В последните месеци в българското медийно пространство се завъртя дебатът по темата „За и Против абортите в България“. Той беше отключен от политически лица, които най-вече обвързват честотата на абортите с тенденцията на негативен прираст на българското население. Настоящият текст има за цел да поясни, че законова забрана върху пожелателно прекъсване на бремеността (в текущата законова рамка до дванадесетата седмица) няма да бъде решение на демографския дефицит и също така да покаже, че превенцията на тази процедура се корени, не в законова забрана, а в изучаването на факторите, които го предшестват.

В България, по данни на Националния център по обществено здаве, над 20 000 жени на година прекъсват преждевременно бремеността си.  Това означава, че много и различни жени преминават през тази неприятна процедура – независимо дали е доброволна или наложителна по медицински причини. Още по-стряскащ е фактът, че липсват задълбочени изследвания и статистика, защо и при какви условия жените избират да предприемат аборт. Със сигурност не всичко е толкова лесно обяснимо с общия аргумент, че България предлага лоша социална среда за отглеждане на деца, защото все пак хиляди семейства отглеждат деца у нас. Има и по-конкретни фактори – нисък доход и стандарт на живот; нежелание за отглеждане на дете (или няколко деца, ако вече има дете в домакинството); проблеми свързани с участието на пазара на труда; отсъствие на партньор; бременост от неподходящ патрньор; изнасилване; медицински причини и тн.

Без реално да се интересуваме от мащаба на тези фактори, имащи голяма роля в процеса на вземане на решения, ние като общество не можем да знаем дали подрастващите получават адекватно сексуално образование, имат ли жените увереността и силата да казват „НЕ“ когато се чувстват дискомфортно и не желаят да бъдат въвличани в определени действия, и дали политиките за семейно планиране, в които отиват хиляди левове от държавната хазна, се използват адекатно и ефективно. И по-важно, до каква степен поведението на партньора е от решаващо значение за изборa, който бременната прави.  

Забраната на абортите няма да реши тези въпроси, дори напротив, ще задълбочи мистерията около тях, защото ще табуизира темата. Законовата забрана няма да отстрани практиката, която съвсем не е продукт на нашето време, а просто ще я направи по-животозастрашаваща, безотговорна и тайна – нека си припомним гибелната съдба на младата Катерина от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев, която бива въвлечена в немедицински аборт, който струва живота ѝ.  Също така, забраната на абортите няма да образова младите хора, как да подхождат към себе си с грижа и уважение, нито ще ги научи на семейно планиране и как да бъдат отговорни родители.

Но все пак, един от начините по които можем да отговорим на по-горните въпроси е да не извръщаме очи от цифрите и да се опитаме по хуманитарен, уважителен и академичен начин да потърсим прилики между индивидуалните случаи. Това означава да не ни бъде безразлично, да не ни бъде страх и срам да говорим и да се опитаме да установим по-мащабен диалог между жените преминаващи през това неприятно събитие, за да може да се конципира адекватна превенция, защото все пак абортът може да има негативни последствия, застрашаващи здравето и репродуктивността на жената и би било добре тази практика да се избягва. Нека вместо забрани имаме диалог.

Автор: Ева Димитрова

Ева е дипломиран бакалавър и настоящ студент по магистратура в специалност „Социални науки“ към Хумболтов университет – Берлин; с двугодишен стаж като научен асистент към катедра Социология към Университет Билефелд  (Германия).

Снимка: Apnews.com

***

Този текст изразява личното мнение на неговия автор и не представлява непременно позицията на Български фонд за жените. БФЖ не носи отговорност за неговото съдържание, нито в случай на злоупотреба и плагиатство. Текстовете са публикувани с минимална редакторска намеса.