МВР все още не води статистика на сигналите и случаите на домашно насилие, въпреки промените в Наказателния кодекс от миналата година, когато бе записано определение какво е „домашно насилие“. „Домашното насилие не представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и в автоматизираните фондове на МВР не се събира статистическа информация за случаи на домашно насилие.“ Това заявява вътрешният министър Младен Маринов в отговор на въпрос на депутат от БСП дали има увеличение на сигналите за домашно насилие след въвеждането на извънредните мерки на 13 март в борбата с коронавируса. Данните както в България, така и редица държави по света, сочат, че в условията на изолация и принудителна карантина, случаите на домашно насилие бележат ръст.

Моинистърът на вътрешните работи посочва, че коректна информация за броя на молбите за образуване на дела по Закона за защита от домашно насилие, следва да бъде изискана и предоставена от съдилищата в Република България. А също така споменава и неправителствени организации, които помагат на пострадали. Тоест не МВР може да отговори на подобен въпрос. Освен това припомня, че в България няма единна и автоматизирана система, която да събира и обработва данни за жертви на домашно насилие. Формално домашното насилие не е обособено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

През 2019 г. обаче в Кодекса бе нанесена поправка и бе добавено обяснение за домашното насилие. То гласи: „Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“

Промените в Наказателния кодекс бяха гласувани като „отговор“ на отказа на България да ратифицира т.нар. Истанбулска конвенция. Това се случи заради отпор от „патриотите“ и БСП срещу документа на Съвета на Европа срещу насилието над жени и деца. ГЕРБ „излезе от ситуацията“, в опит да отговори на „обществетите очаквания“, като прати конвенцията, подкрепена от Европейския парламент, Европейската комисия и повечето страни членки на ЕС и на Съвета на Европа, в Конституционния съд. Той на свой ред обяви конвенцията за противоречаща на основния закон.  

От отговора на министър Младен Маринов става известно и това, че през ноември 2019 г. Главна дирекция „Национална полиция“ е подписала договор за изпълнение на проект „Подобряване ефикасността на полицейската дейност в областта на домашното насилие и насилие, основано на полов признак“ по Норвежкия финансов механизъм 2019-2020 г. на стойност 620 000 евро. Една от основните дейности по проекта е създаване на автоматизирана информационна система за противодействие и превенция на престъпления, основани на полов признак и домашно насилие. Министърът обаче не посочва от кога ще започне да работи и какъв е напредъкът по проекта.

Междувременно, на 8 април, Министерският съвет прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г. Програмата е разработена от четири министерства – на вътрешните работи, на правосъдието, на труда и социалната политика и на финансите. В документа са посочени дейностите, които следва да се реализират през тази година, отговорните органи, източници на финансиране, сроковете за изпълнение на тези дейности, както и очакваните резултати. Предложени са законодателни, институционални и организационни мерки, мерки за превенция, за обучение и квалификация, за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, както и мерки за контрол и оценка.

Съгласно Закона за защита от домашното насилие, средствата за финансиране изпълнението на задълженията по приеманата всяка година Национална програма следва да се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в програмата.

Програмата беше приета със закъснение, заради създалата се извънредна ситуация с разпространението на COVID-19. Това постави пред редица затруднения функционирането на някои основни социални услуги като кризисните центрове и Горешата линия за пострадали от насилие, управлявана от Фондация „Асоциация Анимус“, чието работно време беше намалено поради липсата на финансиране.

Източник: ClubZ.bg

Снимка: Pexels