Правото на мирно събрание (най-познато в контекста на правото на протест) има ключова роля в демократичното общество, като инструмент на гражданите да отстояват своите основни права. То е защитено от редица разпоредби на международното и националното право (Чл. 43 от Конституцията на Република България). Всеки гражданин и всяка гражданка имат право на мирен протест – да организират такъв и/или да участват в него.

Според организациите от гражданското общество, българите сме сред най-протестиращите нации в Европа (БЦНП). Предвид последните събития, свързани с бруталното насилие над 18-годишно момиче от Стара Загора, и последвалите бурна обществена реакция и протести в цялата страна, създадохме кратък наръчник за това как се организират протести и какво не бива да пропускаме, за да преминат те успешно и безопасно.

Стъпки, които е необходимо да се предприемат при организирането на протест:  

1. Подаване на писмо до съответната община  

За София писмото трябва да бъде подадено в “Писма, жалби ЗДОИ и др.” на сайта на Контактния център на Столична община, има бланка за тази цел. При статичен протест е задължително да подадете писмото поне 48 часа преди протеста, а ако е шествие – 72 часа преди провеждането му.  

Писмото трбява да съдържа кратка информация за планираната инициатива и да се адресира до кмета на града. Важно е да се спомене колко коменданти (хора, които следят за сигурността) ще присъстват, както и да се посочат телефонните номера, на хората, които ще отговарят за комендантите.  

За общините в страната, които нямат онлайн портал за подаване на писма, е необходимо да се открият контактите на дирекциите, които отговарят за сигурност по “Закона за събранията, митингите и манифестациите” и писмото да се вхорира чрез тях или да се отиде лично на място.  

2. Очаквайте уведомление  

От общината следва да се свържат с вас, най-често на следващия работен ден, за да потвърдят, че писмото е насочено. Не забравяйте да оставите контактнатната си информация.

3. Уточняване на детайли относно обществения ред 

Възможно е с вас да се свържат и представители на СДВР и да ви повикат на среща, на която да дадете повече информация за събитието и да се уточните за детайлите, свързани със спазването на обществения ред и безопасността. Препоръчително е да отидете, придружени от адвокат, но невинаги това е реалистично, защото могат да ви извикат в последния момент. 

4. Организиране на протеста 

Изгответе основните послания/искания на протеста. Поканете говорители с отношение към темата. Създайте сценарий/програма. Осигурете добро озвучаване и мегафони. Подгответе аптечка за първа помощ. 

Популяризирайте събитието – изпратете прессъобщение до медиите, създайте събития в социалните мрежи и поканете хора от общността, приятели, близки. При наличие на бюджет и времеви ресурс, може да спонсорирате публикации, за да достигнат до повече хора, както и да създадете печатни материали – плакати, стикери и флаери, които да раздадете и/или разлепите из града преди протеста или по време на провеждането му. 

5. По време на протеста  

Задължително носете личните си документи в себе си. Оглеждайте се за провокатори и недоброжелатели и веднага сигнализирайте на органите на реда в случай на съмнение. Не провокирайте и не отговаряйте по никакъв начин (нито негативен, нито позитивен) на провокации от хора извън протеста. При възможност направете снимки и/или заснемете част от речите или възникнали нередности.  

Имайте готовност, че на протеста е вероятно да има медии и журналисти, които да ви зададат въпроси. Ако нямате желание да отговаряте, може да ги насочите към комендантите (обикновено облечени в отличителни дрехи) и/или организаторите на протеста.  

6. След протеста  

Препоръчително е да се движите на групи, като приберете знаци и аксесоари (плакати, флагове, свирки и др.), отличаващи ви като хора, участаващи в протеста. Публикувайте в социалните мрежи снимки, текстове и видеа, свързани с протеста, при първа възможност. Ако е релевантно, изпратете прессъобщение до медиите с резултатите от протеста – послания, искания, брой участници, реакция от политически лица и др.  

Законови разпоредби: 

– Закон за събранията, митингите и манифестациите – http://lex.bg/laws/ldoc/2132284419 
– Конституция на Република България – http://parliament.bg/bg/const 

 
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения. 
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. 
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. 
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. 
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. 
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение. 

Полезни източници и връзки: 

• Феминистки мобилизации – https://www.femmobi.com  
• БХК, Свобода на събиране – https://shorturl.at/pDP45  
• БХК, Внимание, полиция! – https://shorturl.at/hCS29  
• БЦНП, Мониторинг на правото на мирни събрания – https://shorturl.at/iKQS0  
• БЦНП, Право на протест – какво е важно да знаем? https://shorturl.at/ovzFO  

Снимка: Eмил Методиев