През 1971 година изследователката на изкуството Линда Нохлин пише своя манифестен текст, който поставя един от най-емблематичните въпроси пред историята на изкуството и нейното място в борбата за равноправие на половете – “Защо никога не е имало велика художничка?”. Над този въпрос продължаваме да размишляваме и днес, повече от 45 по-късно.

Въпреки окуражителните крачки, които се предприемат, и активизма на феминистки групи от цял свят все още се наблюдават систематични проблеми в механизма на целия културен апарат. Оптимистично е, че достъпът на жени до образователната система, който дълго е бил отказван, вече е факт, а в световен и местен план можем да констатираме, че все по-голям брой от учениците в профилираните училища и студентите в художествените направления на университетите са жени, които имат намерението да се развиват в света на изкуството. Позициите на властта в институциите, които определят културния ритъм, се променят и биват заети от все повече жени. Имаме възможност да посетим все повече изложби на артистки, работещи с разнообразни медии и материали, както и такива, които отиват една крачка по-далеч и поставят под въпрос дали изобщо имаме нужда от “женски изложби” и “женски теми”.

Но неравенството се запазва и въпросът на Нохлин остава. Къде са жените “гении”? Къде са техните ретроспективни изложби, биографии и до болка познати и репликирани произведения? Извън няколкото нарочени за символни имена като Яйои Кусама, Марина Абрамович, Джорджия О’Кийф и Фрида Кало, къде са великите художнички?

Националният музей за жените в изкуството в САЩ – единственият музей в света, посветен на подпомагането на жените в изкуствата, започна кампания през март 2016 година, в която добавя още един въпрос – можете ли да изброите 5 жени артисти? Кампанията акцентира върху факта, че жените систематично са третирани неравностойно в света на изкуството и до днес остават драстично по-зле представени в музеи, галерии и на пазара на изкуството. Кампании като тази, която за 2019 г. е отбелязала повече от 22 000 публикации с #5WomenArtists в платформите Instagram и Twitter, ангажират вниманието на публиката към въпрос, който трябва да бъде осмислен и извън броенето на пръстите на едната ни ръка. А междувременно, колко от художничките, които можете да изброите, са българки?

За да си дадем ясна представа за състоянието на равноправието в света на изкуството в международен план и тук, в България, трябва да обърнем внимание на художествените колекции на държавните галерии, на репрезентацията на артистите в групови и самостоятелни изложби. Трябва да изследваме начина, по който разбираме хода на историята и защо жените често не фигурират в него. Идентифицирайки проблемите от миналото, ще можем да си отговорим и на въпросите, които занимават съвремието. Сексизмът е дълбоко заложен в начина ни на общуване, в езика, а и във визуалната среда, заради това си струва да погледнем по-внимателно, този път – цялата картина.

●    Жените и паметта

Жените винаги са заемали важна роля в изграждането на колекции и на художествени институции. Пеги Гугенхайм събира една от най-впечатляващите и големи колекции в света, посветена на модерното и съвременно изкуство, и през 1943 г. е първият човек, организирал изложба, включваща произведения само на художнички в областта на модерното изкуство. През 1929 г. музеят за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) е основан от три жени – Лили П. Блис, Мери Куин Съливан и Аби Олдрич Рокфелер, а постът на първия професионално квалифициран куратор и консултант заема отново жена – Дороти Канинг Милър. За съжаление, колекцията на музея не може да се похвали с голям или дори приблизително равен брой репрезентирани жени и мъже артисти, а с изключение на мемориалната изложба, посветена на основателките на институцията, MoMA не организира самостоятелна изложба на художничка до 1967 година. Дори частта от сайта на музея, която разказва за неговото създаване, споменава неговите основателки чрез имената на техните съпрузи.

Каква е ситуацията в България? В някои аспекти правата и репрезентацията на жените художнички се развиват сходно с тези на жените на запад. Информация за произведения на художнички имаме от началото на XX век, те обаче са единични изключения. Краят на Първата световна война бележи и ръст на жени художнички, които избират изкуствата като основен професионален път. Темата за “женското изкуство” и “женските проблеми” започват да навлизат в културното поле. През 1927 година се създава Дружество на жени с висше образование, а една година по-късно към него се учредява Секция на жените художнички. В същата, 1928 година се организира и първата българска изложба на жени художнички. Съществуването и усилената работа на Дружеството и прилежащата му секция говорят за желание да се отвори диалог за специфичния женски опит и за важността на това той да е добре представен пред публика. В дисертацията си „Жените художнички в българското изкуство през 30-те години на ХХ век” д-р Милена Димитрова Балчева – Божкова отбелязва, че “[в] епохата на сериозни социални трансформации, дейността на Секцията на жените художнички може да се разглежда както като основен елемент от усилията за еманципацията на жените в България, така и като показателна за приобщаването на българското общество към един от проблемите на новото време – равноправието на жените.”

След 1944 година броят на жените постъпили и завършили висше художествено образование продължава да нараства, но тяхната видимост остава непропорционална на колегите им художници. Годините на Народна република България носят идеите на тоталитарното общество, което би трябвало да постави мъжете и жените в равноправни роли. Тази идея за баланс на обществените роли обаче е привидна. Обществените поръчки за монументални изкуства са почти изцяло спечелени от мъже, а присъствието на женски имена, като Васка Емануилова например, е по-скоро изключение. Художничките не участват във вземането на решения в журита и комисии по обществени поръчки, те не са сред председателите на СБХ. “ Женската перспектива в художествения живот”, отбелязва проф. Ирина Генова в лекцията си от „Въведение в съвременното изкуство“, “не е равностойна, а “малцинствена“ .

Състоянието на художествения живот в последните 30 години се променя постепенно. През 1997 г. Аделина Попнеделева и Алла Георгиева инициират изложбата „Версията на Ерато“ с куратори Мария Василева и Яра Бубнова, в отговор на изложбата “Еротично изкуство”, в която за участници са поканени само мъже. “Версията на Ерато” е жест, който недвусмислено показва, че художничките се обвързват директно с каузите на феминизма. През следващите години групата “8-ми март” действа като отворена платформа на артистки, боравещи си с различни техники, която им дава възможност да заявят позицията си и да представят собствения си опит и гледище относно социалната роля на жената в България в света.

Годините на липса на репрезентация в споделеното публично пространство водят до появата на проекти като “Паметни жени”, който цели да привлече общественото внимание към факта, че в София няма нито един паметник, посветен на жена. Като артистична акции към него през 2018 г. артистката и дизайнерка Ирина Томова / Erka изработва серия от скулптури, нейни портрети, боядисани в ярки цветове, които са поставени на централни локации в столицата. Въпросът за едностранчивата природа на историческия разказ става все по-централен проблем.

Въпреки поставената основа за разсъждение върху “женското” и значителното увеличение на броя жени на ръководни позиции в художествените институции, въпросът за репрезентацията остава без особено развитие. На първо място, трудно е да се направи адекватна оценка на средата, защото липсват събрани и каталогизирани данни за развитието на публичните и частните колекции, проведените изложби и художествени акции. Жените художнички, успели да направят пробив през миналия век, все още очакват своята история да бъде описана.

През 2019 година Български фонд на жените създава „Фонд за артистични проекти на жени“, който има за задача да се бори с недостатъчното представителство на жените в професионалните изкуства и културния сектор, да даде видимост на творчеството на жени артисти/художници и да увеличи достъпа им до финансови ресурси. Във връзка с този проект през 2018 г. Български фонд на жените изпраща запитване към 10 галерии в страната, сред които Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия Варна и др. Отговор получава от 6 от тях.

Поставени са основни въпроси, засягащи видимостта на художничките в България като – Колко жени и мъже художници са представени в постоянната експозиция на галерията и кои са имената на жените художници? Колко общо са творбите (на мъже и жени), изложени в постоянната експозиция? Колко колективни изложби са организирани и с кои участници? Колко са самостоятелните изложби на мъже и жени? Отговорите на зададените въпроси обаче са неконсистентни и отправят към друг основен проблем на историята на изкуството в България – непълното и непрофесионалното съхраняване на информация и липсата на общ модел, по-който да се записват данните за колекциите и изложбите на държавните художествени институции.

Данните, предоставени от Националната художествена галерия показват, че в постоянната представителна експозиция са включени 1068 произведения. 47 жени творци присъстват с 82 произведения, а мъжете творци са 433 с 986 произведения. Това значи, че 91% процента от постоянната експозиция на Националната ни галерията е дело на мъже художници. Почти цялата визуална история на страната ни се оказва диалог, в който жената е безмълвна. Всеки може да посети Квадрат 500 и да се опита да намери тези 9% художнички, а докато се лута из залите може да обърне внимание и на това как присъства жената в произведенията. Тя е муза, тя е майка, но колко често е действащото лице във визуалния разказ? Колко често жената е просто обект на погледа?

Фондът на галерията също не показва оптимистични данни от общо 26 492 произведения приблизително 84% са на мъже и 16% на жени. Организирани са 128 самостоятелни изложби, 111 на мъже и едва 17 на жени (87% са на мъже, 13% на жени), а участниците в  493 групови изложби се разделят на 407 мъже и 86 жени (83% са на мъже, 17% на жени). Данните, получени от Варна, Кюстендил, Търговище, Сливен и Пазарджик не се отклоняват особено от тези проценти. От 150 групови изложби в сливенската Художествена галерия 68 са проведени без участието на жени. Членовете на Съюза на българските художници към 2018 година е съставен от почти равен брой мъже и жени – 1759 към 1195.  Приетите нови членове от 2007 до 2018 г. са също балансирани, от 706 нови члена 365 са жени, а 341 мъже. Защо тогава има толкова по-малък процент изяви на художнички?

Историята на изкуството е множествена, тя трябва да се състои от различни разкази, различни гледни точки и досег до различни преживявания, за да бъде обща. Въпреки това, опитът, усещането и погледът на жените бива систематично заглушен в наратива на повечето значими музеи и галерии по света. Големите културни институции имат властта да изкарат на повърхността или напълно да заличат от историята, личности и събития. Стойността на художествения обект се определя от институционалното му разпознаване. Съдържанието на колекциите и начинът, по който артефактите от миналото се представят на широката публика, формират общественото мнение, създавайки най-устойчивата памет в обществен план – историчната. С тази власт идва и голяма отговорност, която тези институции трябва да припознаят като приоритетна.

●    Жените и проблемът на репрезентацията

Механизмът на дискриминацията срещу жените в света на изкуството работи на всичките му нива – от желанието на галериите да застанат зад името на авторката, през цените на произведенията, до тяхното включване в колекции и организиране на самостоятелни изложби. Статистика на списанието ArtNews от 2015 година проследява проблема с равната репрезентация на артисти в най-големите американски художествени институции. Данните показват бавното нарастване на броя самостоятелни изложби на жени творци. Например, за 2000 година в музея Гугенхайм в Ню Йорк не са организирани никакви изложби на жени, докато през 2014г. този процент нараства от 0 до 14. Могат да се отбележат подобрения в европейски държави като Германия и Франция, но ходът на тези промени е бавен. Това поставя въпроса дали публичното застъпване на директори и арт организации за промени в репрезентацията не е само ПР кампания в ерата на #MeToo движението. Що се отнася до истински консистентни резултати, предстои още много работа, в това число влизат и постоянните публични и частни колекции.

Като директен отклик на проблема с баланса на представените артисти през 2009 г. началничката на отдела за съвременно изкуство Камил Морино към Център Помпиду, Франция, пренареди постоянната експозиция, така че тя да включва само произведения на художнички. Почти две годишната изложба носеща заглавието “elles@centrepompidou” увеличи посещаемостта на постоянната колекция на музея с 25%. След “Elles” обаче колекцията е подредена отново в предишния си вид с едва 10% произведения на жени.

В България “elles@centrepompidou” намира отклик в изложбата Feminine Expression провела се през 2012 в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство с куратори Хитоми Канмай и Ния Пушкарова. В текста към изложбата Ния Пушкарова отбелязва – “На създаденото от жени изкуство все още се гледа като на прищявка и в никакъв случай като сериозна работа.” Изложбата си поставя за задача да преосмисли какво е “женското изкуство” и да му се даде повече чуваемост и значимост.

Женски изложби в България обаче се правят предимно по случай 8 март, без рефлективност и коментар на акциите и изкуството на групата “8-ми март”. Повечето такива групови изложби представят на публиката образа на жената и художничката като двуизмерна фина дама, която, освен че е готова с обяда за цялата фамилия, е нарисувала и семейния портрет. Липсва особено разбиране за това защо артистични акции свързани с “женското изкуство” са нужни.

Проблемът не е сам

Internal Server Error

The server encountered an internal error or misconfiguration and was unable to complete your request.

Please contact the server administrator at webmaster@bgfundforwomen.org to inform them of the time this error occurred, and the actions you performed just before this error.

More information about this error may be available in the server error log.