Една година след инвазията: усилията на организациите, работещи с украински граждани, не стихват
Една година измина откакто на 24 февруари 2022 г. Русия постави началото на войната срещу Украйна. Оттогава над 7,600 украинци са загубили живота си, а близо 12,000 са ранени (данни от 12.02.2023, Statista). За последната година 18,8 милиона души са напуснали Украйна, изправяйки се пред редица предизвикателства и опасности в търсенето на сигурност и спокойствие. Над 8 милиона от тях все още се намират на територията на Европа, а в България те наброяват 50,676 (данни от 20.02.2023 г, UNHCR).
Руската агресия доведе след себе си сериозна бежанска и хуманитарна криза, включително и у нас, където организациите от гражданското общество за пореден път се оказаха на първа линия в подкрепа на нуждаещите се. Те трябваше бързо да пренасочат огромна част от усилията си от справянето с отшумяваща Covid-19 пандемия и ежедневните си активности към оказването на спешно съдействие на пристигащите украински граждани. Непосредствено след инвазията Български фонд за жените (БФЖ) откри Спешен фонд за жените и децата, пострадали от войната в Украйна. Благодарение на даренията на стотици индивидуални дарители, компании и фондации успяхме да подкрепим с над 200,000 лв. работата на терен на 20 организации от 9 населени места, които подпомогнаха близо 7,000 украински граждани.
Година по-късно обръщаме поглед назад. Все още скърбим дълбоко за трагичните последици от неоправданата руска агресия. Но изпитваме и благодарност – към дарителите, които застанаха зад каузата на БФЖ, и възхищение – към организациите, които впрегнаха всичките си усилия, работиха неуморно, в крайно незадоволителни условия, често компенсирайки безсилието на държавата, и успяха да окажат силно необходима подкрепа на украинските граждани в България.
Хуманитарна подкрепа
В първите седмици от войната голяма част от усилията на организациите на първа линия бяха насочени към предоставянето на хуманитарна подкрепа – от посрещане на границата, подслон, храна, дрехи, информация на украински до осигуряване на спешни медицински прегледи и лекарства на бременни жени и хора със заболявания. Неслучайно някои от подкрепените от Спешния фонд организации определят работата си като „разликата между живота и смъртта“ за много украинци в уязвима позиция, пристигащи в България.
Гъвкавостта на финансирането на БФЖ позволи на организациите да го насочат към онези аспекти от работата си, които се нуждаят най-спешно от подпомагане. Така някои по-нови организации успяха да постигнат по-голяма стабилност, а други назначиха координатори или сътрудници (включително с украински произход), които облекчиха поне частично огромните допълнителен обем от работа и извънреден труд, пред които се изправят екипите на организациите и техните доброволци – често пъти най-голямата движеща сила и критичен фактор за способността им да осъществят инициативите си.
„Като нова фондация, само на четири месеца, която започна от нулата в ситуация на криза, за нас беше много важно, че получихме подкрепа от БФЖ. Беше ни особено трудно да фондонабираме активно, докато същевременно работим по седем дни в седмицата и помагаме на хора в беда.
Фондация „Открито сърце“
Нещо повече – много организации успяха да разширят общността си от доброволци и съмишленици, а част от тях въвлякоха и други дарители, солидарни с каузата, които подкрепиха работата им с финансови средства и материални дарения.
Дългосрочна подкрепа
Макар първите седмици и месеци на пълна неяснота да са отминали, организациите, подкрепени в рамките на Спешния фонд, отбелязват, че нуждата от работата им не намалява. Много от тях продължават да предоставят психологическа, емоционална, правна и социална подкрепа на украинските граждани, пристигнали и пристигащи в страната. Преживяното от бягащите от войната носи риска от отключване на травматични преживявания, за справянето с които се изисква дългосрочна работа. Освен провеждането на индивидуални сесии със специалисти, организациите и украинските граждани откриват и други работещи формати, сред които арт терапии, женски кръгове и групи по взаимопомощ.
Един от факторите, които организациите посочват като определящ за успешната интеграция на украинските граждани в страната, е научването на български език. През последната година работещите на първа линия проведоха десетки курсове по български език за украинци, доближавайки ги до това да се почувстват независими и отново отговорни за живота си. При възрастните тези усилия ги доближиха до намирането на работа, а при децата – до успешната интеграция сред връстниците им и в училище. Една от организациите дори споделя, че провежда курсове по украински, за да не забравят децата майчиния си език.
Икономическа независимост
Много организации насочиха усилията си в подкрепа на интеграцията на украинските граждани на пазара на труда в България – предпоставка за тяхното овластяване и икономическа независимост. Провеждането на информационни сесии относно българското трудово-правно законодателство и правата им, предоставянето на съвети и напътствия за кариерно развитие и кандидатстване за работа, насочването към легитимни форми на заетост и изобличаването на опасностите, свързани с трафик на хора са само част от инициативите, проведени от организациите.
В резултат много украинци започнаха работа, отдалечавайки се от позицията на уязвимост и зависимост, предизвикана от войната в родината им. Някои от тях дори положиха началото на собствени бизнеси в България, за което бяха подкрепени от организациите чрез инициативи като създаване на уебстраници и провеждане на курсове за развитие на дигиталните умения. Не е за подценяване и осигуряването на дневна грижа и социализиращи дейности (лагери, екскурзии) за украинските деца, която позволява на техните родители да започнат работа.
“За да бъдат овластени и да не попаднат в капан на недобросъвестни работодатели или трафиканти на хора, бежанките имат нужда от подкрепа и получаване на систематизирана информация за пазара на труда в България, която да им помогне да се ориентират, да си намерят легална работа и да се предпазят от експлоатация. […] Адекватната подкрепа, съобразена с нуждите на украинските бежанки, се оценява високо от тях и резултатите не закъсняват.”
Фондация „Дигнита“
Силно вярваме, че навременната подкрепа, която е съобразена с нуждите на организациите, познаващи най-добре общността, с която работят, е от ключово значение за това те да могат да работят в името на своята мисия и да посрещат нови предизвикателства по пътя си. Благодарим им за неуморната (често денонощна) работа, с която продължават да посрещат нуждите на украинските граждани!
Подкрепените организации в Спешния фонд за жените и децата, пострадали от войната в Украйна на БФЖ са:
- Фондация „Дигнита”
- Фондация „Мисия Криле”
- Сдружение „Център Динамика”
- Фондация „Право на Детство”
- Фондация „П.У.Л.С.”
- Фондация „Център за правна помощ – Глас в България”
- Сдружение „Съвет на жените бежанки в България“
- Фондация „Открито сърце”
- Фондация „За доброто”
- Сдружение „Български хелзинкски комитет“
- Сдружение „Startup Factory“
- Сдружение „Клуб на жените „Родопчанка”
- Социална фондация „Инди Рома 97”
- Фондация „Социална чайна“
- Сдружение „SOS детски селища”
- Сдружение „Отворени обятия”
- Сдружение „Магна Силва”
- Фондация „Ресурсен център Билитис”
- Сдружение „Украински дом – Варна“
- Фондация „Ситуационен Център Отворени врати“
“Хората, които са подкрепили каузата, трябва да знаят, че благодарността на хората от Украйна е огромна. Те многократно изказват признателност за грижите, които са получили. А децата най-искрено се радват на най-малките жестове.”
Startup Factory”
Благодарим на всички дарители, които откликнаха на призива на БФЖ преди година. Ако искате и вие да подкрепите инициативата, дарете ТУК.
Спешният фонд на БФЖ за жените и децата, пострадали от войната, е подкрепен от редица компании, частни фондации и женски фондове – Melon, Raw and More, Nuevo LTD, Ald Automotive, Kesher, Mama Cash, Foundation Chanel, Nexo, NAOS, Цветовете на Тина, SAP Labs Bulgaria, GFCF, както и от над 80 индивидуални дарители.