Хасково, Димитровград и Свиленград: Как Спешният фонд помогна на 22 жени, жертви на насилие и техните деца

  •  декември 12, 2020

Eдна от организациите, която получи експресна финансова помощ в рамките на Спешния фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19, бе Фондация Х и Д Джендър Перспективи, Димитровград. Инициативата бе организирана от Български фонд за жените в края на май в партньорство с Български дарителски форум и Фондация BCause.

За малко повече от месец Спешният фонд успя да набере 73 192 лв. с помощта на корпоративни и индивидуални дарения. Това се случи благодарение на корпоративните дарители – компаниите Biersdorf/ NIVEAEasy PayExperian БългарияMelonProgress и Фондация „Лъчезар Цоцорков“, както и на стотици индивидуални дарители, на които благодарим от сърце!

Средствата бяха спешно насочени към кризисните и консултативни центрове в цялата страна, които работят на първа линия и предоставят закрила и помощ на жените, жертви на насилие и техните деца. Те достигнаха до 14 организации, като бяха разпределени спрямо предварително посочените от тях спешни нужди.

Ето какво ни разказаха от Фондация Х и Д Джендър Перспективи за работата им през летните месеци в подкрепа на пострадали от домашно насилие в условията на COVID пандемия с помощта на финансирането, предоставено от Спешния фонд. Организацията работи и подпомага жертвите на насилие в Хасково, Димитровград и Свиленград, където управлява Кризисен център и три консултативни центъра в съответните градове.

„Благодарение на Спешния фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19 стана възможно покриването на някои основни нужди на нашата организацията и клиентите, с които работим. Дарените към нашата организация средства бяха изразходвани за следните дейности и пера:

  • Закупихме и разпределихме 25 бр. хранителни пакета, съдържащи продукти от първа необходимост, които предоставихме на най-нуждаещите се възрастни и деца, пострадали от домашно насилие и клиенти на организацията. Раздадохме и 10 бр. ваучери за храна, предоставени от компания дарител в Спешния фонд, чрез които клиентите ни си набавиха продукти от първа необходимост. По този начин най-уязвимите и нуждаещите се жени успяха да оцелеят в тези трудни месеци и децата им да не гладуват;
  • Осъществихме 20 бр. психологически консултации за някои от най-спешните ни случаи. 14 жени получиха психологически услуги – т.нар. кризисна интервенция, така че да се почувстват овластени и информирани, за да предприемат действия за защитата си от извършителите на домашно насилие и трайно прекратяване на насилието, което се извършва върху тях;
  • Наши експерти предоставиха 15 бр. юридически консултации, които включваха информиране, съветване и подготвяне на документи за съда при необходимост от защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Когато бе необходимо, изготвяхме молби за издаване на ограничителни заповеди. За периода на финансирането бяха издадени 5 ограничителни заповеди от съдилищата в района за клиентки, с които работим;
  • Закупихме необходимото количество дезинфекциращи и предпазни материали – маски за лице (еднократни и многократни), шлемове, ръкавици, дезинфектанти за повърхности с вирусоцидно, биоцидно и бактероцидно действие за дезинфекция;
  • Поръчахме и монтирахме 3 бр. предпазни стъкла за работните пространства, където се осъществяват консултациите. Подобни прегради бяха поставени във всеки от трите ни консултативни центъра, за да се осигури безопасна работа в условията на COVID-19;
  • Закупихме 3 бр. модерни мобилни телефони (среден клас) – по един за трите ни консултативни центъра. Те ни помагат да осъществяваме онлайн консултациите, особено в периодите, в които бяха въведени строги ограничителни мерки и посещенията на място не бяха възможни. Дистанционните консултации са предпочитани от нашите клиенти, които биха искали само да се информират или живеят в по-отдалечени населени места;
  • Поемане на наема за 4 месеца на консултативния център в Хасково. Това беше крайно необходимо, за да продължим да предоставяме услугите в подкрепа на пострадалите от насилие и техните близки.

„Колегите ни, които работят на първа линия с пострадалите съобщават, че ситуацията е изключително тревожна. Общото впечатление е за все по-увеличаващ се риск от заразяване с COVID-19, както и все по-висока бедност и невъзможност за самостоятелно справяне на пострадалите от домашно насилие жени, клиенти на организацията. Пострадалите съобщават също за труден достъп до лекарска помощ, поради неплатени осигуровки на повечето от жените, невъзможност за закупуване на лекарства поради бедност, ограничен достъп до социални услуги.

Корона-вирус епидемията доведе до наслагването на няколко много сериозни кризисни фактора, които са взаимно обусловени – едновременно усложняване на здравната обстановка и задълбочаване на икономическата криза. Това доведе до сериозно увеличение на броя на пострадалите от домашно насилие, които търсят услугите на консултативните центрове и на кризисния център, които управляваме. Нашите данни до момента показват, че в предишните години сме работили средно с около 140 – 160 клиенти на година в трите ни центъра. Сега по груби данни, увеличението след март 2020 г. е с около 30%. Нараства и броят на онлайн консултациите на пострадали със специалисти от организацията“.

От фондацията ни разказват и една истинска история от тяхната практика в последните месеци. Имената на участниците в нея са променени от съображения за сигурност.

София и две от децата ѝ бяха настанени в Кризисния ни център в началото на 2020 г. Жената сподели, че в продължение на 6 години е била жертва на системен тормоз от страна на съжителя ѝ – физическо и психическо насилие. Партньорът й я е заплашвал да не споделя за това, защото, „ако чуе само една дума, ако сподели с някого, ще я нареже с бръснарско ножче“. Белезите по лицето на София доказват, че насилникът ѝ не просто се шегува, а има реални намерения да я нарани и го е правил неведнъж. Многократно е поставял живота ѝ в риск от фатален край. Заплашвал е и майка ѝ, затова жената не можеше да разчита на помощ и убежище в нейния дом.

София се нуждаеше от защитена и сигурна среда за преодоляване последствията от претърпяното насилие. Екипът на Кризисния център се зае да окаже цялостна психо-социална подкрепа за стабилизиране на емоционалното състояние на майката и на двете деца, които бяха ставали многократно свидетели на насилието. Първоначалният шок и стрес след настаняването в центъра беше преодолян с помощта на специалистите с много търпение и упорита работа и грижи.

През лятото на 2020 г. срокът на престой на София и децата й в услугата изтичаше и следваше тя да я напусне. За съжаление заради започналата пандемия, не успяхме да работим напълно пълноценно с жената за подготовката й за напускане на Кризисния център. Поради обявените от правителството мерки, не успяхме да помогнем за записването на двете деца в детска градина, а майката нямаше възможността да започне работа и да се подготви за самостоятелен живот. Освен това на сърцето ѝ тежеше мъката по най-малката ѝ трета дъщеря, която веднага след раждането си е била настанена за отглеждане в приемно семейство, заради насилието, което са преживели майката и другите две деца.

След множество телефонни разговори, подготвени от нас писма, становища, доклади, комуникация с институциите и неимоверно много положени усилия, ние от Кризисния център, в сътрудничество с Дирекция Социално подпомагане, успяхме да върнем най-малката дъщеря на София при нея. След цяла година болезнена раздяла, майката и трите й деца се събраха отново заедно, макар и в Кризисния център. Но там поне се чувстваха в безопасност и можеха да разчитат на нашата постоянна помощ. Екипът на фондацията успя да удължи престоя им в центъра, за да имаме още време да подкрепим едно семейство, което мечтаеше да намери път за живот без насилие, към търсене на своето щастие.

В момента, с общите усилия на всички, децата, както и майката, се чувстват спокойни, защитени и морално подкрепени. Преди налагането на второто затваряне, двете по-големи деца тръгнаха на детска градина, а най-малкото предстои да бъде записано на ясла. Стартирахме и процеса за търсене на подходяща работа за майката. Сега вярваме и се надяваме, че съвсем скоро те ще съумяват самостоятелно да се справят с живота и битието си. Един нов и непознат живот, без насилие!

„Ето това е една от житейските истории, за чието по-благоприятно развитие ние от Кризисния център сме допринесли и сме спомогнали за поддържането на пламъчето на добротата, което трепти във всеки от нас“, коментира Петя Петкова, управител на фондацията.

„Работата с уязвими групи не е никак лесна, нито пък престижна. Много често ни се е искало да се откажем, в много трудни моменти за организацията и за нас самите. Докосвали сме се лично до много тежки съдби и истории, свързани с домашното насилие във всичките му форми и проявления. Но успехите, които постигаме, макар и не винаги толкова големи, колкото ни се иска, подкрепата, която даваме на хората – много често единственият им шанс за оцеляване в ситуации на насилие, всичко това ни мотивира да не се отказваме и да продължаваме напред.

В същината на нашата кауза стои съпричастността, алтруизмът и неугасващата вяра в смисъла на човешката доброта. Да помагаш на нуждаещи се, които нямат друг избор и възможност за справяне, не е работа, това е кауза! Кауза, която винаги ще ни кара да гледаме напред, с надежда за бъдещето, с вяра, че ще дойдат и по добри времена. Вяра, че всеки заслужава да бъде подкрепен, когато е в тежка житейска ситуация. Вяра, че никой не трябва да живее в насилие и нито едно дете не бива да страда!

Благодарим от името на хората, получили помощ чрез даренията, набрани от Български фонд за жените и Спешния фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19! Смятаме, че такъв тип помощ е много важна в условията на пандемия и недоимък. Също така мислим, че да си дарител с кауза като тази е велико дело. Благодарим ви от сърце!

„Благословен е този който дава, повече от този, който получава!“

Снимка: File photos

Copyright © 2009-2019 Български фонд за жените. All Rights Reserved.