Борбата на една малка гражданска организация за отмяна на запрещението, или “гражданската смърт”, която засяга над 7000 българи.  

Ели Маринова на 27 г. споделя с охота колко я бива в работата в градината – и как “строява” останалите работещи там, когато я посочат за отговорник. Спестява за квартира, където планира да се премести наесен. Любимото ѝ занимание е да кара колело, понякога доста смело –  разказва ми за всичките си премеждия по пътищата на Добрич с плам в очите и дяволита усмивка. После споделя и някои от десетките снимки от телефона си, които улавят живота в защитеното ѝ жилище в Добрич с непосредственост, която трудно би оставила някого безразличен.  

Ели обаче надали би напуснала пределите на Дома за деца и младежи в с. Крушари и поела по собствен път без намесата на Мария Методиева, изпълнителен директор на Фондация “Николай Чудотворец”, и останалите членове на екипа, които вече 25 години се застъпват за гражданите, определени – невинаги с убедително медицинско основание – като “умствено изостанали” или психично болни и поставени под запрещение.  

“Ако човек не е срещал това понятие, трудно може дори да си представи какво е “запрещение”. А именно – форма на гражданска смърт, която не съществува никъде другаде в Европа”, категорична е Мария. Въз основа на архаичния Закон за семейството, приет през 40-те години на миналия век, “запретените” лица в България се считат за недееспособни да взимат решения и разполагат с имущество без настойник. На практика това ги поставя в постоянна зависимост – от семействата им, от институции за грижа или дори от професионални настойници, чиято дейност не е напълно регламентирана от държавата.  

Случаите на свалени запрещения в България са едва седем – шест от които се дължат на Фондацията. Мария споделя, че в началото никой от съмишлениците ѝ в гражданския сектор не е допускал, че подобни победи в съда изобщо са възможни. “Съдийката по първото дело дори не познаваше конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания [ратифицирана от българския парламент още през 2012]”. Отдава успехите на продължителната работа със засегнатите и – с нескрита горчивина – на стратегическия избор да насочат първоначалните си усилия към лица, чиито увреждания медицината определя като “гранични”. Тъй като болестта, засягаща ума (“олигофрения”) или психиката (шизофрения, психоза), е основание за поставяне под запрещение, екипът на Фондацията се вижда принуден да убеждава институциите, че е “излекувал” запретените, за които полага грижи. 

Макар и неглижирани, политиките за хора с увреждания засягат всички нас. Никой не е застрахован от попадане в някоя от медицинските категории под риск от запрещение – като деменция и болест на Алцхаймер, например. Според Мария е напълно нелогично човек да може  да се разпорежда с имуществото си посмъртно, чрез завещание, но не и да заяви каква подкрепа и грижа би искал да получи в случай на подобно заболяване. Затова една от основните дейности на Фондацията винаги е била търсенето и застъпничеството за алтернативни механизми, чрез които уязвимите лица да вземат споделени решения и намерят своето място в обществото. Много от тези мерки са подробно разписани в законопроект за хората с увреждания от 2020 г., който от Фондацията отчитат като голямо свое постижение, въпреки че приемането му се оказва невъзможно в условията на политическа нестабилност и целенасочено уронване на доверието в гражданските организации. Според Мария липсата на политическа воля в голяма степен отразява нагласите, че запрещението е в услуга на уязвимите лица, от една страна, и на обществото като цяло от друга, доколкото предотвратява антисоциални прояви и „опазва“ реда. 

Кампаниите, които дават видимост на самите хора с интелектуални затруднения – техните мечти, душевност, успехи – се радват на подкрепа въпреки „хибридната война“ срещу гражданския сектор и цялостната враждебност спрямо застъпниците за човешки права. Инициативата от 2020 г. „Родени готови“, в която младежи с интелектуални затруднения се обличат като професионалистите, които биха искали да бъдат в един по-приобщаващ свят, спомага за събиране на над 13 000 подписа в подкрепа отмяна на запрещението. Екипът на Фондацията непрекъснато включва деца и младежи в дейностите си именно с надеждата, че повече осведоменост и контакти биха разсеяли предразсъдъците към хората с интелектуални затруднения и променили средата постепенно.  

В „Чудната градина“ (социалното предприятие на Фондацията) техният потенциал далеч не е абстракция. Със скромните си наглед 4 дка. градината осигурява заетост и, нещо повече, общност на 20 младежи. Приходите се разпределят поравно – въпреки че не са големи те са първият и единствен личен доход за много от работещите там. Мария е категорична, че заетостта, макар и почасова и с много напътствия, може да направи някого пълноценен. „Работата е всичко: самочувствие, смисъл, приятелства“. А трудът в градината е съвсем осезаем за гражданите на Добрич, които често пазаруват там, и то не от съжаление, а защото търсят отново от „най-вкусните домати и красивите цветя“. Поради централното разположение на социалното предприятие е видно за всички, че младежите са неуморни и постигат резултати. А Мария допълва, че то е „нейно лично бягство“ към един миниатюрен космос, в който няма „нито един мързелив човек и никой не лъже“.  

Ели не само мечтае с размах – за собствено жилище, кръг от приятели и семейство – и взема решения с подкрепата на Мария, а съумява да се грижи и за околните със забележителна съпричастност. Именно Мария насърчава Ели да се включи във Феминисткия лагер (Feminist Boot Camp) на БФЖ през 2021 г., защото е убедена, че чувствителността към контекста и предизвикателствата на други жени може да направи всички ни по-добри застъпници за човешкото достойнство.  

По време на лагера се заражда идеята на Ели, с която кандидатства за финансиране по линия на вътрешния конкурс, обявен за участничките на Feminist Boot Camp. В резултат одобрената ѝ инициатива дава на всички 14 момичета и жени от Защитеното жилище в Добрич рядката възможност да се запознаят с правата си и да придобият увереност чрез дейности отвъд обичайната им среда – от спорт до посещения на театрални постановки. Именно този наглед обикновен досег с външния свят всъщност променя самовъзприятието на най-уязвимите, а оттам – и готовността им да оспорват предразсъдъци и градят социална промяна.  

Мария споделя с нас, че такива усилия никога не са излишни, защото „проблемите на жените са толкова много, че колкото по-широк е погледът на човек, толкова по-голям и сложен става светът“. Но, ако нещо ни обнадеждава, то е, че хора като Ели неуморно се стремят той да е място по-гостоприемно и признателно към дарбите и уменията, макар и необичайни, на всичките си обитатели.  

Още истории на организации, с които си партнираме можете да откриете в нашия Блог ТУК.