Далеч отвъд формалната равнопоставеност, феминизмът, както от Български фонд за жените го разбираме, цели възможно най-голям кръг жени да са автономни: да правят свободни, уверени избори, които едно по-егалитарно общество зачита. А за постигането на такъв свят усилия, насочени единствено към развиване на личността, или такива, целящи преди всичко структурни промени, са недостатъчни сами по себе си. Проблемите на жените са толкова много, разнообразни и неотложни, че двата подхода – отдолу-нагоре и отгоре-надолу-  трябва да вървят ръка за ръка.

Дванайсетте проекта по програмата „Феминизъм в действие“, в които често прекият контакт с най-уязвимите групи се преплита със застъпнически усилия или изследователска дейност, са нагледен пример както за необходимостта, така и за потенциала на инициативи, които не поставят изкуствено разделение между лично и политическо. И напомняне, че може да има повече общо между онлайн курс по дигитални комуникации и стаж по градинарство в социално предприятие, артивизма и стратегическите дела, отколкото изглежда на пръв поглед.

В настоящия материал ви разказваме накратко за постиженията на девет от нашите партньори: Фондация „Дигнита”, Фондация „Импакт Драйв”, Фондация „Свети Николай Чудотворец”, „Арте Урбана Колектив”, Сдружение „ЛевФем”, Фондация за общностно развитие и сътрудничество (ФОРС), Сдружение „Вдъхнови България”, Сдружение „Саффо-България” и Сдружение за психосоциална подкрепа и развитие, с надеждата да им дадем повече заслужена видимост.  

Водеща цел на част от проектите е осветляването на невидими или слабо засегнати в общественото пространство социални проблеми. В рамките на инициативата „Грижа и социални неравенства” Сдружение „ЛевФем” проведе представително изследване за връзката между недостатъчните услуги за отглеждане на деца (ясли и детски градини) и икономическото овластяване на жените, включващо 300 респондентки. Проучването посочва колко съществено е влиянието на достъпа до детска градина над кариерното развитие на майката – липсата на такъв налага решения като удължаване на майчинството, използване на неплатен отпуск или преминаване на почасова заетост, които огромната част от запитаните не биха предприели по собствено желание.

И тъй като родителството не е просто личен избор, а и социално явление с разностранни последици, представянето на доклада на ЛевФем породи дискусии и повиши чувствителността за проблема сред други потенциални съюзници в решаването му – като синдикалните организации (КНСБ) и национални медии. Според сдружението, такива широки коалиции имат по-голям шанс да окажат натиск върху Столична и други общини, които досега не са се заели целенасочено да смекчат “двойното бреме” на жените, които едновременно участват в пазара на труда и полагат неплатен грижовен труд в дома. Прочетете цялото изследване ТУК.

Докато проблематиката на майчинството и стимулите за младите семейства е относително видима, Фондация „Дигнита” се стреми да постави на дневен ред темата-табу за правата на секс работничките и законовите механизми да се намалят рисковете от насилие и експлоатация. Проектът „Моето тяло-моите права” включва млади жени от областите София, Враца и Монтана. От една страна проучва нуждите, а от друга повишава осведомеността на уязвими работнички относно начините да потърсят закрилата на закона. Въпреки че същият все още принизява труда им, определяйки го като „неморален“ и съответно неподлежащ на регламентирано възнаграждение. Едно от забележителните постижения на проекта е, че изобщо достига до жени, които обикновено остават извън фокуса на конвенционални социални изследвания – благодарение на трудоемка работа на терен, загриженост и взаимни доверие и откритост. Пълния анализ на „Дигнита“ можете да намерите ТУК.

Водейки се от феминисткия стремеж към същинска еманципация, много от партньорите ни работиха за повишаване компетенциите и увереността на най-уязвимите групи. Така ги приобщаваха към напредъка на инициативите си, вместо да ги поставят в позицията на пасивни бенефициенти на услуги. Дейностите развиваха както “твърди” умения, така и способностите за отстояване на личните граници и достойнство – неделими в предотвратяването различни форми  на насилие и виктимизация.

Фондация „Импакт драйв” успешно завърши втората фаза на проекта DigiComs – пилотиране и провеждане на иновативен курс, който подготвя жени да са ефективни комуникатори в гражданския сектор. През това издание на програмата успешно са преминаха двадесет участнички, някои вече работещи в граждански организации, а други – тепърва търсещи реализация. Форматът е особено ценен, защото не само позволява повече жени да участват в глобалната дигитална икономика и да усетят някои от предимствата на гъвкавата работа, а и повишава цялостния капацитет на гражданския сектор, така че постиженията му да достигат по-често до широката общественост. 

Фондацията за общностно развитие и сътрудничество (ФОРС) също оспорва традиционните граници, привличайки момичета от изолирани ромски общности. Обученията по инициативата “Властта в ръцете на ромската жена” включват както теория за идентичността и правата на малцинствените групи, така и практически самостоятелни задачи, чрез които обучаващите преобразяват общността си отвътре. Седем от двадесет и деветте участнички подемат инициативата за учредяване на Женски фонд към община Сливен и се срещат редовно с представители на местната власт. Преминалите програмата достигат до над сто непреки бенефициенти чрез дейностите си.  

И жените от малцинства, и тези с увреждания са застрашени от множествена дискриминация, чието изкореняване налага иновативни приобщаващи подходи. Сдружението за психосоциална подкрепа и личностно развитие провежда проект за приобщаване на хора с увреждания в малки населени места в област Смолян, въз основа задълбочено изследване на нуждите. В работните срещи 53-ма души се обучават по темите за антидискриминационното законодателство, доброволчеството, застъпничеството и др. От тринайсетте участници в проекта, завършили курсове за преводачи от и на български жестомимичен език, шестима получават и професионална квалификация. Когато такива новопридобити умения се разгърнат в подкрепяща среда, доскоро напълно лишени от възможността да се трудят откриват – наново или за пръв път – и самостоятелност, и общност.

Социалното предприятие „Чудната градина” на Фондация „Николай Чудотворец” обучава и наема жени с интелектуални затруднения с подкрепата на “Феминизъм в действие”. Според изпълнителния директор на Фондацията Мария Методиева предприятието е колкото вдъхновяващ, толкова и широко приложим модел за подкрепена заетост. За работещите там то е причина да мечтаят по-смело и взимат собствени решения за бъдещето си, а за жителите на гр. Добрич – нагледен пример за огромния, макар и по-често неоползотворен, потенциален принос на хората с различни възможности.  

Част от проектите демонстрират как на маргинализацията може да се противостои и чрез изкуството, което възпитава, освен че трогва. В изложбите и работилниците от програмата на Фестивала „Призма”, организиран от Фондация „Саффо-България” и „Голяма работа”, участват над 40 ЛГБТИ творци, а посетителите са над 300. Досегът с творби, в които лично и универсално се преплитат, дискусиите за граждански права като „Транс на работното място” и споделените ескперименти с нови изразни средства (колаж, драг) създават безопасно и подкрепящо пространство, където перспективите и преживанията на общността са зачетени. 

Арте Урбана Колектив, от друга страна, проблематизира “мъжкия поглед” и стереотипните роли, приписвани на жените, в киното. Прожекциите на филми режисирани от жени, недостъпни досега за българската публика, аналитичните дискусии върху видяното, ателиетата по стоп-кадър и анимация и контактите с режисьорки променят самото светоусещане на участничките. И им дават нов речник за назоваване на преживяванията им и техники и инструменти за художественото им представяне. За много от по-младите момичета това е първата и всъщност единствена възможност да проявят дарбите си във визуалните изкуства. Именно подобни инициативи могат да запълнят празнини в мейнстрийм културата, произтичащи от непознаването или незачитането живия опит на традиционнно маргинализирани групи. Утвърждаването на такива идентичности чрез изкуството ни се струва все по-необходимо на фона нестихващите сексизъм, хомофобия и трансфобия в България.  

Въпреки множеството пречки пред същинското равноправие, работата с партньорите по „Феминизъм в действие“ ни обнадежди защото инициативите им бяха не просто изолирани, еднократни прояви, а напротив – възможност да се усъвършенстват успешни модели, да се привличат съмишленици и представители на институции. Продължителната работа на терен естествено посочва или поражда казуси, които имат потенциала да мобилизират обществеността или променят българското законодателство отдолу-нагоре. Не е учудващо, че много от организациите паралелно развиват застъпническа дейности и смело водят кампании и стратегически дела. Една от участничките в проекта на „Дигнита“, например, завежда дело в ЕСПЧ, чиято крайна цел в България да премахне наказателната отговорност за предоставяне на секс услуги и да узакони спечелените чрез такава дейност средства. Според екипа юристи на фондацията подобен пробив би минимизирал ролята на сводниците и премахнал основен лост за експлоатация и поставяне в зависимост на уязвими жени.

Социалното предприятие “Чудната градина” допълва дългогодишната борба на Фондация „Св. Николай Чудотворец“ за отмяна на запрещението или „гражданската смърт“, която грози над 10,000 българи, като онагледява алтернативите на изземането на права и изключването от социума на лицата с интелектуални затруднения. Други инициативи отговарят на нуждата от подобряване на вече съществуващи правни механизми или социални услуги.

Книжката с практически насоки за отстояване на личните граници, която от Сдружение „Вдъхнови България” подготвят и усъвършенстват за обучение на момичета в центрове за настаняване от семеен тип, събужда интереса на социални работници в сферата и намира широко приложение. А публикациите с насоките, формулирани за този специфичен контекст, се оказват ценни за над 40 000 посетители на страницата на сдружението във Фейсбук, които взаимодействат с тях и предават посланието, че здравословните граници са от полза на всички ни. Прочетете книжката ТУК.

Освен привеждането в действие на феминиски принципи като солидарност със и между уязвимите и чувствителност за пресечеността на различни идентичности, проектите си приличат по потенциала си за растеж и дългосрочно въздействие. За БФЖ винаги е било отговорност и привилегия да дава допълнителен тласък на подобни инициативи – с увереността, че куражът, находчивостта и емпатията на нашите партньори ще преодолеят всяка пречка.  

Очакваме с нетърпение да ги видим отново в действие в идното издание на конкурса!