Как Фондация Анимус и Спешният фонд за борба с домашното насилие помогнаха в условията на пандемията

  •  януари 8, 2021

Фондация “Асоциация Анимус” работи в подкрепа на хора, преживели насилие от 1994 година. От 2001 г. притежава статут на организация с обществено полезна цел. Мисията на организацията е здравословно общуване между хората и равнопоставеност на половете в българското общество.

Фондацията е една от организациите, която получи експресна финансова помощ в рамките на Спешния фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19. Инициативата бе организирана от Български фонд за жените в края на май в партньорство с Български дарителски форум и Фондация BCause.

За малко повече от месец Спешният фонд успя да набере 73 192 лв. с помощта на корпоративни и индивидуални дарения. Това се случи благодарение на корпоративните дарители – компаниите Biersdorf/ NIVEAEasy PayExperian БългарияMelonProgress и Фондация „Лъчезар Цоцорков“, както и на стотици индивидуални дарители, на които благодарим от сърце!

Средствата бяха спешно насочени към кризисните и консултативни центрове в цялата страна, които работят на първа линия и предоставят закрила и помощ на жените, жертви на насилие и техните деца. Те достигнаха до 14 организации, като бяха разпределени спрямо предварително посочените от тях спешни нужди.

Кризисен център „Св. Петка“ и „Детски център за застъпничество и подкрепа Зона ЗаКрила“, управлявани от Фондация „Асоциация Анимус“ в София бяха подпомогнати със средства, набрани от Спешния фонд. Към момента и двете услуги работят при пълен капацитет. С дарената финансова помощ беше предоставено индивидуално представителство за клиентите на Кризисния център и на Детския център – общо на 24 клиенти. Отделно от това, бяха подкрепени жени, пострадали от домашно насилие, намиращи се в затруднени ситуации, като им бяха предоставени средства за покриване на техните и на децата им нужди от първостепенна важност. 

Ето какво коментираха експертите от организацията за новите трудности, които са срещнали в работата си: „Масовата епидемия от COVID-19 и наложените стриктни мерки за осигуряване на физическото здраве на семействата, означаваше децата и родителите им да си останат вкъщи. Кризисната ситуация и социалната изолация насочи вниманието ни като специалисти към отчитане на рисковите фактори в семейните системи. Нараснаха случаите на домашно насилие, но отделно от това колегите отчитат трудности в адаптирането към алтернативните (онлайн) форми на предоставяне на социални услуги. От друга страна се наблюдават обостряния на някои от симптомите, налични при травматизъм – следствие от преживяно насилие в семейството. Сред тях са: нарушения на съня, липса на апетит, чести преживявания за несправяне, липса на перспективи за бъдещето, симптоми на пост травматично стресово разстройство.  

Децата бяха също силно засегнати от карантината и от несигурността и тревожността на своите родители. Наблюдава се повишаване на сигналите за домашно насилие и ескалация на насилието. Това важи в най-голяма степен за случаите на деца в ситуация или риск от насилие.

В екипа отчетохме следните притеснения относно допълнителните рискови фактори, повишаващи опасността от насилие спрямо деца по време на криза:

•            Децата не ходят на училище и губят част от своите социални контакти и училището като институция, носеща усещане за рамка и сигурност;

•            Родители са в риск от или са загубили своята работа и доходи;

•            Стесняването на границите и невъзможността членовете на семейството да се избегнат в проблемни ситуации или да се усамотят, увеличи възможността за конфликт и агресивност помежду им;

•            За разлика от възрастните, децата имат по-голяма нужда от движение, за да разтоварят натрупаната енергия;

•            Възпрепятствана бе възможността за подкрепа „лице в лице“ от служби и центрове;

•            Намалена бе способността за наблюдение на семейства, в които има родители със зависимост или са в риск от насилие.

Освен кризисната интервенция, правната, психологическа и социална помощ, която получиха 24 клиентки на центъра, бе предоставена и хуманитарна помощ под формата на средства за набавяне на дрехи и ваучери за храна. По този начин бе предоставена възможност на жени в затруднено положение да получат достъп до дрехи от първа необходимост и да осигурят за себе си и своите деца подобаваща празнична вечеря. Заплатена беше и таксата за детска градина и допълнителните извънучебни занятия на дете на клиентка, за да няма риск от отпадане от образователната система.

Отделени бяха и средства за изследвания за COVID-19, за да се установи актуалното здравно състояние на настанените в Кризисния център. Тестовете са помогнали за спадане на напрежението между клиентите, които не са били напълно сигурни за здравния си статус, както и е дал достъп до спешна помощ на пациентка, за която е бил изискан предварително направен тест. Също са били закупени материали за дезинфекция, предпазни средства и хигиена, за да се осигури безопасна среда на пребиваване на потребителите на услугите в ситуация, в която предвидените бюджети са били крайно недостатъчни.

От Фондация Анимус ни разказват и историята на една настанена при тях жена, която ще наречем с промененото име София.

През ноември в кризисния център „Света Петка” на фондация „Асоциация Анимус” , постъпи обаждане от  организация, работеща с жени, жертви на насилие и трафик ”Kobranet” от град Лайпциг, Германия. Разговаряно бе със социална работничка, която споделя за настанена при тях клиентка с българско гражданство – София.

В началото на октомври, полицейски патрул открил жената, която била в безпомощно състояние. Била е настанена в приют в Лайпциг. София не знае немски и е консултирана от „Анимус“ в телефонен разговор, от който става ясно, че тя е жертва на трафик. Била е  насилвана продължително време да предлага сексуални услуги, а при отказ от нейна страна – ставала жертва на системни побои. София е въвлечена в сексуална експлоатация от своя партньор, към когото изпитвала силни чувства. Жената споделя, че с времето, той започнал да се държи все по-лошо с нея и да упражнява все по-тежко физическо насилие. При последния акт на насилие, той й е счупил крака на няколко места; избил й е няколко зъба, нанесъл й е силни ритници в областта на бъбреците. В хода на разговора става ясно, че София желае да се прибере в България и моли да й бъде оказано необходимото съдействие. Клиентката пристигна  в страната и е настанена в Кризисен център „Света Петка”. Проведени са редица кризисни интервенции.

Жената  разказва, че е родена в малък град и е израснала в дом за деца. Споделя, че не познава родителите й и те са я „изоставили”. За нея се е грижила баба й, но тя нямала финансови средства и я оставила в дом за деца, лишени от родителски грижи. София остава в дома до навършване на пълнолетие. На 18-годишна възраст се запознала с мъж, който бил 16 години по-възрастен от нея. Той й предложил да заминат за Германия, където тя да работи като хигиенистка. Веднага след пристигането им той я накарал да извършва сексуални услуги и вземал всичките й пари. Жената се превръща в жертва на трафик с цел сексуална експлоатация и живее принудително в подобно робство няколко години.

Това, с което Фондация „Асоциация Анимус“ помага на жената е финансова помощ за прибиране в България, медицински изследвания, хуманитарна помощ – лекарства, дрехи, вещи от първа необходимост. Оказана й е юридическа помощ, информирана е за правата си и е подкрепена как може да заведе дело срещу трафиканта; подкрепена е да формира умения да се грижи за себе си.

Когато разказват за своята работа, специалистите от Фондация „Асоциация Анимус“ казват, че за тях е достатъчно хората да знаят, че има място, където могат да получат разбиране, подкрепа и закрила и това са техните два центъра – за жени и за деца жертви на насилие.

А на корпоративните и индивидуалните дарители казват: „Бихме искали да изразим нашата и тази на нашите клиенти, благодарност за споделеното и да ги уверим, че техният жест не е бил напразен!“

Снимка: Live Action

Copyright © 2009-2019 Български фонд за жените. All Rights Reserved.