Днес, по повод Световният ден на Земята, споделяме статия от екологичното движение Global Citizen, която коментира пресечните точки между климатичните промени и съществуващите неравенства в обществата навсякъде по света.

Изменението на климата е глобален феномен, който ще засегне всички страни, но неговите ефекти изострят неравенството между половете. Затоплянето, засушаването, повишаването на морското равнище и екстремните бури засягат непропорционално жените. Това е така, защото най-често жените живеят в по-голяма бедност, отколкото мъжете. Те имат и по-малък достъп до основни човешки права, като възможността да се движат свободно, да придобиват земя и са изправени пред системно насилие, което ескалира по време на нестабилност и кризи.

Тези фактори  означават, че тъй като изменението на климата се засилва, жените ще бъдат най-потърпевшите. Всъщност, Парижкото споразумение за климата от 2015 г. (по което България е страна – бел.ред.) включва специфични разпоредби, които гарантират, че жените имат  достъп до подкрепа за справяне с опасностите, породени от промяната в климата.

„Международната комисия по изменението на климата (IPCC) установи, че неравенствата между половете допълнително се засилват от свързаните с климата опасности и водят до по-голямо натоварване на жените, крият професионални рискове на закрито и на открито, причиняват психологически и емоционален стрес и по-висока смъртност в сравнение с мъжете,” каза Верона Колантес, междуправителствен специалист от ООН Жени, пред Global Citizen.

„Неравенството между половете затруднява капацитета и потенциала на жените да бъдат активни участници в действията за справяне с климатичните промени. Достъпът до и контролът върху ресурси, достъпът до образование и информация, и достъпът до процесите на вземане на решения – определят какво могат и какво не могат да правят жените и мъжете в определен контекст за изменението на климата“, допълва тя.

Бъдещата среда е плашеща, но не всичко е негативно. Жените показват забележителната си сила по целия свят. Те ръководят движения за климатични действия, използват екологично чисти източници на енергия и изграждат алтернативни модели на общност, които се фокусират върху устойчивостта и сътрудничеството.

Ако желаете да се включите на местно ниво, кандидатствайте за участие в новата Програма за равенство и климатична справедливост на Български фонд за жените. Вижте как ТУК

„Наистина е важно да се подчертае, че жените не са просто безпомощни жертви, що се отнася до изменението на климата“, каза Майеша Алам, експертка по климата, правата на жените и конфликтите от университета Йейл, пред Global Citizen. „Тяхното участие и лидерство могат да имат трансформиращи ефекти в техните страни и общности.“

Връзката с домакинството

Ураганът „Мария“ удари Пуерто Рико през 2017 г., превръщайки се в най-опасната буря в съвременната история на САЩ. Близо 3000 души загинаха, а десетки хиляди хора от целия остров бяха разселени. След бурята жените бяха най-засегнати, установи доклад на Oxfam.

„В селските общности по света жените и момичетата в повечето случаи се заемат с осигуряването на храна, вода и битови енергийни ресурси“, казва Алам. „Тъй като се наблюдават все по-продължителни засушавания и горски пожари, жените трябва да изминат все по-големи разстояния и да отделят повече време за придобиването на тези ресурси.“

Изменението на климата затруднява управлението на домакинските задължения като готвене, почистване, събиране на храна и грижи за децата. Това се усеща особено в отдалечените селски общности. Природните бедствия и проникването на солена вода от повишаването на морското равнище в сладководните басейни, могат да понижат качеството на питейната вода. Например, жените в някои части на Индия и Бангладеш са изправени пред здравни последици и виждат как икономическите им перспективи намаляват, след като реките стават по-солени.

Когато сушата и екстремните температури пресушават източниците на вода, жените трябва да пътуват на по-големи разстояния, за да донесат вода за готвене, почистване и поддържане на фамилните стопанства. В резултат на това, те имат по-малко време да търсят други източници на доход, което им пречи да бъдат икономически независими.

Стефани Бюхлер от университета в Аризона, изследва пресечната точка между недостига на вода и правата на жените по границата между САЩ и Мексико. Тя установява, че с намаляването на наличностите на вода, намалява и способността на жените да инвестират в кариерата си.

С по-малко вода, жените, които разчитат на стопанствата в общността и фермерските пазари, са възпряни да обработват и създават своя продукция. Освен това, сметките за вода и енергия се увеличават. Източниците на чиста питейна вода изчезват. Например в Сенегал, жените трябва да изминат по-далечни разстояния, за да си набавят вода за ежедневна употреба, което ограничава способността им да бъдат независими фермерки.

Жените представляват около 43% от световната работна сила в селското стопанство, но са изправени пред безброй бариери, за да постигнат икономическа независимост.

Всъщност на жените им е отказано правото на собственост в половината страни по света. Често им е забранено да взимат заеми за тор и инструменти, което им пречи да ръководят успешно своите стопанства. Те също имат проблеми с достъпа до пазари, където да могат да продадат продукцията си.

С влошаването на качеството на почвата, водата става все по-оскъдна. Така жените разполагат с по-малко условия, а с това намаляват и шансовете им да намерят необходимия кредит и финансиране, за да продължат да са силни в променящите се условия. А когато няма възможност за закупуване на нов имот, много жени фермери ще останат с непрекъснато намаляващи ресурси на съществуващата си земя.

„По-голямата част от жените нямат право на собственост върху земите, които обработват, така че техните възможности за обезщетение или компенсация са ограничени при природни катаклизми и изменението на климата се отразява изключително неблагоприятно на селскостопанската им продукция и доходи“, каза Алам. „Най-общо казано, дребните фермери нямат застраховка, така че те трябва да търсят алтернативни дейности, генериращи доход, които обаче ги правят уязвими за експлоатация”.

Липса на сигурност

Насилието и експлоатацията, основани на пола, се увеличават, когато ресурсите намаляват, земята става все по-непригодна за живот и климатичните промени се увеличават, според Международния съюз за опазване на природата (IUCN).

„Изменението на климата оказва влияние върху наличността на ресурси“, коментира Колантес. „Ресурсите намаляват, заради засушаванията, наводненията и повишаването на морското равнище.“

Тези екологични фактори улесняват разрастването на организации, които се занимават с трафик на хора и екстремна експлоатация на труда. Жените и маргинализираните групи са най-уязвими от тези нарушения на правата на човека. Например, в североизточна Нигерия, терористичната група „Боко Харам“ е насочена към населението, особено към жените, което е било изселено от своята земя, заради сушата.

„Насилието срещу жени често се използва като начин за засилване на дисбаланса между половете и поддържане на контрола върху ограничените ресурси в подобни ситуации“, обясни Колантес.

Повишаването на температурата на океанската вода и подкисляването, водят до намаляване на рибните популации. Жените, които зависят от рибата си за препитание, много често са принудени да продават секс за храна, съобщава IUCN.

„Сексът за риба е форма на насилие, основано на пола – жените търгуват секс за достъп до риба, достъп до пазари, достъп до поминък“, каза Кейт Оурен, старши мениджър на програмата за половете в IUCN. „Именно преговорите за власт и договарянето на достъпа до природни ресурси в неравностойни структури правят насилието, основано на пола, инструмент.“

Принудителното напускане на родното място, свързано с климата, също нараства в световен мащаб и по-голямата част от климатичните бежанци са жени, показват данните на ООН. Това е така, защото жените са свикнали в по-голяма степен да живеят в бедност и имат по-малко ресурси за възстановяване след това.

„Днес има повече разселени хора от всякога в историята и вече наблюдаваме значително нарастване на преселването, предизвикано от изменението на климата, както вътре, така и извън границите на държавите“, допълва Алам. Когато момичетата и жените са разселени, те често не могат да продължат образованието си и да търсят икономически възможности. Девойките бежанки е наполовина по-малко вероятно да продължат училище, отколкото момчетата бежанци. Жените и момичетата също са изправени пред по-високи нива на детски бракове, домашно насилие, сексуално насилие и трафик на хора поради изменението на климата.

Например в Малави промените в климата могат да създадат предпоставка за 1,5 милиона момичета-булки през следващите години. В Австралия домашните злоупотреби нарастват след пожари, които са станали по-интензивни и по-дълготрайни през последните години.

„Тъй като изменението на климата оказва икономически натиск върху семействата и води до загуба на земя, поминък и домове, като по този начин поставя под огромен риск общата сигурност и стабилност, рискът от детски бракове се увеличава“, каза Алам. „Омъжването на дъщери в ранна възраст става механизъм за справяне с породените проблеми.“

В Cox’s Bazar, Бангладеш, стотици хиляди бежанци от Рохинджа са принудени да останат в лагери за разселване, където често нямат достъп до основни ресурси. Изменението на климата влошава и удължава разселването на бежанците, избягали от геноцида в Мианмар. Много от лагерите в Cox’s Bazar са опасни за жените, а случаите на детски бракове, трафик на хора и сексуално насилие нарастват. „Ситуацията е такава, че в тези лагери има бежанци, живеещи в изключително тежки условия, в крайбрежна зона, която е много податлива на природни бедствия, наводнения и ерозия на почвата“, каза тя. Ако наводнения, свлачища или други природни бедствия засегнат лагерите, живеещите там бежанци ще бъдат допълнително разселени и допълнително уязвени.

Изменението на климата може също да увеличи вероятността от въоръжени конфликти и да изостри съществуващите военни конфликти – две възможности, които застрашават здравето на жените, правата и общото качество на живот.

Разселването също застрашава здравето на жените по редица специфични за пола начини. Например, когато бременните жени са разселени, е по-малко вероятно те да получат адекватни грижи преди и след раждането, което може да се отрази негативно на тяхното здраве, както и на здравето на техните бебета, коментира Алам. „Без достъп до болници, медицински сестри, здравни центрове в общността, раждането в безопасни и хигиенни условия, става все по-трудно“, допълва тя. Повече от половината от жените, които умират по време на раждане, са в страни, дестабилизирани от конфликт, където системите на здравеопазване са силно засегнати. Бременните жени, също са изложени на повишен риск от инфекциозни заболявания като холера, които се разпространяват в бежанските лагери.

Изменението на климата заплашва здравето на жените още повече по време на конфликт, коментират от Националния институт по здравеопазване на САЩ. Несигурността на достъпа до храна и вода пречи на бременните жени да получават нужните им хранителни вещества. Покачването на температурите излага жените, които трябва да пътуват, за да набавят вода и ресурси за готвене и отопление на допълнителни здравословни проблеми, повишен риск от сексуално насилие. Натискът, който променящите се условия на околната среда оказват върху семейните бюджети, също затруднява жените да търсят медицинско лечение.

Лъч надежда

Активисти като Грета Тунберг и Ванеса Накате помогнаха да се стимулира глобално екологично движение. Световни лидери като Кристиана Фигерес оглавиха Парижкото споразумение за климата. А жените в страни като Кения и Индия, трансформират своите общности, като въвеждат нови устойчиви практики.

Въпреки че изменението на климата може да окаже несправедливо въздействие върху жените, то също ги провокира да изискват своето място във вземането на решения и управлението в момент на силна несигурност. Те вече са готови да пренапишат правилата на обществото, когато сегашните системи на власт и икономика вече не изглеждат разумни.

„Вече знаем, че изменението на климата ще изостри съществуващата нестабилност, неравенства и ще извади на показ слабите ни места“, каза Оурен. „Това е един изключително сериозен и спешен призив за действие, който е необходимо да фокусира вниманието върху изменението на климата като проблем на правата на човека.“

Жените в най- различни ситуации започват да надигат глас, за да преодолеят тези предизвикателства. Например Шарло Магаи помага на жените в Кения да заменят мръсните и вредни готварски печки с екологично чисти алтернативи. Това подобрява здравето в общността, а също така намалява емисиите на парникови газове.

Инициативата Соларна Сестра (Solar Sister), ръководена от жени в Африка, помага на общностите да изграждат малки соларни паркове, за да станат енергийно независими. Тези фотоволтаични мрежи намаляват замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове. Колежът „Беърфут“ обучава жените как да станат „слънчеви инженери“, така че да могат сами да инсталират и поддържат чисти източници на енергия в своите общности.

Жени учени от Африка също започват все по-често да предоставят адекватни знания от техния опит, за местните условия и за развитие на селското стопанство в лабораториите и изследователските отдели, като така допринасят за премахване на неравенствата между половете в тези научни институции. Алам коментира, че в миналото жените са били изключвани от вътрешни, регионални и международни преговори относно изменението на климата, биологичното разнообразие и използването на ресурси, но това започва да се променя.

Когато обществата имат по-високи нива на неравенство между половете, тогава обезлесяването, замърсяването на въздуха и загубата на ресурси влошават допълнително ситуацията, установява ООН. С получаването на по-голямо представителство в органите за вземане на решения, жените започват да подпомагат страните си за разработването на планове за действие, свързани с пола, които комбинират действията по климата и усилията за подобряване на равенството между половете.

„Всяка държава, която вече е изправена пред неблагоприятните въздействия на изменението на климата или иска да мисли за това как да смекчи рисковете или да подобри адаптацията, може да разработи политики и рамки за справяне с негативните въздействия на климата и да интегрира равенството между половете във всички свои подходи“, допълва Алам.

Колантес пък обръща специално внимание на политиките, коментирайки, че през последните години правителствата и организациите са отделяли повече внимание на въздействието на изменението на климата върху пола. „Всеки път, когато имаме конференции, темата за климатичните промени и влиянието им върху половите неравенства, се появява. Дори през изминалата среща на Г7 тези въпроси бяха специално обсъдени“, допълва тя.

Международните фондове за финансиране като Зеления климатичен фонд вече изискват заявленията за безвъзмездни средства, да уточняват в предложенията си как жените ще бъдат включени в съответната програма, а групи като Международния фонд за развитие на селското стопанство дават приоритет на жените фермерки, засегнати от изменението на климата.

И все пак Колантес каза, че има разлика между видимостта на проблема и прилагането на дългосрочни решения, ориентирани към общността. „Не мисля, че основният проблем е липсата на политики. Но какво правим, когато казваме, че имаме програми, насочени към проблемите на пола? Просто предлагаме еднократно обучение на жени и това е? Това не е достатъчно.“

„Трябва да има проследяване и мониторинг на специфичните компоненти на програмите, основани на пола, за да се постигне реална промяна за жените и момичетата за поколения напред, да се промени техният живот и да се направи значима промяна за постигане на равенство между половете“, обобщава тя.

Източник на статията: Global Citizen

Снимка: Markus Spiske for Unsplash