Изложбата „Игли в купа сено“ представят БФЖ и Националната галерия

  •  май 28, 2023

ОТКРИВАНЕ: 30 май от 18:00 ч.

Боряна Петкова и Искра Благоева, Боряна Росса, Зелика Шога, Катя Димова, Красимира Буцева, Моника Попова, Наталия Йорданова, Неда Миланова, Оксана Казмина, Райна Тенева, София Грънчарова, nada ree

Куратор: Светлана Куюмджиева

Изложбата обединява резултатите от отворената покана под надслов „Извънредно положение“ в рамките на второто издание на инициатива на БФЖ – Фонд за артистични проекти на жени, чиято цел е да изведе на преден план разговора за репрезентацията на жените в света на изкуството и неравномерния им достъп до финансови ресурси.

Курирана от Светлана Куюмджиева, „Игли в купа сено“ обединява 13 художнички, идващи от разнообразен културен контекст, всяка от които предлага своите уникални гледни точки и творчески позиции. Авторките и техните концепции бяха селектирани сред над 200 проектни предложения в конкурса от експертно жури в състав: Светлана Куюмджиева, Даниела Радева, Стефка Цанева, Маргарита Доровска, както и от Гергана Куцева, Добромира Терпешева и Росена Иванова от екипа на БФЖ.

Целта на нашия Фонд за артистични проекти на жени е да направи моментна снимка на жените в изкуството в България. Изхождайки от негативната статистика за участието на художничките във всички формални аспекти на културния пейзаж, искаме да запълним историческите пробойни с гледните точки на 13 уникални професионалистки – техните разкази, борбите, които водят, начините по които разбират света, себе си и другите, сподели Росена Иванова, ръководителка на проекта в БФЖ и кураторка.

Да си феминистка е единствената работеща стратегия за ориентиране в света. Като казвам работеща, имам предвид онази, която всъщност кара (новите) неща да се случват, тоест кара историята да се развива,“ споделя художничката Оксана Казмина за мотивацията си да участва във Фонда за артистични проекти на жени.


Светлана Куюмджиева, куратор на изложбата казва следното:

„Поканени да отговорят на състоянието на извънредност, изпитание и спешност в нашето съвремие, художничките реагират с различна сила, характер, почерк и с голяма доза откровеност. Контрастите и сходствата помежду им, в избора на медии, тяхната прямота, обръщането към себе си, споделянето на лични истории, преживявания и спомени създават обща атмосфера на емпатия и взаимност.

Това, което неминуемо ги свързва като авторки, е разобличаването на стереотипите за ролята и мястото на жената в обществото. Свързва ги и иглата като инструмент, който повечето от тях са избрали, но също и като нарицателно за онзи патриархален образ на жената с ръкоделието в ръце, вкоренен в съзнанието на поколения наред, срещу който те стоят.

Историята на иглата е като историята на жената, както немалко феминистки теоретици потвърждават. Но тя не следва определена линеарност, а е двойнствена и противоречива, едновременно история за изолация, успокоение, уединение, но и за общуване със света и противопоставяне. Иглата е знакът на умението, което се предава в семейството, между поколенията, от бабата, от майката, знанието за това да си жена, това естествено влечение към топлотата на текстила и на близкото общуване. Процесът на бродиране и на съшиване е разказване на истории. В него е събрано цялото търпение на свързване на нишките и предаването на спомени и послания. Иглата като средство за създаване и за поправка на нещата, като един от образите на уюта, на детския спомен е крехка, но бодяща.

Художничката Луиз Буржоа пише, че иглите никога не са агресивни. Но в тях някак присъства и болката. Те са като обобщен образ на жените – възхитително фини и едновременно силни и умели. Тяхната реализация често е свързана с трудности и доказване, преминаване буквално през иглено ухо. Да откриеш жена на ръководна позиция, жена в политиката, жена художничка в музея е като да търсиш игла в купа сено. Разбирането като цяло на феминистката проблематика, вникването в проблемите на жените, женското присъствие и участие в обществения живот изцяло се вписва в тази фраза.

Иглата или писалката са символите на вековно противопоставяне на ролите. Инструментите, отредени на пола, за да изрази себе си, са във вечна война. Жените обаче имат силата и увереността да ползват даденото им като средство за разрушаване на този стереотип, да бъдат колкото сантиментални, толкова аналитични и остри. Като върха на игла.

Художнички, идващи от различен културен контекст, от няколко поколения, с различен опит, се свързват тук на много нива – буквално чрез линията, която преминава през телата им, чрез умението на ръката, чрез преживяното, чрез наученото от тяхната семейна или от споделената ни история, чрез пътуването, чрез сливането с природата, чрез емиграцията, алиенацията, чрез отношенията между майки и дъщери. Това са истории на жените, диверсия в музея, игли в купа сено. Всички произведения в изложбата са създадени през 2023 г. с подкрепата на Българския фонд за жените и се показват за първи път пред публика.„

Очакваме ви в Национална галерия, Двореца, пл. „Княз Александър Батенберг I“ № 1 от 30 май до 16 юли 2023 г. Работното време: вторник – неделя – от 10:00 до 18:00 ч.
Билети – 6 лв. (за ученици, студенти и пенсионери – 3 лв.)
За контакти: + 359 2 980 00 93, e-mail: office@nationalgallery.bg
Повече информация: www.nationalgallery.bg

Фондът за aртистични проекти на жени и изложбата „Игли в купа сено“ станаха възможни благодарение на доверието и финансовата подкрепа на Вероника Пунчева, фондация „Лъчезар Цоцорков“, Legrand, Ubisoft, ALD Automative, както и с логистична подкрепа на Институт за съвременно изкуство – София, галерия „Credo Bonum“ и Гьоте-институт България. Домакин на откриващото събитие е Freixenet – най-известната кава, която ще ни донесе вкусът на Барселона.

Визия: Виктория Стайкова

Copyright © 2009-2019 Български фонд за жените. All Rights Reserved.