
Митове и истини за абортите в България
Прекъсването на бременност по желание в България е законно позволено от 1956 година. Въпреки това, през годините, най-различни крайно религиозни групи се опитват да отнемат от жените изконното им право да разполагат със своите тела и от двойките да избират и планират бъдещето на своите семейства. През 2019 г., отново бяха направени опити правото на избор на жените дали да направят аборт или не да бъде отнето. Националистически партии и религиозни организации нарекоха жените, които прекъсват бременността си, убийци, без изобщо да вземат под внимание различните причини, които карат жените да вземат подобно решение. Тази атака съвсем не е случайна – изследването Agenda Europe на Европейския парламентарен форум назовава всички религиозни фундаменталисти, маскирани като „граждански организации“, които действат организирано в ЕС, и особено в Източна Европа, не само срещу правата на жените, но изобщо срещу прогресивните общества. Тези религиозни групи не просто са срещу еманципацията на жените и правото им да разполагат със своите тела, но са и против контрацепцията, ин витро процедурите, разводите и т.н. По този повод, Български фонд за жените събра митовете, свързани с абортите, които тези групи разпространяват и ги развенча.
1. Mит: Броят на абортите в България расте.
Истина: Броят на абортите по желание намалява.
Статистиката е красноречива – броят на абортите намалява с всяка измината година. За пример, през 2010 те са 31 548, през 2013 -29 505, а през 2018 – 22 862, според Националния статистически институт. В тези обобщени данни влизат и т.н. спонтанни аборти и аборти по медицински причини, които не зависят от избора на жените. Общата картина показва, че българските жени са отговорни спрямо своите репродуктивни права.
2. Мит: Абортите са причина за демографската криза.
Истина: Причините за демографската криза са други.
Причините за демографската криза у нас са много. Само през 2018 година според НСИ 31 263 души са се изселили от България, като най-много от тях са на възраст от 20 до 44 години. Те най-вероятно ще родят и отгледат своите деца извън страната. В момента над 1,5 млн. българи живеят в страни от Европейския съюз (ЕС) по данни на МВР от тази година. България е първа по най-ниска средна продължителност на живота – 74.8 години. В най-бедната страна от ЕС, със застаряващо население, с критични проблеми в здравеопазването, забраните към жените и нарушаването на техните права няма да помогне за прираста на населението. Нежелана бременност в лош за двойката момент би означавало повече самотни майки, повече изоставени деца, по-лоши финансови възможности, което от своя страна означава по-малък шанс за второ дете. Затова абортите не са проблем на демографията.
3. Мит: Абортите водят до неспособност за забременяване.
Истина: Само нелегалните крият такива рискове.
Абортите, както всяка друга медицинска процедура, крият своите рискове. В наши дни обаче рисковете от аборт, направен от лекари в контролирана среда, са същите, каквито носи и едно нормално раждане. Забрана или силно ограничаване на аборите не биха ги намалили като брой, а единствено биха задълбочили стигмата и силно биха увеличили негативните последствия за жените и възможността да имат деца след това.
4. Мит: Забраната ще спре абортите в България.
Истина: Забраната не означава по-малко аборти.
Криминализирането на аборта не означава по-малко аборти. Например, в Ирландия, където съществува почти пълна забрана на аборта, средно 12 жени на ден напускат границите на страната, за да прекъснат нежелана бременност в съседни европейски страни. Само през 2009 ирландската митница е заловила над 1200 таблетки, нелегално внасяни за медикаментозни аборти, които ще се извършват в неконтролирана от лекари среда.
5. Мит: Жените, които избират да прекъснат бременността си, са безотговорни.
Истина: Това е схващане на консервативно-религиозните среди.
Контрацепцията не винаги е 100% ефективна или достъпна за всички. Проучвания проказват, че близо две трети от хората, потърсили възможност за аборт, са използвали контрацептивни средства по време на зачеването. Често партньорите на жените безотговорно отказват да използват презервативи и им оставят целия риск от нежелана бременност. Затова към жените, които са направили този избор трябва да се подхожда с разбиране, а не с осъждане.
6. Мит: Защитниците на правото на жените да избират, насърчават аборта.
Истина: Ние ги подкрепяме в избора – да прекратят или продължат бременността.
Хората, които защитават репродуктивните права на жените, подкрепят както правото им на решение да прекратят бременността, така и избора им да я продължат и да станат майки. Това е хуманното и отговорно поведение.
7. Мит: Сексуалното възпитание насърчава по-ранен секс и повече аборти.
Истина: То е най-ефективната превенция срещу нежелана бременност.
Според Световната здравна организация доброто здравно и сексуално образование в училище, включващо информация за начините на предпазване от нежелана бременност, насърчава младите хора да се грижат за здравето си и да практикуват безопасен секс.
8. Мит: Подкрепящите забраната на абортите защитават правото на живот.
Истина: Ако подкрепяш забраната на абортите, подлагаш на риск живота на хиляди жени.
Така наречените защитници на „правото на живот“ искат забрана на абортите у нас. Те не се застъпват за живота на родените български деца, въпреки че детската смъртност у нас е два пъти по-висока от останалите европейски страни. Логиката на тези хора е напълно погрешна. Забраната на абортите ще застраши живота и здравето на хиляди жени. Според Световната здравна организация близо 70 000 жени умират всяка година в следствие на усложнения след нелегален аборт.
9. Мит: Веднъж забременяла, си длъжна да износиш и родиш дете.
Истина: Ти имаш право на избор за собственото си тяло, живот и съдба.
Принудителното задължаване да износиш и родиш бебе се определя от Европейския съд по правата на човека като жестоко, безчовечно и унижаващо отношение.
10. Мит: След аборт по желание жените страдат от психични проблеми.
Истина: Няма сериозно научно доказателство за това.
Терминът „следабортен синдром“ не съществува в сериозните медицински и научни изследвания. Той е въведен от защитниците на забраната на аборта. Емоциите, които жената изпитва след аборт не прерастват в писихически заболявания или трайни състояния. Нещо повече, доказано е, че не се задълбочават и съжалението и чувството на вина. Според 3-годишно научно проучване в САЩ с близо 1000 жени, 95% от тях не съжаляват за избора си да направят аборт.
Снимка: //www.artsy.net/article/artsy-editorial-rise-handmaid-habit-visual-icon