деца, свидетели на насилие и други. […]

Като цяло, ратифицирането на Конвенцията ще доведе до надграждане на българското законодателство чрез предприемане на необходимите законодателни мерки (включително чрез премахване на закони и практики, които дискриминират жените; както в сферата на гражданското, така и на наказателното право, вкл. чрез осигуряване на компенсация на пострадалите; чрез криминализиране на физическото, психическото насилие и преследването, както и на сексуалното насилие, вкл. изнасилването в брака и в съпружески съжителстваща двойка; чрез възприемане на насилието в брака и в съпружески съжителстваща двойка като отегчаващо вината обстоятелство и др.), а също и други такива за насърчаване и защита правото на всички, особено жените, да живеят свободни от насилие както в публичния, така и в частния сектор. […]”

Пълният текст на правния анализ, изготвен от фондация „П.У.Л.С.“ можете да намерите на техния уебсайт, както и да свалите от тук – Правен анализ – Конвенция 210

Copyright © 2009-2015 Български фонд за жените. All Rights Reserved.